География на Испания: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 17:
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Главно значение в геоложкия строеж на Испания заемат протерозойските и палеозойските нагънати комплекси на Иберийската Месета, препокрити на изток от мезо-кайнозойски платформен чехъл. На север Иберийската Месета се огражда от южния край на Пиренеите, а на юг – от веригата на Андалуските планини (Бетските Кодилиери). В Иберийската Месета се открояват 3 тектонски зони. Северната, обхващаща Кантабрийските и Иберийските планини е възникнала на мястото на геосинклинално потъване и е изпълнена с мощни теригенни наслаги от ранния палеозой, карбонатно-теригенни наслаги от средния палеозой и (в Астурийския басейн) карбонски въгленосни слоеве, като основното нагъване се отнася към края на карбона, т.н. астурийска фаза. Централната зона, простираща се през Галисия и Кастилия, отговаря на древно геоантиклинално издигане, пронизано от гранити, като голямо значение тук има камбрийското (сардинско) нагъване. Южната геосинклинална зона (планината Сиера Марена) е изградена предимно от продукти на подводен вулканизъм и грауваки. Тя е изпитала силен натиск и нагъване през средата на девона. В мезокайнозойския платформен чехъл, образуван от карбонатни наслаги в басейна на река Ебро се появяваг флишеви и моласови слоеве, които през олигоцена (т.н. пиренейска фаза) са подложени на интензивно нагъване. Бетската Кордилиера се състои от серии от тектонски покривки, преместени на север. Вътрешните покривки са изградени от палеозойски метаморфни скали, а външните – от мезозойски, палеогенски и долномиоценски карбонатни скали.<ref name="bse"/>
Значителните рудни находища на север и юг в Испания са свързани с палеозойските комплекси и гранити. Най-забележителен е южния руден пояс, привързан към среднопалеозайските ефузивно-теригенни слоеве и херцинските гранити в Сиера Морена и Уелва.
== Климат ==
| |||