'''Литературознанието''' или '''науката за литературата''' е обобщаван термин за набора от науки, изследващи художествената литература като явление на човешката култура. Състои се от три основни дяла: [[литературна теория]], [[литературна критика]] и [[литературна история]]. Производен термин е '''литературовед'''.
„Литературознание“ е [[калка]] (буквален превод) на руския термин „литературоведение“, който от своя страна епроизлиза калка наот немския „Literaturwissenschaft“ (макар в Германия да се използва често и терминът „Literaturforschung“)<ref>''Этимологический словарь русского языка''. Под ред. А. Ф. Журавлёва и Н. М. Шанского. М., Изд-во Московского университета, 1999, т. 9, стр. 122.</ref><ref>Alo Allkemper/Norbert O. Eke. ''Literaturwissenschaft. Eine Einführung'', Reihe: UTB basics. 3. überarb. u. erw. Aufl., Stuttgart: UTB, 2010, ISBN 978-3-8252-2590-2.</ref><ref>Rainer Baasner und Maria Zens. ''Methoden und Modelle der Literaturwissenschaft – Eine Einführung'', 3. überarbeitete und erweiterte Auflage, Berlin: Erich Schmidt, 2005.</ref>. Немският термин е въведен от германиста Ернст Елстер в книгата му ''Prinzipien der Literaturwissenschaft'' (1897). В руския език думата „литературоведение“ се появява в началото на 20-те години на 20 век, а в широка употреба навлиза през 1924 – 1925 г.<ref>А. Цейтлин, [http://feb-web.ru/feb/litenc/encyclop/le6/le6-4772.htm „Литературоведение“] във Фундаментальная электронная библиотека ''Русская литература и фольклор''. В статията се посочват множество книги, съдържащи още в заглавието си термина и допринесли за разпространението му: П. Н. Сакулин. ''Социологический метод в литературоведении'' (1925); Б. И. Ярхо. ''Границы научного литературоведения'' (1925); П. Н. Медведев. ''Формальный метод в литературоведении'' (1928); ''Литературоведение''. Под ред. В. Ф. Переверзева (1928).</ref>.
Днес в България не са малко филолозите, които го смятат за остарял, архаизиран термин, свързвайки го с епохата на „[[социалистически реализъм|социалистическия реализъм]]“. За тях адекватно на съвременността е да се говори за „литературна критика“ като едро понятие, обхващащо всички науки за литературата и заедно с това оперативната критика и литературната есеистика.
