Харолд Годуинсън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Замяна на файла „BattleofStamfordbridge.gif“ с BattleofStamfordbridge.png |
м форматиране; форматиране: 2x А|АБ, 2x нов ред, 2x тире-числа, 5 интервала, тире (ползвайки Advisor) |
||
Ред 1:
{{Личност
| име-оригинал =
| категория = монарх
| описание =
| портрет = Harold Godwinson 02.jpg
| портрет-описание =
| име-рождено =
| коронация = 6 януари 1066 г.▼
| вложки =
{{Личност/Монарх
| други титли = ▼
| категория = монарх
▲| починал = [[14 октомври]] [[1066]]
| предшественик = [[Едуард Изповедника]]
| наследник = [[Уилям I]]▼
▲| наследник = [[Уилям I]]
| религия =
| герб = ▼
}}
▲| герб =
}}
'''Харолд Годуинсон''' ({{lang|en|Harold Godwinson}}) (ок. [[1022]] – [[14 октомври]] [[1066]]) е първият английски крал коронован в [[Уестминстърското абатство]] и последният [[англо-саксонци|англо-саксонски]] [[крал на
== Могъщ благородник ==
Бащата на Харолд е Годуин, могъщ граф на [[Есекс]], а майка му е [[Гита Торкелсдотир]], чиито предполагаем брат, Улф Ярл, е зет на [[Свен I]] и баща на [[Свен II]] Датски. Годуин и Гита имат няколко сина, сред които Харолд и Тостиг Годуинсън и една дъщеря, Едит Уесекска (1020
Харолд придружава баща си, Годуин, в изгнание през 1051 г., но му помага да възстанови позицията си една година по-късно. Когато Годуин умира през 1053 г., Харолд го наследява като граф на [[Уесекс]] (провинция, покриваща по онова време южната третина от територията на Англия). Това го прави най-силната фигура в кралството след краля. През 1058 г. Харолд става също така граф на Херифъд и замества баща си, като централна фигура на съпротивата срещу норманското влияние в Англия под управлението на [[Едуард Изповедник]]а, който е прекарал над четвърт век в изгнание в [[Нормандия]].
Харолд си спечелва слава в поредица от походи срещу владетеля на кралство [[Гуинед]] [[Груфид ап Лиуелин]], който е завладял по-голямата част от [[Уелс]]. Конфликтът завършва с поражението и смъртта на Груфид (убит от собствените си хора) през 1063 г. През 1064 г. Харолд претърпява корабокрушение и излиза на брега на Понтио (тогавашна провинция в Северна Франция). Според нормански източници пътуването му е целяло да предаде на Уилям предложение от крал Едуард за трона. Друго обяснение е, че Харолд е търсил освобождението на членове на семейството си, държани като заложници от времето на изгнанието на баща му през 1051 г. Друга версия е, че е бил напът да се срещне със свои съюзници. Според норманите, той е бил отнесен от вятъра извън курса си и е бил пленен от граф Ги I де Понтио. Скоро пристига Уилям Нормандски и нарежда на Ги да му предаде Харолд. Източник на тази информация са писанията на Гийом де Поатие, чиято истинност е поставена под съмнение. Харолд придружава Уилям в битка срещу херцогът на [[Бретан]] [[Конан II]]. Докато преминава в Бретан покрай укрепеното абатство [[Мон Сен Мишел]] Харолд спасява двама от войниците на Уилям от плаващи пясъци. Те гонят Конан от Дол де Бретан през [[Рен]] до Динан, където той предава ключовете на крепостта под заплаха с върха на копие. Уилям подарява на Харолд оръжия и го удостоява с рицарско звание. Гобленът от Байо и други нормански източници твърдят, че Харолд тогава се е заклел пред свети мощи да подкрепя претенцията на Уилям към английския престол.▼
Харолд си спечелва слава в поредица от походи срещу владетеля на [[Гуинед|Кралство Гуинед]] [[Груфид ап Лиуелин]], който е завладял по-голямата част от [[Уелс]]. Конфликтът завършва с поражението и смъртта на Груфид (убит от собствените си хора) през 1063 г.
Летописецът [[Ордерик Виталис]] пише: {{quote|Този англичанин беше много висок и хубав, забележителен с физическата си сила, смелостта и красноречието си, уместните му шеги и храбри деяния. Но какво са тези дарби без чест, която е коренът на всичко добро?“<ref>Orderic Vitalis. Historia Ecclesiastica.</ref>}}▼
▲
Летописецът Ордерик Виталис пише:
▲
По това време Уилям се счита за наследник на бездетния Едуард, но единствените източници за това са нормански, написани след Норманското нашествие. Английски източници от същия период като [[Англосаксонска хроника|Англосаксонската хроника]] не споменават нищо по този въпрос, а наричат [[Едгар Етелинг|Едгар]], син на [[Едуард Изгнаника]] с названието Етелинг (Ætheling) или принц-наследник.
Поради несправедливо удвояване на данъците от Тостиг Годуинсън, което заплашва да хвърли Англия в гражданска война, Харолд подкрепя бунтовници от [[Нортъмбрия]] срещу него и го заменя с графа на Нортъмбрия [[Моркар]]. Това укрепва позицията му като наследник на Едуард, но разделя собственото му семейство, като брат му Тостиг се съюзява с краля на [[Норвегия]] [[Харалд Хардрада]].
== Царуване ==
=== Възкачване на престола ===
Когато Едуард Изповедник умира на 4 януари 1066 г. Едгар Етелинг е считан за твърде млад за крал. Едуард Изповедникът посочва към Харолд на смъртното си легло. Това е възприето от другите благородници като знак за избор на наследник от страна на Едуард. На 5 януари събранието на водещите благородници [[витенагемот]] одобрява коронацията му, която се състои на следващия ден. Това е първата коронация в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]]. Щом научава за коронацията на Харолд, Уилям Нормандски започва планове за нашествие в Англия и строежа на 700 кораба в Див-сюр-Мер на брега на [[Нормандия]]. Първоначално Уилям не получава подкрепа за похода си, но след като твърди, че Харолд му се е заклел във вярност след корабокрушението си при Понтио получава благословията на църквата и благородници се стичат към неговата кауза. Харолд събира войските си на [[остров Уайт]], но поради неблагоприятни ветрове флотът на Уилям остава на норманския бряг. С провизиите на изчерпване, Харолд разпуска армията си на 8 септември и се връща в [[Лондон]]. В същия ден [[Харалд Хардрада]], също претендент за английския трон, се присъединява към Тостиг и акостира с флота си до устието на р. [[Тайн]].
=== Битка при Стамфорд Бридж ===
{{основна|Битка при Стамфорд Бридж}}
[[Файл:BattleofStamfordbridge.png|мини
В [[Битка при Фулфърд|Битката при Фулфърд]] близо до [[Йорк]] на 20 септември Харалд и Тостиг побеждават графовете Едуин от Мърсия и Моркар от Нортъмбрия. Харолд Годуинсън повежда армията си в ускорен марш на север и за 4 дни прекосява разстоянието и изненадва Хардрада.
В [[Битка при Стамфорд Бридж|Битката при Стамфорд Бридж]] на 25 септември Хардрада и Тостиг са убити, а армията им е разгромена. Според исландският летописец [[Снори Стурлусон]] (1178 === Битка при Хейстингс ===
{{основна|Битка при Хейстингс}}
[[Файл:Harold stone.JPG|мини
Гийом събира силите си в [[Сен Валери сюр Сом]] и се подготвя да прекоси [[Ла
Харолд Годуинсън е убит при [[близка борба]] с мечове след като англо-саксонската == Бракове и деца ==
В продължение на двадесет години Харолд е женен по датски обичай (''More danico'') за [[Едит Суанеша]] (''Edyth Swanneck'', Едит Лебедовата шия) и има от нея 5 деца. Бракът им е приет от хората, но не и от духовенството, което счита Едит за любовница на Харолд. Децата им обаче не се считат за незаконни. Сред тях е Гита, по-късно съпруга на руския княз [[Владимир Мономах]]. [[Изабела Френска]] е пряка потомка на Харолд по линия на Гита и така кръвта на Харолд и Едит се връща в английската кралска династия.
Около януари 1066 г. Харолд се жени за Едит (или Елдгит) от Мърсия, дъщеря на графа на Мърсия Елфгар и вдовица на уелския принц Груфид ап Лиуелин. Едит има двама сина – Харолд и Улф (
== Бележки ==
|