1-во средно училище „Пенчо Славейков“: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Тогава е създадена Класическата, а не 1.СОУ, при това не на този адрес, и при това в цит. изт. не пише за нищо подобно
Ред 1:
{{незавършена}}
{{повече източници}}
'''Софийската класическа гимназия''', известна като '''Първа софийска мъжка гимназия''', е втората пълна [[гимназия]] в [[България]] след [[Пловдивска мъжка гимназия|Пловдивската мъжка гимназия]]. Създадена е през 1879 година в [[София]]. За неин продължител днес се смята 1-во СОУ „Пенчо Славейков“.
[[Файл:Sofia_-_1st_high_school.jpg|мини|300п|1 СУ]]
 
Ред 7:
 
=== Създаване ===
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г., като неин патрон е [[Иван Рилски|свети Иван Рилски]]. Подготовката за създаването ѝ започва веднага след [[Освобождение на България|Освобождението]] и е възложено на софийския окръжен училищен инспектор [[Йосиф Ковачев]].<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=http://daritelite.bg/parva-sofiyska-mazhka-gimnaziya/|заглавие=Първа софийска мъжка гимназия|фамилно_име=Стоянова|първо_име=Р|труд=daritelite.bg. Енциклопедия „Дарителството“}}</ref> Проф. [[Марин Дринов]], тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела, полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, да открие класически и реални гимназии; за тази цел издава „Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“.
 
Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временнитетези правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на '''Софийската класическа гимназия''', което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища [[Йосиф Ковачев]]. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на [[Главно училище|главното училище]], а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор [[Георги Стаменов]], което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.
Софийската класическа гимназия се открива на 7 януари 1879 г. чрез издадените от тогавашния ръководител на Дирекцията на просвещението и духовните дела проф. [[Марин Дринов]] ''„Временни правила за откритите през 1878/1879 година гимназии в княжество България“''.
 
Марин Дринов, който полага неимоверни усилия, за да възстанови съществуващите от по-рано училища и да създаде нови, открива класически и реални гимназии. Според временните правила през учебната 1878/1879 г. се откриват само първите два класа на '''Софийската класическа гимназия''', което е възложено на софийския окръжен инспектор на народните основни училища [[Йосиф Ковачев]]. Отделени са за целта четири класни стаи в зданието на [[Главно училище|главното училище]], а през ноември 1878 г. за директор на гимназията е назначен инспектор [[Георги Стаменов]], което дава възможност за започване на редовни учебни занятия.
 
В летописната книга на Първа софийска мъжка гимназия пише следното:
:''„Софийската класическа гимназия е отворена на 7 януари 1879 година при управлението на Императорски Всерусийския комисар княз Дондуков и при управляващия отдела на народното просвещение и духовните дела професор Марин Дринов.“''
 
Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. В първи клас се записват 76 ученици (две парарелкипаралелки), във втори клас – 35 ученици. Редовните занятия протичали от 9 часа сутринта до 14 часа следобяд. Учебните занятия се водили на втория етаж на [[Главно народно училище|Главното народно училище]] в двора на църквата „Св. Неделя“ на площад „Св. Неделя“.<ref>{{цитат уеб | уеб_адрес = https://dariknews.bg/novini/obshtestvo/ngdek-nastoqva-da-ostane-v-centyra-na-sofiq-1163902 | заглавие = НГДЕК настоява да остане в центъра на София | достъп_дата = 17.10.2021 | дата = 25.10.2013 | издател = [[Дарик]] }}</ref> В учебния план се включвали изучаването на българска [[граматика]], [[математика]], [[история]], [[география]], [[православие]] {„закон божи“), [[латински език]], западен ([[немски език|немски]] или [[френски език]]) език и чертане, като първите учители в Софийска класическа гимназия притежавали добра подготовка и образование. В сравнение на броят на постъпилите в началото на учебната година (111), в по-горен клас преминали едва 43. За този лош резултат директорът посочва:
[[Файл:Pupils of First Sofia school with their teachers 1920.JPG|мини|300п|Учители и ученици от Първа мъжка гимназия в София през 1919 година. Сред учителите са [[Благой Димитров]] (трети седнал), [[Станимир Станимиров]] (четвърти седнал), [[Иван Дорев]] (пети седнал) и други.]]
:''„1. Въвеждането на латински език като нов предмет неизучаван дотогава в България. 2. Задължението учениците да си учат уроците у дома, нещо което не се е практикувало по-рано. 3. Нередовното посещение на гимназията от страна на учениците, защото постъпването, напускането и редовното посещение не са стеснявани от никакви формалности.“''