Александър Радолов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
източник
източник
Ред 13:
Александър Радолов е роден на [[27 юни]] (15 юни стар стил) [[1883]] в [[Славянци]], Карнобатско. През 1905 завършва гимназия в [[Сливен]], учи известно време филология в [[Софийски университет|Софийския университет „Свети Климент Охридски“]], а през 1908 завършва право в [[Женева]]. След завръщането си в България става член на БЗНС и през следващите години е сред неговите ръководители, като от 1911 до 1934 е член на Управителния съвет, а от 1913 до 1944 с кратки прекъсвания е народен представител. През 1917 е директор на [[Народен магазин]], а през 1918 пише Устав за всестранната земеделска кооперация.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
 
В [[Правителство на България (40)|правителството]] на Стамболийски Александър Радолов е [[министър на правосъдието]] (1920 – 1921), [[министър на вътрешните работи и народното здраве]] (1921 – 1922) и [[министър на търговията, промишлеността и труда]] (1922 – 1923).<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 13, 13 март 1923 г., стр. 1]</ref> Избран е за държавен обвинител срещу министрите, обвинени от Народното събрание за националните катастрофи.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 12, 12 март 1923 г., стр. 1]</ref> След [[Деветоюнски преврат|Деветоюнския преврат]] през 1923 е арестуван и съден, но е оправдан на 9 април 1924. След освобождаването си се включва в [[БЗНС Врабча 1]], а през 1932 – в [[БЗНС Георги Марков]].<ref name="tt"/>
 
След Деветосептемврийския преврат през 1944 Александър Радолов е осъден на [[смъртно наказание|смърт]] от т.нар. [[Народен съд]], заедно с останалите депутати в [[25 Обикновено Народно събрание]].<ref>Присъдата е отменена с Решение №243 от 12 април 1996 на Върховния съд.</ref> Той е екзекутиран на [[1 февруари]] [[1945]].<ref name="tt"/>