Уикипедия

Туше Делииванов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
 
== Биография ==
Роден на 13 октомври 1869 година в град [[Кукуш]], тогава в [[Османска империя|Османската империя]], днес Килкис, [[Гърция]]. Брат му [[Гоце Делииванов]] е учител в кукушкото българско училище.<ref name="Извори 40">Извори за българската етнография, т. 3, Етнография на Македония. Материали из архивното наследство, София 1998, с. 40.</ref> В 1882 година постъпва в [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], а в 1887 година я завършва и става учител в Кукуш (1887 – 1894).<ref name=":0" />
 
През август 1894 година заминава за София и се свързва с [[Гоце Делчев]], негов съгражданин, който точно тогава приключва с Военното училище. Обсъждайки пътя на революционната дейност в Македония, по който Гоце е решил да поеме, Туше решава да го последва и като него подава заявление за учител. И двамата са назначени в [[Щип]] за учебната 1894/1895 година (Туше от Българската екзархия като главен учител, а Гоце от Щипското училищно настоятелство в Ново село, махала на града). В Щип са посрещнати от [[Даме Груев]], с когото вече се познават от Солун, назначен същата есен, и се настаняват в една къща. След като Гоце Делчев споделя обстойно своите планове, Даме Груев с радост ги посвещава в организацията, създал предишната година в Солун със съмишленици – Български македоно-одрински революционни комитети (БМОРК, по-късно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]).<ref>{{Cite journal|last=Делииванов|first=Т|year=1946|title=Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип|url=https://www.strumski.com/books/Tushe_Deliivanov_Spomeni_za_Goce.pdf|journal=Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт|volume=I|issue=9 – 10, май – юни 1946|pages=379 – 381}}</ref><ref>{{Влахов|181 – 183}}</ref> За влизането се в революционната организация Туше Делииванов разказва: „Даме Груев ни даде да прочетем един устав. Гоце Делчев веднага даде клетва, след като го прочете. Аз заявих на Даме Груев, че не мога да изпълнявам всичко по устав, щом не съм съгласен с нещо, затова не давам клетва. Д. Груев каза „нищо, нищо“ и ме остави без клетва“.<ref name=":0">БИА, НБКМ, ф. 641, а.е. 15, л. 222 - 223. Спомени на Туше Делииванов, записани от [[Иван Орманджиев]].</ref>
 
Като учители в Щип, тримата си поделят районите за дейност: Даме Груев и Туше Делииванов – градът и селата от едната страна, а Гоце Делчев – Ново село и селата от неговата страна, като урежда и канали към и от България, както и към вътрешността на Македония. Дейността на Гоце е толкова активна, че постепенно поема ръководството и грижата за всички села. Както отбелязва Туше Делииванов, в Щип за пръв път се основава действаща наистина действаща революционна организация и заслугата е на Гоце Делчев.<ref>{{Влахов|183}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Делииванов|first=Т|year=1946|title=Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип|url=https://www.strumski.com/books/Tushe_Deliivanov_Spomeni_za_Goce.pdf|journal=Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт|volume=I|issue=9 – 10, май – юни 1946|pages=379 – 381}}</ref> Необходимите за дейността ѝ пари, които не успяват да съберат от щипските първенци, Делчев и Делииванов търсят в Кукуш – през пролетта на 1895 година те отиват в родния си град и събират 335 турски лири, а след тях кукушани събират и изпращат още 1000 лири. Създават и революционен комитет в града и околията.<ref name=":0" /><ref name=":1">{{Влахов|183 – 184}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Делииванов|first=Т|year=1946|title=Спомени за Гоце Делчев – учителствуване в Щип|url=https://www.strumski.com/books/Tushe_Deliivanov_Spomeni_za_Goce.pdf|journal=Македонска мисъл. Орган на Македонския научен институт|volume=I|issue=9 – 10, май – юни 1946|pages=383 – 384}}</ref>
 
ОщеЗа катоучебната учителигодина в1895/1896 Щип,година презпо пролеттаобщо нарешение 1895 годинаГоце Делчев иостава Делиивановв отиватЩип вкато Кукушглавен учител и започватизгражда организиране нанапълно революционната дейност.мрежа Събиратв 335 турски лири за Щип иСевероизточна СолунМакедония, а следДаме тях кукушани събиратГруев и изпращатТуше ощеДелииванов 1000напускат лириграда.<ref Създаватname=":1" и революционния комитет в града и околията. Туше/> Делииванов се завръща в Кукуш като учител от учебната 1895/1896 година.<ref name=":0" /> Главен учител е, оставаОстава до 1901 година, развивайкиглавен революционнаучител дейносте, учителства и в [[Кавадарци]]. Председател е на околийския революционен комитет в Кукуш от създаването му в 1895 до 1898 година. В 1901 година е задържан от властите, но успява да избяга в България. На [[Девети македоно-одрински конгрес|Деветия македоно-одрински конгрес]] през юли-август 1901 година е делегат и кандидат от сарафистката листа.<ref>{{Спространов|33}}</ref>
 
През септември 1901 година заедно с [[Димитър Георгиев Стефанов|Димитър Стефанов]] е избран от [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|Централния комитет]] в Солун за [[Задгранично представителство на ВМОРО|задграничен представител на ВМОРО]] в София, какъвто остава до 1903 година. Делегат е на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес]] от 1908 година<ref>Пърличев, Кирил, „Кюстендилският конгрес на ВМРО 1908 г.“, „ВЕДА-МЖ“, София, 2001 г., стр. 171.</ref>. Подкрепя [[санданисти|фракцията]] на [[Яне Сандански]] в македоно-одринското освободително движение. Близък е на [[Боян Биолчев (революционер)|Боян Биолчев]].<ref>{{Карчев|369}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Туше_Делииванов“.