Уикипедия

Брусарци: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Katev2019 (беседа | приноси)
271 редакции
Katev2019 (беседа | приноси)
271 редакции
Ред 154:
* Проф. Борис Попов (? - ? г.) – лекар в правителствена болница – главен хирург във II хирургично отделение.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г., ръкопис.</ref>
* Цветан Николов Максимов (? - ? г.) – [[депутат]] в [[народното събрание]].<ref name="ReferenceB"/>
* Доц. Александър Попов (1907 – 1959 г.) – адвокат, секретар, а по-късно председател на Българо-съветското дружество в гр. Лом (1946 – 1950 г.), от 1950 г. е преподавател, а в периода 1957 – 1962 г. е зам.-ректор на [[Университет за национално и световно стопанство|висшия икономически институт „Карл Маркс“]]. Член е на Научния съвет на Философския институт на [[БАН]] и редакцията на сп. „[[Философска мисъл]]“.<ref>Централен държавен архив – София, ф. 122, оп. 1, а. е. 900, л. 68; а. е. 901, л. 24, 115; 902, л. 29; Държавен архив – Монтана, ф. 105, оп. 1, а. е. 3, л. 7; Вековна дружба. Сборник от документи и материали за движе-нието за българо-руска и българо-съветска дружба в Михайловградски окръг. София, 1981, с. 142 – 143, 148, 151 – 153, 157, 159; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Проф. Иван Харалампиев – историк.<ref name="ReferenceC">Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 40; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Николай Димитров Здравков (1923 – 1990 г.) – занимава се с музика от 1948 г., пее в хор „Кавал“, постъпва хорист, а по-късно солист в Ансамбъла за песни и танци при МВР. В периода 1948 – 1953 г. учи частно пеене при Илия Йосифов. От 1953 г. е артист в Русенската опе-раопера, където дебютира на 2 май в ролята на Каварадоси от операта „Тоска“. През сезона 1955 – 1956 г. Здравков специализира актьорско майсторство в Болшой театър – Москва, и гостува вна оперните театри в Ленинград, Тбилиси, Донецк, Казан и др. Носител е: на първа награда от ІV световен младежки фестивал в [[Букурещ]] (1953 г.), на втора награда от Парижкия международен музикален конкурс (1954 г.), на първа награда от международния музикален конкурс във [[Вервие]] ([[Белгия]] – 1957 г.), през 1959 г. е удостоен с [[Димитровска награда]] – ІІІ степен, за ролята на херцога от „[[Риголето]]“, Надир от „[[Ловци на бисери]]“ и Пинкертон от „[[Мадам Бътерфлай]]“,; през 1960 г. е удостоен с орден [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]] – І степен, през 1966 г. е удостоен с почетно звание „[[Заслужил артист]]“, през 1974 г. е удостоен с почетно звание „[[Народен артист]]“.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 71, л. 113; ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 44; Дейци на изкуството родени в Михайловградски окръг. Библиография. Михайловград, 1970, с. 86; Виж също: Гинева, С. Наши успехи в чужбина. // Българска музика. Г. ХVІІІ, бр. 1. София, 1967, с. 62 – 69; Енциклопедия България в седем тома. Т. 2, с. 336, 709; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис; [https://www.libruse.bg/view?event=2125 www.libruse.bg].</ref>
* Петър Георгиев Панайотов (1928 – 2013 г.) – републикански първенец по хвърляне на копие за юноши младша възраст през 1946 г. Неизвестно кога в периода 1960 – 1970 г. е член на Окръжния съвет за работа на село по физическата култура и спорта. Неизвестно кога, но към 29.ІV.1987 г. е носител на орден „За особени заслуги“ – сребърен, и на награден знак „Отличник на Физкултурната работа“.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 23, л. 69; оп. 3, а. е. 51, л. 13; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Инж. Иван Вълков Цветков (1929 – 2008 г.) – от 1961 г. до 1988 г. е директор на Държавния тракторно ремонтен завод № 4 (от 1982 г. – „Завод за ремонт на селскостопанска техника“) Брусарци. Като рационализатор в завода е награждавананаграждаван многократно. През 1966 г. е член на окръжната постоянна комисия по промишлеността. През 1972 г. е един от 15-те наградени с книги по случай постигнати високи успехи в изпълнение на производствената програма. През 1976 г. за активно участие в изпълнение на плана за VI петилетка (1971 – 1975 г.) е наградени с орден „Червено знаме на труда“. През 1980 г. е един от 2-тадвамата наградени с ръчни часовници първенци в изпълнение на плана и в чест на 36-годишнината от 9 септември 1944 г. През същата година е един от 13-те наградени с книги за активно участие в политическата работа на Първичната партийна организация на [[БКП]]. През 1989 г. е един от 5-а наградени с екскурзия до [[Русия|СССР]] за активна работа по изпълнение на производствената програма. През същата година е един от 26-те работници и специалисти, пряко участвали в организацията, производството и реализацията на задачите, наградени с индивидуални целеви награди. Не разполагаме с данни кога е бил награден с орден „9-и септември“ І степен.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 131 Б, оп. 1, а. е. 19, л. 146; а. е. 23, л. 86 – 87; а. е. 27, л. 100 – 101; ф. 940, оп. 4, а. е. 92, л. 20, 22, 230; ф. 787, оп. 3, а. е. 33, л. 53; ф. 581, оп. 4, а. е. 8, л. 48 – 48 гр.; оп. 6, а. е. 5, л. 29; ф. 116, оп. 7, а. е. 1, л. 93 – 93 гр., 99 – 99 гр.; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Проф. Петър Луканов Вълчев (р. 1931 г.) – балетмайстор и ръководител на балета на Националния театър за опера и балет – София.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 5, а. е. 71, л. 113; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис; [https://www.operasofia.bg/novini/item/3649-yubileen-spektakal-za-prof-petar-lukanov-don-kihot-22-10-19-00-ch www.operasofia.bg].</ref>
* Вера Игнатова Цветкова (Вълкова, 1933 – 2007 г.) – съавтор на книгата „Завод край село. Хора от първите редици“. Като учителка в брусарското училище през 1978 г. е наградена с „Орден на труда“ – сребърен. През 1980 г. е една от 4-те жени първенци в системната на брусарския народен съвет, наградени с ръчен часовник.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 940, оп. 4, а. е. 92, л. 94; ф. 581, оп. 4, а. е. 8, л. 36; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Иванка Кръстева – през 1980 г. е член на окръжната комисия по проблемите на жените.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 116, оп. 6, а. е. 40, л. 42; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Йордан Петков Савчев (р. 1935 г.) – кандидат на икономическите науки.<ref name="ReferenceB"/>
* Доц. д-р Методи Якимов Костадинов (р. 1936 г.) – педагог. Преподавател в институт за повишаване квалификацията на учителите „Д-р Петър Берон“, Варна (1975 – 2002/2003 г.), ръководител катедра „Физическо възпитание и спорт“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ (2003/2004 – 2012 г.), гост-преподавател по физическо възпитание и спорт във Висше военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (2012 – 2019 г.). Майстор на спорта на прескок кон, майстор на спорта на висилка и майстор на спорта на халкахалки в републиканското първенство на общо студентските игри през 1962 г. Носител на ордена Св. св. Кирил и Методий – ІІІ степен (1971 г.). Носител на почетен знак с лента на кмета на община Варна от 15.VІІІ.2006 г. Съавтор на 20 книги (методически ръководства, научно-популярни издания и др.).<ref name="ReferenceB"/>
* Милчо Иванов Бобанов – съветник на [[Тодор Живков]].<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 581, оп. 3, а. е. 7, л. 13; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Илия Борисов – редактор на вестник „[[Работническо дело]]“.<ref name="ReferenceD">Държавен архив – Монтана, ф. 648, оп. 3, а. е. 6, л. 41; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Кирил Ценов – завършил българска филология, журналист и главен редактор на вестник.<ref name="ReferenceB"/>
* Ангел Петков – първи заместник -генерален директор на [[БДЖ]].<ref name="ReferenceD"/>
* Венчо Оников Михайлов – съдия.<ref name="ReferenceC"/>
* Борис Иванов Живков (1945 - 2021 г.) – като любител-изобретател в средата на 70-те години на ХХ в. направил дъмпер, т.е. триколка с товарен кош, за която цел преработил едноцилиндров мотоциклет „ИЖ“, като задната ос, окачването ѝ, носещата рама и кошът са изработена от него конструкция. Следващият дъмпер, който направил за свой приятел, бил модернизиран, като задната ос била заменена със заден мост на лек автомобил марка „ВАЗ – 2101“, а за обръщане на задвижването под 90º използвал редуктор от селскостопанска машина. Идеята за модернизирания дъмпер била копирана и от други брусарчани. В края на 80-те години на ХХ в. Борис развалил дъмпера си и направил малък камион с двигателя от мотоциклета „ИЖ“, т.е. от дъмпера, но впоследствие заменил този двигател с двигател от лек автомобил „ЗАЗ – 965“, скоростна кутия от лекотоварен автомобил „Жук“, заден мост от лек автомобил „Москвич – 407“, като рамата, предния мост, каросерията и кабината били изработена от него собствена конструкция.<ref name="ReferenceB"/>
Ред 173:
* Иван Борисов Иванов (? - ? г.) – един от първите летци на реактивни самолети в България.<ref name="ReferenceB"/>
* Петър Виденов е третият от 10-те най-добри лекоатлети мъже за 1959 г. в [[Монтана|Михайловградски окръг]] на 800 м гладко бягане с време 2 минути и 25 секунди.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 28, л. 6.</ref>
* Миланка Каменова е седмата от 9-те най-добри лекоатлети за 1964 г. в Михайловградски окръг, заела І и ІІ място на републиканския крос на 800 м за девойки старша възраст, ІІ място на II републиканска спартакиада девойки старша възраст на 800 м, окръжен рекорд на 800 м с постижение 2 минути 26 секунди и 8 стотни. Постижения през годината: дълъг скок – 5,05 м (II разряд), висок скок – 139 см (II разряд), копие – 36 м (II разряд), тласкане на гюле – 10,23 м (II разряд).<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 1, а. е. 28, л. 46.</ref>
* Георги Лозанов Каменов (р. 1956 г.) е наричан и Гошо Усмивката, защото много се усмихвал. Първите му велопътувания датират от 1976 г. по маршрута Михайловград (дн. Монтана) – Брусарци – Михайловград, тъй като работел по това време в гр. Михайловград. От 1979 г. ежегодно започва да ходи с велосипеда в гр. Берковица на мотокрос и в гр. Видин на панаир. През 1982 г. с велосипед, марка „БАЛКАН“, тип „ВМ“, на който е смененосмененил кормилото с волан от лек автомобил, седалката е смененасменил със седалка от мотопед „Балкан-50“, поставил под рамката с транзистор и километраж за отчитане на изминатите километри (наречен– наречено „колело волан“), – за 4 дни (30.VІІ. – 2.VІІІ) отива до гр. Варна по маршрута: Брусарци – Вълчедръм – Бяла Слатина – Плевен – Бяла – Попово – Шумен – Девня – Варна, но на 12 – 15 км от гр. Варна се поврежда колелото и в града влиза с чужд превоз. Изминати са около 487 км. Връщането започва на 6.VІІІ.1982 г. по друг маршрут, който е без значение, защото поради повреда на велосипеда по-голямото разстояние изминава с чужд превоз. За това пътуване, както и за следващите пътувания, Георги води дневници. Велопътуването до гр. Варна е подготовка за екскурзионна обиколка на България през следващата 1983 г. със същия велосипед (29.VІ. – 21.VІІ) по маршрута: Брусарци – Вълчедръм – Бяла Слатина – Плевен – Ловеч – Севлиево – Габрово – връх Шипка – Габрово – Велико Търново – Горна Оряховица – Бяла – Русе – Разград – Шумен – Велики Преслав – Шумен – Дулово – Силистра – Толбухин (дн. Добрич) – Балчик – курорт „Албена“ – курорт „Златни пясъци“ – Варна – Обзор – комплекс „Слънчев бряг“ – Поморие – Бургас – Грудово (дн. Средец) – Ямбол – Нова Загора – Стара Загора – Пловдив – София – Берковица – Михайловград (дн. Монтана) – Брусарци – с продължителност 1751 км. През 1985 г. Георги Каменов прави втора и последна екскурзионна обиколка на България със същия велосипед (1.VІІ. – 15.VІІ) по маршрута: Брусарци – Расово – Вълчедръм – Бяла Слатина – Плевен – Ловеч – Севлиево – Габрово – Велико Търново – Горна Оряховица – Русе – Хлебарово (дн. Цар Калоян) – Разград – Шумен – Велики Преслав – Шумен – Мадара – Варна – курорт „Дружба“ – Несебър – Поморие – Бургас – Грудово (дн. Средец) – Ямбол. На около 3 км от гр. Ямбол милиционер (дн. полицай) с патрулен автомобил спира Георги и му съставя акт, че карал по забранен участък. В гр. Ямбол двама милиционери с патрулен автомобил го завеждат в милиционерския (дн. полицейския) участък, където основно е прегледан багажа на Георги и е освободен. На другия ден (– 16.VІІ.1985 г.), продава колелото, с което слага край на дългите велопътешествия и с влака се прибира в гр. Брусарци. Велопътешествията продължават на къси разстояния до гр. Видин, гр. Берковица, гр. София, гр. Михайловград (дн. Монтана). От 1985 г. започва да имитира Чарли Чаплин, като започват да го наричат Чарли. От 1996 г. започва да имитира и Адолф Хитлер, като започват да го наричат и Хитлер. През 1995 г. като имитатор на Чарли Чаплин взима участие в конкурс за прилика и двойници в гр. Варна, където печели ІІ място. На същия конкурс през 1996 като имитатор на Адолф Хитлер печели отново ІІ място, а през следващата 1997 г. като имитатор на Чарли Чаплин и хлапето (сина му Кристиян) печели отново ІІ място. През 2015 г. спира с имитирането на Чарли Чаплин, като остава да имитира само Адолф Хитлер.<ref name="ReferenceB"/>
* Светлин Петков (р. 1956 г.) – в периода 2005 – 2009 г. е директор на Областна дирекция на МВР гр. Монтана.<ref name="ReferenceB"/>
* Йордан Петров Панайотов (1960 – 2021 г.) – през 1987/1988 г. е член на Съвета на окръжната секция по волейбол към ОС на БСФС.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1000, оп. 3, а. е. 55, л. 85; Вълков. С. История на град Брусарци. Том трети. От 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. – ръкопис.</ref>
* Борислав Георгиев Славчев (р. 1962 г.) – републикански първенец през 1978 г. и майстор на спорта по овчарски скок, взел участие в международни състезания по овчарски скок в СССР (дн. Русия), Куба, Франция, ГДР (дн. Германия), Полша и Чехословакия (дн. Чешка република). Като любител-изобретател направил 5 дъмпери (3 от които за приятели), т.е. триколки с товарен кош, за която цел преработил едноцилиндрови мотоциклети „ИЖ“, като използвал редуктор от селскостопанска машина, заден мост от лек автомобил „Москвич“ или „ВАЗ – 2101“ и изработена от него носеща конструкция. През 1993 г. на базата на ВАЗ„ВАЗ 21012101“ прави джип, т.е. прави ново купе на джип по лична негова конструкция.<ref name="ReferenceB"/>
* Георги Методиев Раденков (р. 1962 г.), Петко Костов Йорданов (р. 1963 г.) и Огнян Борисов Оников (р. 1962 г.) – като любители сценаристи, режисьори, кинооператори и монтажисти направили любителските филми „Цвета на парите“ през 1986 – 1987 г. и „Каскадьори“ през 1988 г. Филмите са снимани на кинолента, формат „8S“. Тези филми взели участие в РусенскиРусенските филмови празници през 1989 г., организирани от Младежка филмова студия Русе. Всички участници получили символичен медал за участие.<ref name="ReferenceB"/>
* Огнян Борисов Оников (р. 1963 г.) – като любител-изобретател през периода 1983 – 1984 г. направил електронен усилвател за усилване силата на звука от музикален източник (радиоапарат, грамофон, магнетофон, касетофон) със сензорно управление, когато никой не е виждал такова управление, защото сензорният екран, наричан разговорно от английски тъч скрин, започнал да намира приложение в мобилните телефони (GSM) едва през втората половина на първото десетилетие на ХХІ в. В периода 1984 – 1985 г. от клавиатура на стационарен телефон направил кабелно дистанционно управление на съветски цветен телевизор – марка „Електрон“, когато никой не е виждал такова управление, а и слънчев колектор за топла вода, когато никой не е виждал такъв, защото тези колектори се появяват едва в първите години на ХХІ в. През втората половина на 80-те години на ХХ в. Огнян направил голям електронен часовник с TTL интегрални схеми и крушки за осветление за числата на циферблата на часовника, който бил поставен на покрива на брусарското читалище „Просвета–1891“.<ref name="ReferenceB"/>
* Радослава Горанова Горанова (р. 1964 г.) – републикански първенец по стрелба с малокалибрена пушка от три положения (легнал, коляно и прав) за девойки старша възраст в гр. [[Велико Търново]] и бронзов медал в същата възрастова група на републиканско първенство с малокалибрен пистолет в гр. [[Гоце Делчев]] през 1986 г. Отличена е на 10.ІV.1983 г. като първата и единствена жена-треньор по военно-приложни спортове в Михайловградски окръг до 1987 г., когато напуска окръга.<ref name="ReferenceB"/>
* Иван Борисов Шарков (р. 1967 г.) – прокурор в окръжна прокуратура гр. Плевен и завеждащ административен отдел.<ref>Вълков. С. История на град Брусарци. Том четвърти. От 10 ноември 1989 г. до ... – ръкопис.</ref>
* [[Серьожа Вълков]] (р. 1967 г.) – български запасен офицер, член и заслужил краевед на Съюза на краеведите в България, инициатор за учредяване на музейна сбирка в гр. Брусарци през 2000 г., общественик, фотограф, видеооператор и изобретател-любител. Творчеството на Серьожа Вълков се вижда в следващия раздел „Книги и публикации за историята на град Брусарци“.<ref>Държавен архив – Монтана, ф. 1600, оп. 1, а. е. 1, л. 1; Вълков, С. Моята автобиография. Част първа. До 2018 г. включително. Видин, 2019 г., с. 5 – 8, 77 – 78, 249 – 251, 273 – 275, 311 – 314, 321 – 326, 329 – 335, 337, 353 – 357, 359 – 364, 361 – 364; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 1, CD, с. 545; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 1, с. 545; Вълков, С. История на град Брусарци. Т. 2, CD, с. 735; Вълков, С. История на град Брусарци, Т. 2, с. 732.</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Брусарци“.