Туше Делииванов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Не е пръв председател
Малко разместване
Ред 16:
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година Делииванов заминава за Кукуш и е сред учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]]. В 1909 година обаче се връща в София.
 
От 20 януари 1924 година е председател на [[Кукушко благотворително братство|Кукушкото благотворително братство]], създадено на 20 януари 1922 година.<ref>Протокол №1 от 1924 г. Държавен архив София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 5</ref><ref>Учредителен протокол. Държавен архив София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.</ref><ref>Протокол №11. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 7</ref> Член е на [[Временно представителство на бившата ВМОРО|Временното представителство на обединената бивша ВМРО]]. През 1923 година при обединението на МФРО и неутралните македонски братства влиза в Националния комитет на организацията като подпредседател.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр.122.</ref> Повторно влиза в ръководния орган на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]] като съветник през септември 1934 година.<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 271.</ref>
 
От 20 януари 1924 година е председател на [[Кукушко благотворително братство|Кукушкото благотворително братство]], създадено на 20 януари 1922 година с председател професор Александър Станишев.<ref>Протокол №1 от 1924 г. Държавен архив София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 5</ref><ref>Учредителен протокол. Държавен архив София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 8.</ref><ref>Протокол №11. ДА София, фонд 3К, оп. 1, а.е. 162, л. 7</ref>
 
През септември 1944 година подписва в София „[[Апел към македонците в България|Апела към македонците в България]]“,<ref>[http://mk.wikibooks.org/wiki/Апел_до_Македонците_во_Бугарија_-_1944 Апел до Македонците во Бугарија – 1944, mk.wikibooks.org]</ref> Поканен е да участва в управлението на [[Народна република Македония]],<ref>Андреев, В. Хроника на едно национално предателство, Благоевград, 1999, стр. 13 – 15.</ref> но отказва. Туше Делииванов умира в 1950 година в София.<ref>{{ЕПК|1|259}}</ref><ref>[http://www.angelfire.com/super2/vmro-istorija/Foto/tuse-d.html Кратка биография на Туше Делииванов]</ref><ref>{{Николов|44}}</ref><ref>{{Пелтеков|123}}</ref>