Разлика между версии на „Тернопил“

Завършено писане за историята на града
(Добавена е повече информация за историята на града)
Етикети: Визуален редактор липсва шаблон в раздел Източници
(Завършено писане за историята на града)
Етикети: Визуален редактор липсва шаблон в раздел Източници
 
Градът често е нападан от [[Татари|татарите]]. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.<ref>Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.</ref>
[[Файл:Надставна церка, вул. Над Ставом.JPG|ляво|мини|Първата църква в града - църквата "Въздвижение на Светия кръст]]
 
По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ukrssr.com.ua/ternop/viniknennya-mista-ternopil|заглавие=Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР|достъп_дата=2021-10-20}}</ref>
 
Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока [[Лвов]]. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, [[Богдан Хмелницки]] се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, [[казаци]] и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.<ref name=":0">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.</ref>
[[Файл:Jan Amor Tarnowski.PNG|мини|Ян Тарновски|ляво]]
[[Файл:Тернопіль 8245.jpg|мини|Украинска гръко-католическа катедрала "Непорочно зачатие на Пресветата Дева Мария" (бивша доминиканска църква).]]
[[Файл:Церква Непорочного Зачаття Пресвятої Діви Марії інтерьєр.jpg|мини|Украинската гръко-католическа катедрала "Непорочно зачатие на Блажената Дева Мария" отвътре]]
Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на [[Султан|султана]], дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя<ref name=":0" />. През ноември 1654 г., след като Запорожката Армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с [[Жечпосполита]], дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски<ref name=":1">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с. </ref>, събрали силите си в Тарнопол, потеглят към [[Каменец Подолски|Каменец]]. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар<ref name=":1" />. А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол<ref>Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.</ref>.
 
За последен път в Тарнопол армията на Б.Хмелницки се появява през 1657 г. След Хмелницки, през 1660-1670 г. в Подолието и Галиция се води борба за създаване на независима Украинска казашка държава под ръководството на хетмана Петър Дорошенко. Негови съюзници са [[Османска империя|Османската империя]] и нейният васал - [[Кримско ханство|Кримското ханство]]. Тези съюзници опустошават селищата в Подолието. Тарнопол не прави изключение.<ref>Окаринський В. Тернопіль в часи Богдана Хмельницького / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 2-8 червня. № 21 (438).- С . 8.</ref>
[[Файл:Тернопільський замок - 16039746.jpg|ляво|мини|Замъкът Тернопол]]
 
През 1772 г. Тарнопол става част от [[Австрийска империя|Австрийската империя]] след първото разделяне на Полско-литовската държава, а от 1783 г. става център на Австрийската околия.<ref>Окаринський В. Власники Тернополя / В. Окаринський // Тернопільська газета. - 2004. - 28 квітня - 4 травня. - № 17 (434). - СЛ 0.</ref>
 
=== 20 век ===
[[Файл:Kostel Ternopil.jpg|мини|Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ е разрушена през 1954 г.|ляво]]
Църквата на Дева Мария от Неуморна помощ в неоготически стил е построена през 1903-1908 г. Автор на проекта на църквата е галисийският архитект, главен представител на галисийската неоготика Теодор Мариан Талевски (1857-1910).<ref>Biernat Marcin. Kościół parafialny p.w. Matki Boskiej Nieustającej Pomocy w Tarnopolu / Marcin Biernat // Materiały do dziejów sztuki sakralnej na ziemiach wschodnich dawnej Rzeczypospolitej / Redakcja naukowa: Jan K. Ostrowski. - Część I. Kościoły i klasztory rzymskokatolickie dawnego Województwa Ruskiego. - Tom 16. - Kraków, 2008. - S. 215-270.</ref> Църквата в Тернопол е разрушена през 1954 г. Върху неговите основи по-късно е построен централен универсален магазин, който е открит през октомври 1959 г.<ref>Бойцун Л. Тернопіль у плині літ. Історико-краєзнавчі замальовки / Л. Бойцун. - Тернопіль: Джура, 2003. - 392 с.</ref>
[[Файл:Tarnopolskie1939.jpg|мини|Карта на Тарнополского воеводства]]
 
След идването на съветската власт животът в Западна Украйна претърпява значителни промени. Започват процесите на съветско строителство и национализация на земята, предприятията и работилниците, както и на собствеността на "едрите земевладелци и буржоазията". До края на 1939 г. 32 промишлени предприятия, банки, 100 големи къщи и хотели в Тарнопол са предадени на държавата. В края на 1940 г. в града има 36 промишлени предприятия, а 1516 занаятчии са организирани в промишлени артели.<ref name=":2" />
[[Файл:OUN-r Flag 1941.svg|мини|Знаме на УПА]]
 
След отбранителни сражения на 2 юли 1941 г. частите на [[Червена армия|Червената армия]] напускат Тарнопол. Той е окупиран от [[Вермахт|германските войски]]. Но на следващия ден войниците от 10-та танкова дивизия на генерал-майор С. Я. Огурцов, която е част от 15-ти мехокорпуса на Червената армия на генерал-майор Г. И. Карпезо, изтласкват [[нацистите]] от града. На следващия ден обаче те напускат Тарнопол.<ref>Баграмян И. X. Так начиналась война / И. X. Баграмян. - Киев: Издательство политической литературы Украины, 1984. -493 с.</ref> В града е разположен щабът на XIV моторизиран корпус на Вермахта и 5-та дивизия "Викинг".
 
През 1942-1943 г. полската [[Армия Крайова]] активно се противопоставя на нацисткото управление и провежда операции за присъединяване на Тарнопол към бъдещата полска държава. От друга страна, украинците, политически представени от Организацията на украинските националисти (ОУН), се борят за собствена независима държава. През 1942-1949 г. в Тарнополска област действа Украинската въстаническа армия (УПА), която се бори за независимостта на Украйна (срещу нацистите, полската Армия Крайова и Полската народна армия, както и срещу Съветския съюз), след като на 30 юни 1941 г. в Лвов е провъзгласен Законът за възстановяване на украинската държава.
 
През март 1944 г. започва освобождаването на Тарнополската област от частите на 1-ви Украински фронт на Червената армия. На 8 март започват боевете за Тарнопол. Те са толкова ожесточени, че по-късно са наречени "малият [[Битка при Сталинград|Сталинград]]".
 
На 9 август 1944 г. със специален указ Президиумът на Върховния съвет на СССР преименува град Тарнопол на град Тернополь. По този начин древното историческо име е заменено с краткотрайно, «правилната» транскрипция на името на града се определя от решенията на властите. След преименуването на Тернопол произходът на името на града се извежда от "трънливо поле". (на украински: ''терен полe'').<ref name=":2" />
 
==== След Втората световна война ====
След Потсдамската конференция през 1945 г. границите на Полша са прекроени и Тернопол е включен в състава на Украинската съветска социалистическа република. До края на 1946 г. поляците се преселват в Нова Полша. След разпадането на Съветския съюз Тернопол става част от независима Украйна и до днес е център на Тернополска област.
[[Файл:Maidan-Tern3018.jpg|ляво|мини|[[Евромайдан]] в Тернопол]]
До 18 юли 2020 г. Тернопол се счита за град с регионално значение и не е част от област Тернопол, въпреки че е неин център. В рамките на административната реформа в Украйна броят на районите в Тернополска област е намален на три и градът е присъединен към Тернополска област.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://www.golos.com.ua/article/333466|заглавие=Про утворення та ліквідацію районів|достъп_дата=2021-10-20}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.minregion.gov.ua/press/news/novi-rajony-karty-sklad/|заглавие=Нові райони: карти + склад|дата=|достъп_дата=2021-10-20}}</ref>
 
== Образование ==
133

редакции