Андрий Мелник: Разлика между версии

На 6 януари 1917 г. група украински офицери, включително Мелник, Михайло Матчак, Роман Сушко и други, организират бягство от плен и скоро стигат до Киев. През януари 1918 г. става един от организаторите на Шатрата на Сечовите стрелци. От януари 1918 г. е назначен за началник-щаб на палатката, от март, след сформирането на Сечовия полк, началник-щаб на полка. След падането на Украинската Централна Рада той е в [[Киев]] и [[Била Церква|Била Църква]]. По време на въстанието срещу управлението на [[хетман]] [[Павло Скоропадски]] е заместник-командир на Обсадния корпус, а от януари 1919 г. е временно изпълняващ длъжността командир на корпуса. На 19 декември 1918 г. Мелник е удостоен с военното звание атаман на украинската армия Народна република. През ноември 1918 г. Мелник, оглавяващ щаба на отделния отряд на сечовите стрелци, разработва план и участва в битката при Мотовилив през 1918 г. През март-юни 1919 г. - началник-щаб на Действащатадействащата армия, през юли-август 1919 г. - помощник-командир на Сечовите стрелци. В края на 1919 г. е интерниран от полските войски в [[Ровно|Ривне]]. През 1920–1921 г. е инспектор на военните мисии на УНР в [[Прага]]. Участие в УВО и обществен живот в Галиция. През април 1924 г. Мелник е арестуван от полската полиция и осъден на 4 години затвор. След освобождаването си той продължава да се занимава с обществена и политическа дейност. От 1932 до 1938 г. е член на управителния съвет на издателския съюз „Дило“, а от 1933 до 1938 г. е председател на Главния съвет на Католическата акция на украинската младеж „Орли“ и член на Дружеството на украинските бойци Молода Громада . През 1934 г. е член на сеньор УВО и председател на Сената на ОУН.