География на Италия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27:
== Води ==
Най-гъста речна мрежа Италия има на север, където протича най-голямата ѝ река [[По]] (дължина 652 km), образуваща с притоците и каналите крупна плавателна система. На изток в Паданската низина протичат реките [[Адидже]], Брента, [[Пияве]], Таляменто, [[Рено (река)|Рено]] и др. В долните си течения вследствие отлагането на наноси коритата на реките често се намират над повърхността на равнината, породи което са защитени с високи диги, пробиването на които предизвиква големи наводнения (1951, 1953, 1966). Реките на север освен дъждовно получават също снежно и ледниково подхранване и имат пролетно-лятно и есенно пълноводие. Водите им се използват за напояване, а в Алпите и като източник на хидроенергия. Реките на Апенинския полуостров и островите са маловодни, имат предимно дъждовно подхранване, есенно или зимно пълноводие, а през лятото често пресъхват. Най-големите реки на Апенинския полуостров са [[Арно]] и [[Тибър]].<ref name="bse"/>
Голяма част от крупните италиански езера ([[Гарда]], [[Лаго ди Комо|Комо]], [[Лаго Маджоре]] и др.) се намират в предпланините на Ломбардските Алпи, разположени в тектонски котловини, преодълбани от древните ледници. Те са плавателни, а по бреговете им са разположени много курорти. На Апенинския полуостров значителните по площ езера ([[Болсена (езеро)|Болсена]], [[Брачано (езеро)|Брачано]] и др.) заемат кратерите на изгаснали вулкани.<ref name="bse"/>
== Почви и растителност ==
| |||