Джордж Монк: Разлика между версии

 

През януари 1660 г. борбата се свежда до трима генерали: Феърфакс завзема [[Йорк]], Ламбърт тръгва против него, но тежката зима стопява силите и на двамата. В това време Монк бързо стига до Лондон и го окупира. Първоначално той се подчинява на парламента, т. нар. „опашка“, но бързо поема контрола над столицата. През март той обявява нови избори, но по старото, предреволюционно законодателство. За всички е ясно, че това означава победа на роялистите.<ref>Андрей Пантев, ''Революции и реформи в Западна Европа и Северна Америка, ХVІІ – ХVІІІ век'', София 1993, с. 41</ref> Монк изпраща устно послание до Чарлз да се премести от [[Брюксел (община)|Брюксел]] в [[Бреда]] (град в [[Холандия (историческа област)|Холандия]]) и да направи някакъв впечатляващ жест към родината си. Така се появява прочутата [[Декларация от Бреда]], в която кралят обещава пълна амнистия на участниците в революцията и свобода на убежденията.

Идеята за завръщането на Чарлз среща сериозна съпротива, особено от [[презвитерианци]]те. Те настояват да се поставят тежки условия пред краля, но Монк успява да осуети замисъла. На изборите роялистите действително надделяват и новият парламент гласува за възстановяване на [[монархия]]та (8 май 1660). Още същия месец Чарлз слиза в [[Дувър]], посрещнат от Монк и войниците му. Генералът заявява, че не иска да участва в бъдещото управление, но не отказва няколко титли и признания: кралят го прави [[Орден на жартиерата|Рицар на жартиерата]], херцог на Албърмарл, граф на Торингтън, барон на Потридж, Бошан и Тейс,<ref>Всички титли виж в ''[https://www.britannica.com/biography/George-Monck-1st-duke-of-Albemarle George Monck, 1st duke of Albemarle]'', Encyclopaedia Britannica</ref> лорд-лейтенант на Ирландия и генерал-капитан.