Панайот Хитов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.36.200.148 (б.), към версия на InternetArchiveBot Етикет: Отмяна |
|||
Ред 20:
На 28 април 1867 г. Хитов преминава Дунав с чета от около 30 души при [[Тутракан]], между селата [[Пожарево (Област Силистра)|Пожарево]] и [[Дунавец]]. Знаменосец на четата е [[Васил Левски]]. При преминаване на Дунав са му доставени оръжия чрез стария и уважаван от българи и турци патриот Дядо Мощ Никола от село [[Малък Преславец]]. С четата си Хитов се отправя към [[Стара планина]] и прекарва известно време в района на [[Котел]] и [[Сливен]]. Четата му няма за цел да вдига въстание, а да осъществи революционен марш, за да агитира българското население.
През август 1867 г. заедно със своята чета и с четата на [[Филип Тотю]], Хитов се отправя към [[Сърбия]] по билото на Стара планина.
; По-късна революционна дейност
[[Файл:Panayot-Hitov.jpg|мини|ляво|Панайот Хитов през 1867 г., Белград]]
След оттеглянето си в Сърбия, Хитов живее в Белград като пенсионер на сръбското правителство. Става привърженик на идеята, че българското освободително движение трябва да се съюзи със сръбските действия срещу турците. В периода 1869 – 1871 г. Хитов излага своите възгледи пред Васил Левски, с когото води кореспонденция. Без да се вслушва в съветите на Апостола, през лятото на 1871 г. Хитов подписва договор с черногорския войвода Матанович за едновременно въстание в България, Босна, Херцеговина и Албания. През април 1872 г. Хитов става член на [[БРЦК]] в [[Букурещ]].
След смъртта на Левски играе важна роля в комитета, макар и да продължава да живее в Белград. През август 1875 г. председателства събранието на БРЦК, взело решение за обявяването на [[Старозагорското въстание]]. Според плана Хитов трябва да предвожда чета, но това не се осъществява поради внушение на сръбското правителство. Поради същите причини не повежда чета и по време на [[Априлско въстание|Априлското въстание]].
| |||