География на Испания: Разлика между версии

Повече от 65% от територията на Испания е разположена над 500 m н.в., в т.ч. повече от 25% – над 1000 m. Максималната височина на страната е връх [[Муласен]] – 3478 m, издигащ се в планината [[Сиера Невада]] в южната част на Испания. Общият план в строежа на релефа съответства основно на геоложките тектонски структури. Северозападите, западните и централните части на страната са заети от плата и средновисоки планини, формирали се на мястото на епихерцинските платформи. Северните, източните и южните периферии на полуострова представляват младо нагънати планини и акумулативни равнини, свързани с предпланинските потъвания. Широко са разпространени високи платообразни равнини и плата (основно платото [[Месета]]) с височина 800-1000 m на северозапад (в [[Стара Кастилия]]) и 500-600 m на югоизток (в Нова Кастилия), над повърхността на които са възвишават островни планински масиви с остатъчен или блоков произход. Между платата в Стара и Нова Кастилия от югозапад на североизток се простира система от кулисообразно разположените нагънато-блокови и блокови хребети на Централните КордилиериКордилери, характеризиращи се със заравнени била, плоски върхове и стръмни склонове. В северозападната част на страната са разположени Галисийския масив и планините на Леон, които са силно разчленени от разломи със заложени в тях дълбоки речни долини. Покрай [[Бискайски залив|Бискайския залив]] се простират [[Кантабрийски планини|Кантабрийските планини]], преминаващи на изток в мощната система на слабо разчленените [[Пиренеи|Пиренейски планини]] (височина до 3404 m, пик [[Ането]]), характеризиращи се със своя планинско-ледников релеф. От юг Пиренеите са ограничени от тясната [[Арагонска равнина]] с река [[Ебро]], южно от която се издигат [[Иберийски планини|Иберийските планини]]. В североизточната част на страната, между Пиренеите и долното течение на река Ебро са простират [[Каталонски планини|Каталонските планини]], силно разчленени от дълбоки речни долини. Южните и югоизточни части на полуострова са заети от [[Андалуски планини|Андалуските планини]], съставени от редица хребети, в т.ч. планината [[Сиера Невада]], между които са разположени многочислени вътрешнопланински котловини. На югозапад се простира алувиалната [[Андалуска низина]] – най-обширната в Испания, имаща слабо хълмист релеф в северните и североизточни части в близост до планините и слабо разчленена повърхност край [[Кадиски залив|Кадиския залив]].<ref name="bse"/>

Главно значение в геоложкия строеж на Испания заемат протерозойските и палеозойските нагънати комплекси на Иберийската Месета, препокрити на изток от мезо-кайнозойски платформен чехъл. На север Иберийската Месета се огражда от южния край на Пиренеите, а на юг – от веригата на Андалуските планини (Бетските Кодилиери). В Иберийската Месета се открояват 3 тектонски зони. Северната, обхващаща Кантабрийските и Иберийските планини е възникнала на мястото на геосинклинално потъване и е изпълнена с мощни теригенни наслаги от ранния палеозой, карбонатно-теригенни наслаги от средния палеозой и (в Астурийския басейн) карбонски въгленосни слоеве, като основното нагъване се отнася към края на карбона, т.н. астурийска фаза. Централната зона, простираща се през Галисия и Кастилия, отговаря на древно геоантиклинално издигане, пронизано от гранити, като голямо значение тук има камбрийското (сардинско) нагъване. Южната геосинклинална зона (планината Сиера Марена) е изградена предимно от продукти на подводен вулканизъм и грауваки. Тя е изпитала силен натиск и нагъване през средата на девона. В мезокайнозойския платформен чехъл, образуван от карбонатни наслаги в басейна на река Ебро се появяваг флишеви и моласови слоеве, които през олигоцена (т.н. пиренейска фаза) са подложени на интензивно нагъване. Бетската КордилиераКордилера се състои от серии от тектонски покривки, преместени на север. Вътрешните покривки са изградени от палеозойски метаморфни скали, а външните – от мезозойски, палеогенски и долномиоценски карбонатни скали.<ref name="bse"/>