Разлика между версии на „Константин (село)“

 
== История ==
На около 1-1,5 километра южно от селото се намира височината Девича могила. Легендата разказва, че тук е погребана сестрата на [[Крали Марко]]. Тя била влюбена в друговерец. Веднъж Крали Марко, като се намирал с приятели в крепостта над село [[Стара река]], видял сестра си в прегръдките на друговереца. Не се сдържал и пуснал с лъка си стрела към влюбените. Стрелата пронизала сърцето на сестра му. Така на това място умряла в ръцете на любимия си девойката. От тогава местността носи това наименование. По всяка вероятност това е тракийска надгробна могила. Има данни, че в миналото е имало старо селище в местността "Юкладжа", югозападно от днешното село, в което имало църква или манастир.
 
Според "Юбилейния сборник" на село Константин от Христо Патев, мястото на днешното село е било мочурище. В турско време в близост до селото е имало малка турска махала на име '''Ахмедли'''. Жител на махалата винал два пъти с ралото си от върха на планината до низината, където днес се простира селото и така свободно разливащата се планинска вода си направила корито и се оформила реката, която днес минава през селото и се нарича от местните жители Белянката.
След края на Руско-Турската война край селото са се водели боеве. Отстъпвайки на юг, турците опожаряват българските села по пътя си. Такава е съдбата на старото село [[Беброво]], намиращо се на 5 километра от Константин. В пролетта на 1878 година селяните дълго време умуват дали да съградят наново изгорените си къщи или да започната да строят на ново място. Така се ражда идеята да бъде съградено ново село. Част от жителите на Беброво тръгват на изток и заселват днешното село Константин. Една от първите постройки е тази на общината, която е била едновременно църква, чителище и училище. Не след много време се появяват днешната църква на селото и четалището. Постепенно се изграждат жилищните и другите обществени сгради. Днешното здание на училището е построено през 20-те година на 20 век. То е разположено върху дворното място на основателя на селото генерал [[Константин Рудановски]]. Той дарява терена през 1915 година при посещението си в селото. По това време генералът е в оставка. Той е възнамерявал след като се уволни от руската армия да заживее в селото, но това му намерение не се осъществява. Не след дълго той умира. В завещанието си той оставя голяма сума пари на селото, но тя така и не стига до получателите си, заради събитията в Русия от 1918 година.
267

редакции