Хенри III (Англия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8 |
м форматиране; форматиране: 2x тире, интервал, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал
| категория = монарх
| описание = [[крал на Англия]]
|
| портрет-описание =
| управление = [[18 октомври|18]]-[[19 октомври]] [[1216]] – [[16 ноември]] [[1272]]▼
| име-рождено =
| коронация = [[28 октомври]] 1216, [[Глостър]]<br>[[17 май]] [[1220]], [[Уестминстърско абатство]]▼
| вложки =
{{Личност/Монарх
| категория = монарх
▲| коронация = [[28 октомври]] [[1216]], [[Глостър]]<br>[[17 май]] [[1220]], [[Уестминстърско абатство]]
| наследник = [[Едуард I (Англия)|Едуард I]]▼
▲| предшественик = [[Джон Безземни|Джон]]
| други титли = [[лордство Ирландия|лорд на Ирландия]];<br> [[Аквитания (херцогство)|херцог на Аквитания]]
| религия =
▲| наследник = [[Едуард I (Англия)|Едуард I]]
| герб =
}}
}}
'''Хенри III''' ({{lang|en|Henry III of England}}; {{lang|fr|Henri III d'Angleterre}}) е [[крал на Англия]], [[лордство Ирландия|лорд на Ирландия]] и [[Аквитания (херцогство)|херцог на Аквитания]] в периода от [[1216]] до смъртта си през [[1272]] г.
== Крал на Англия ==
Той е първият крал на Англия, коронясан малолетен. Хенри се възкачва на трона само на 9 години, веднага след смъртта на баща си [[Джон Безземни]] през октомври 1216 г. Между 1202 и 1204 г. баща му води редица неуспешни войни с Франция и изгубва много владения на английската корона на континента. Така Хенри започва царуването си в момент, в който северът на Англия се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник [[Луи VIII (Франция)|Луи]]. Под властта на малолетния крал остават само централна и югозападна Англия и [[Поату]] и [[Гаскония]] на континента.<ref>{{cite web | url=http://www.oxforddnb.com/view/printable/12950 | title=Henry III (1207 – 1272) | work = Oxford Dictionary of National Biography, online edition| publication-date = September 2010 | year = 2004 | last = Ridgeway | first = Huw W. | accessdate=17 август 2013 | archiveurl = http://www.webcitation.org/6Iak4PVrC | archivedate =3 август 2013 | mode=cs2 | doi = 10.1093/ref:odnb/12950 | publisher=Oxford University Press}}</ref>. Бароните се сплотяват под ръководството на първия от [[регент]]ите на Хенри – [[Уилям Маршал]], граф Пемброук и през 1217 г. прогонват Луи от Англия. Маршал управлява до смъртта си през 1219 г. Друг от регентите, [[Хюбърт де Бърг]] управлява до деня, в който Хенри навършва 25-годишна възраст и се заема с кралските дела.▼
=== Регентство (1216 – 1232) ===
▲Той е първият крал на Англия, коронясан малолетен. Хенри се възкачва на трона само на 9 години, веднага след смъртта на баща си [[Джон Безземни]] през октомври 1216 г. Между 1202 и 1204 г. баща му води редица неуспешни войни с Франция и изгубва много владения на английската корона на континента. Така Хенри започва царуването си в момент, в който северът на Англия се контролира от бароните, а югоизтокът от френския престолонаследник [[Луи VIII (Франция)|Луи]]. Под властта на малолетния крал остават само
По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават [[Велика харта на свободите|Великата харта на свободите]]. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искат да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най-вече върху назначаването на чиновници в управлението. Хазната и върховният съд са отделени от останалата част на правителството, за да се попречи на краля да действа безотговорно. [[Национализъм|Национализмът]] в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на [[Уинчестър]] и учител на Хенри като малък, въвежда в държавното управление доста французи от Поату. Вследствие на близките връзки на Хенри с [[Рим]], в Англия се появяват и много [[италианци]]. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави [[Енория|енории]] на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри с папските искания води до протести, като местното духовенство заявява, че няма свободни места за духовници в страната.▼
=== Самостоятелно управление (1232 – 1272) ===
▲По време на малолетието на Хенри бароните се придържат към идеята за ограничена кралска власт и на няколко пъти преиздават [[Велика харта на свободите|Великата харта на свободите]]. Появява се и прослойката на свободните селяни, която също иска защита от кралска власт. Бароните настояват и за участите в държавните дела, като искат да бъдат обединени в кралски съвет. По този начин благородниците искат да придобият контрол върху държавната политика и най-вече върху назначаването на чиновници в управлението. Хазната и върховният съд са отделени от останалата част на правителството, за да се попречи на краля да действа безотговорно. Национализмът в Англия в онези времена се проявява като опозиция на действията на Хенри. Той разгневява бароните, назначавайки на държавни постове чужденци. Пиер дьо Рош, епископ на Уинчестър и учител на Хенри като малък, въвежда в държавното управление доста французи от Поату. Вследствие на близките връзки на Хенри с Рим, в Англия се появяват и много италианци. Господството на Хенри съвпада с разширяването на папската власт. От Англия се очаква да финансира част от безбройните папски чиновници и да предостави енории на италианците, живеещи навън. Съгласието на Хенри с папските искания води до протести, като местното духовенство заявява че няма свободни места за духовници в страната.
През [[1258]] г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в [[Уелс]], неуспешните военни кампании във [[Франция]] и църковното си строителство. Глупавата [[дипломация]] и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на [[Гаскония]]. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в [[Кралство Сицилия|Сицилия]], бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. [[Едуард Дългокракият]] – [[принц на Уелс]] и най-голям син на Хенри, ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от [[Симон V дьо Монфор|Симон дьо Монфор]] – сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинството му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264 г. той призовава рицарите, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент. През 1265 г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента: [[Камара на лордовете]] и [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]].▼
През 1265 г. Симон дьо Монфор губи поддръжката на един от най-мощните барони-графа на [[Глостър]], а Уелския принц Едуард успява да избяга от плен. Едуард и Глостър събират армия и при [[Ившам]] Едуард побеждава Монфор. Монфор е убит и Хенри е пуснат от плен. Хенри си връща властта, но остатъкът от царуването му истинската власт се осъществява от Едуард.
▲През [[1258]] г. Хенри налага прекомерни данъци, за да плати дълговете си за войната в Уелс, неуспешните военни кампании във Франция и църковното си строителство. Глупавата дипломация и военните поражения принуждават Хенри да се откаже от всичките си владения във Франция, с изключение на [[Гаскония]]. Когато той приема да погаси папските дългове за войната в [[Кралство Сицилия|Сицилия]], бароните искат реформи и кралят не е способен да им се противопостави. Той е принуден да се съгласи с Оксфордските провизии. Съгласно този документ се създава Съвет от 15 души, който трябва да одобрява всяко действие на краля и да е запознат с всичките дела на монарха. Бароните поемат контрола върху всяко звено на правителството, но постепенно се поддават на дребни дрязги и Оксфордските провизии имат приложение само няколко години. Хенри утвърждава властта си, отричайки Оксфордските провизии, което води до избухване на Гражданска война през 1264 г. [[Едуард Дългокракият]] – принц на Уелс и най-голям син на Хенри ръководи кралските войски, докато опозиционните сили са командвани от [[Симон V дьо Монфор|Симон дьо Монфор]] – сват на Хенри. Монфор побеждава Едуард и пленява Хенри III и принц Едуард и придобива контрола върху правителството. Монфор придобива абсолютната власт след пленяването на Хенри. Бароните го поддържат заради роднинството му с краля и поддръжката му за Оксфордските провизии. Монфор избира Съвет на 9-те, в който включва името на краля. През 1264 г. той призовава рицарите, духовниците от всяко графство и благородниците да образуват ранен Парламент. През 1265 г. поканва и гражданите от избраните градове. Последната сесия на този Парламент е предтеча към двата му днешни елемента: [[Камара на лордовете]] и [[Камара на общините на Обединеното кралство|Камара на общините]].
== Източници ==
| |||