Асонанс: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Randona.bg (беседа | приноси) Ред. |
Randona.bg (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Асонансът''' ({{lang|fr|assonance}} от латински ''ad'' – при, и ''sono'' – звуча) е съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, което създава музикално звучене на строфите.<ref name=":0">{{Цитат книга|title=Речник на литературните термини|edition=3 прераб. и доп. изд|year=1973|publisher=Наука и изкуство|location=София|pages=132 – 133}}</ref><ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81/|заглавие=Речник на българския език|труд=ibl.bas.bg|издател=БАН}}</ref>
В българската поезия образец за асонанси е творбата на [[Христо Ботев]] „[[Хаджи Димитър (балада)|Хаджи Димитър]]“. Чрез многократно повторение на меката и напевна гласна '''''е''''' поетът създава музикално звучене на цялата строфа, усещане, че Балканът наистина пее.<ref name=":0" />
: Настан'''е''' в'''е'''ч'''е'''р – м'''е'''с'''е'''ц изгр'''ее''',<br>
Line 5 ⟶ 7:
: гора зашуми, вятър пов'''ее''', –<br>
: Балканът п'''ее''' хайдушка п'''е'''с'''е'''н!<br>
В същата творба в стиховете
: Т'''о'''з, койт'''о''' падне в б'''о'''й за св'''о'''б'''о'''да,<br>
:т'''о'''й не умира...<br>
повторението на широката твърда гласна '''''о''''' придава внушителност и тържественост, спомага да се величието и безсмъртието на бореца за свобода.<ref name=":0" />
Асонанс също означава рима, при която удареният гласен звук на римуваните думи е еднакъв, а всички или част от съгласните звукове са различни. В случаите, когато римата е женска или дактилна, неударените гласни звукове в римуваните думи могат да бъдат както еднакви, така и различни (бог'''à'''т – враг'''à''', в'''è'''сел – тр'''è'''сък, сребр'''ѝ'''сто – раз'''ѝ'''скря).<ref name=":0" />
Макар и рядко, асонансът се среща и в [[проза]]та. Води началото си от [[Средновековие|средновековната]] [[Франция|френска]], [[Келти|келтска]] и [[Испания|испанска]] поезия.
| |||