Иван Владиков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат
м една снимчица от последното ни пътешествие със Спасимир
Ред 20:
След войната се връща във Варна и работи като строител на сводестите мостове по шосето [[Провадия]] – [[Айтос]] и като земеделски стопанин в село [[Галата (квартал)|Галата]].
 
[[File:Ivan Vladikov memorial cup.jpg|right|thumb|250px|Възпоменателната чаша на Иван Владиков с монограм на руския цар Николай II по повод 25-тата годишнина от Освободителната война]]
Носител е на десет ордена: руски – [[Георгиевски кръст]] IV степен; български – [[Кръст за храброст]]; руски и български ордени за участие в боевете при Шипка, Шейново и Свети Никола. Като рядко отличие дадено само на няколко опълченци лично от името на руския император, Иван Владиков получава чаша от масивно сребро, позлатена отвътре, с вензелите на императора и името му.
 
Носител е на десет ордена: руски – [[Георгиевски кръст]] IV степен; български – [[Кръст за храброст]]; руски и български ордени за участие в боевете при Шипка, Шейново и Свети Никола. Като рядко отличие дадено само на няколко опълченци лично от името на руския император, Иван Владиков получава чаша от масивно сребро, позлатена отвътре, с вензелите на императора и името му. Чашата е експонат на варненския [[Музей на Възраждането, Варна|Музей на Възраждането]].
 
При установяването на режима на [[Стефан Стамболов]], Владиков му изпраща неговото собствено стихотворение: „Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, но искаме свобода, човешки правдини“.<ref name="Левчева 15"/>