Тернопил: Разлика между версии

 

Градът често е нападан от [[Татари|татарите]]. Татарите безуспешно се опитват да превземат укрепленията на Тарнопол през 1549, 1575 и 1589 г.<ref>Stupnicki Hippolit. Galicya pod względem topograficzno-geograficznohistorycznym / Hippolit Stupnicki. - Lwów, 1849. - 176 s.</ref>

По време на въстанието на Хмелницки през 1648-1654 г. много от жителите му се присъединяват към войските на Хмелницки, особено по време на обсадата на Збараж през 1649 г., на 20 км от града.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://ukrssr.com.ua/ternop/viniknennya-mista-ternopil|заглавие=Виникнення і розвиток міста Тернопіль » Історія міст і сіл Української РСР|достъп_дата=2021-10-20}}</ref>

Няколко дни след сключването на Зборовския мирен договор от 1649 г. армията на короната потегля през Тарнопол в посока [[Лвов]]. През май 1651 г., в навечерието на битката при Берестечка, [[Богдан Хмелницки]] се разположил на лагер край града, като дълго време групирал силите си между Тарнопол и Збараж. Преследвайки армията на престолонаследника М. Калиновски, [[казаци]] и татари минават през Тарнопол. Градът е опожарен. Много граждани бягат към река Днепър или към казашките градове. Поляците и евреите са убити от татарите или взети в плен. Що се отнася до украинците, хетманът се споразумя с хана да ги води свободно чак до Лвов.<ref name=":0">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Київ: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 1. - 1996. - 880 с.</ref>

[[Файл:Jan Amor Tarnowski.PNG|мини|Ян Тарновски|ляво]]

Следващият епизод с армията на Хмелницки в Тарнопол се отнася към 1653 г. За да установи настроенията в армията, Хмелницки свиква черен съвет край Тарнопол. Въпреки позицията на Хмелницки, който се съгласява да приеме протектората на [[Султан|султана]], дворянството е против, в полза на възстановяването на подчинението на царя<ref name=":0" />. През ноември 1654 г., след като Запорожката армия вече е приела подчинението на руския цар, по време на войната на казашко-руската армия с [[Жечпосполита]], дворянските отряди начело с хетмана Потоцки и Ляскоронски<ref name=":1">Грушевський М. С. Історія України-Руси: В 11т., 12 кн. / Ред. кол. П. С. Сохань та ін. / М. С. Грушевський. - Киш: Наукова думка, 19911998. - Т. IX. Кн. 2. - 1997. - 776 с. </ref>, събрали силите си в Тарнопол, потеглят към [[Каменец Подолски|Каменец]]. Оттук те започнаха настъпление към Подолието, към Бар.<ref name=":1" /> А през септември 1655 г. вече казашки полкове, обединени с руските войски, настъпващи към Лвов, наред с други селища превземат и Тарнопол.<ref>Крип’якевич І. П. Богдан Хмельницький / Відп. ред. Ф. П. Шевченко, І. Л. Бутич, Я. Д. Ісаєвич. - 2-е вид., виправлене і доповнене. - Львів: Світ, 1990. - 408 с.</ref>

 

През декември 1939 г. - януари 1940 г. в Тарнополската област е въведено ново административно-териториално деление.<ref>Газ. «Вільне життя». - 1940. - 22 січня // ДАТО. - Фонд виконкому Тернопільської обласної Ради депутатів трудящих (1939-1970).</ref>

 

[[Файл:OUN-r Flag 1941.svg|мини|Знаме на УПА]]

 

През 1942-1943 г. полската [[Армия Крайова]] активно се противопоставя на нацисткото управление и провежда операции за присъединяване на Тарнопол към бъдещата полска държава. От друга страна, украинците, политически представени от Организацията на украинските националисти (ОУН), се борят за собствена независима държава. През 1942-1949 г. в Тарнополска област действа Украинската въстаническа армия (УПА), която се бори за независимостта на Украйна (срещу нацистите, полската Армия Крайова и Полската народна армия, както и срещу Съветския съюз), след като на 30 юни 1941 г. в Лвов е провъзгласен Законът за възстановяване на украинската държава.

 

 

 

==== След Втората световна война ====