Едуард VI: Разлика между версии

| описание = [[крал на Англия]] и [[Ирландия]]

| портрет-описание на изображението=Едуард VI

'''Едуард VI''' ({{lang|en|Edward VI}}); * ([[12 октомври]] [[1537]]; —† [[6 юли]] [[1553]] г.) е [[крал на [[Англия]] и [[Ирландия]]. Коронясан е на 20 февруари 1547 г., когато е бил на девет години. Едуард VI е третият монарх от [[Тюдор|династията на Тюдорите]] и е първият английски монарх [[протестант]].

Едуард е роден през [[1537]] г. ТойСин е син на [[Хенри VIII]] и лейди [[Джейн Сиймур]]. Възкачва се на трона през [[1547]] г. След смъртта на баща си, още само деветгодишен, Едуард е сгоден за братовчедка си — – младата шотландска [[кралица]] [[Мария Стюарт]]. Лошите англо-шотландски отношения обаче развалят годежа. Той умира на 15 години, без да се е женил.

Малолетието на Едуард е причина за борби за власт в кралския двор. [[Хенри VIII]] в последните дни от живота си се опитва да предотврати този проблем, разпореждайки се от името на малолетния [[крал]] да управлява [[Регент|Регентски съвет]], докато той навърши пълнолетие. Главната грижа за Едуард е поверена на вуйчо му [[Едуард Сиймур]]. Създаден е Регентски съвет, начело със Сиймур. Съветът се грижи добре за младия [[крал]] и [[държава]]та, но за да защити [[Протестантство|протестантските]] интереси, си служи с религиозен [[радикализъм]]. Молитвеникът, дело на [[Томас Кранмър]], [[архиепископ на Кентърбъри]], е узаконен през [[1549]] г. за новия начин на [[богослужение]], с което се решава един от спорните въпроси. Законите за ереста[[Ерес|ереса]] са отменени и така [[Англия]] е превърната в убежище за еретиците от континента. [[Католицизъм|Католиците]] са удовлетворени от умерения протестантизъм, но крайните протестанти искат усилване на реформите, като по този начин задълбочават раздора.

Икономическата криза засяга Англия при царуването на Едуард, а външната политика е в безпорядък. Разтурването на манастирите и новата религия оставят редица църковни чиновници без работа, безработицата се увеличава чувствително, отнемането на манастирските земи оставя много селяни без работа и средства за препитание. Монетната система до такава степен е понижена, че са изсечени монети от метали с по-ниска стойност. Монетите от [[Новия свят]] наводняват Англия. Френско-шотландският съюз застрашава Англия и английската армия атакува северния си съсед. Шотландците[[Шотландци]]те са разбити при [[Битка при Пинки|Пинки]]. [[Едуард Сиймур]], херцог на [[Съмърсет]] и [[лорд-протектор]], е екзекутиран през [[1552]] г. Започва една от най-мрачните епохи в английската политическа история.

Начело на Регентския съвет застава [[Джон Дъдли]], [[граф]] на [[Уоруик]]. Дъдли е амбициозен човек, който е воден от желанието си да стане най-големият земевладелец в [[Англия]]. Той убеждава Едуард, че на 12 години той навършва пълнолетие и е готов за управление. Той също така контролира „кесията“ на Едуард. Дъдли е издигнат за [[херцог]] на [[Нортъмбърланд]] и без да има официална власт, той фактически управлява Англия. Регентският съвет под негово ръководство систематично конфискува църковни имоти, което поради задаващата се вълна от радикален протестантизъм изглежда логично и оправдано продължение на реформите на [[Хенри VIII]].

Амбициите на Дъдли растат пропорционално на увеличаването на властта му. Той се опитва да се обвърже и роднински с кралското семейство чрез брачен съюз на сина му с една от възможните наследнички на престола – лейди [[Джейн Грей]]. Пред него се открива възможност да стане толкова влиятелен, че да възстанови практиката да определя [[крал]]якраля, както е правел през миналия век [[Ричард Невил]].

==== Линията на наследяване ====

Съгласно завещанието на [[Хенри VIII]], след Едуард наследнички на трона последователно са сестрите му Мери и Елизабет (по-късно двете царуват като [[Мери I]] и [[Елизабет I]]), следвани от потомците на леля му [[Мария Тюдор (Франция)|Мария Тюдор]]: дъщерята [[Франсис Грей]] и децата ѝ. Дъдли убеждава Едуард, че сестра му Мери ще унищожи протестантстките реформи, които са извършени през царуването му. В действителност Дъдли знае, че Мери ще възстанови католицизма и ще върне на църквата конфискуваните земи, от които са забогатели членовете на Регентския съвет. Искането на Дъдли за радикализъм има за цел сестрите на Едуард Мери и Елизабет да бъдат обявени за незаконородени и да бъдат изключени от реда на наследяване на короната. Така наследница на короната става дъщерята на Франсис Грей — – лейди Джейн Грей, която е сред малцината близки приятели на Едуард. Дъдли успява да уреди сватбата на неговия син Гилфорд с [[Джейн Грей]] през май 1553 г.

Едуард VI умира от [[туберкулоза]] на [[6 юли]] [[1553]] г., оставяйки открит въпроса за наследството на английската корона. Джейн против желанието си е обявена за кралица от Регентския съвет. Мери отива във [[Фрамлингам]] ([[Съфолк]]) и обявява претенцията си за трона. Дъдли организира армия, която да плени Мери, но се проваля. Съветът изоставя Дъдли и Мери, печелейки масова подкрепа от нацията, потегля за [[Лондон]]. Джейн Грей е затворена в [[Тауър]] до [[1554]] г., когато е екзекутирана по заповед на Мери.

* Едуард е прототип на един от главните герои в романа на [[Марк Твен]] „[[Принцът и просякът]]“.