Едуард Бейлиъл: Разлика между версии

{{Личност|монарх}}

Бащата на Едуард, [[Джон I Бейлиъл|Джон Бейлиъл]], посочен през 1292 г от Едуард за [[крал на Шотландия]], е от френски произход. В документите той сам се е назоваваназовавал „''Jehan de Bailleul“''. Дълго време обаче не е ясно, къде се намира наследственото му имение. Сеньорите от Аржантан ([[Орн (департамент)|Орн]]) упорито се стремят към честта да се нарекат наследници на Джон Бейлиъл. Самият Джон Бейлиъл, обаче нарича себе си „крал на Шотландия и господар на Байол-ан-Вийо“, (което се намира във [[Франция]], департамент [[Сом (департамент)|Сом]]). Джон Бейлиъл умира в друго свое владение, което също е във Франция – Епикур.<ref>J.Pelham, Maitland „The Early Homes of Baliols“ Transactions and Journal of Procediing of the Dumriesshire and Galloway National History and Antiquarian Society 3 rd series, vol VIII 1934, p. 235 – 242" – цит. в: Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК Рива 2008</ref>

Смъртта на крал [[Робърт I (Шотландия)|Робърт I]] значително отслабва Шотландия, тъй като неговият наследник [[Дейвид II]] е още дете, а двамата най-способни военачалници Дъглас и Рандолф също умират. Възползвайки се от това, Едуард Бейлиъл с подкрепата на английския крал Едуард III дава сражение на шотландците през 1332 (BattleБитка ofпри DupplinДуплин MoorМур), в което регентът, граф на Карик, е убит, а много шотландски благородници са пленени. Едуард Бейлиъл се самопровъзгласява за крал на Шотландия през септември 1332 г. и бърза да се закълне във вярност пред английската корона. Оттогава Шотландия се разделя на „патриоти“ и „колаборационисти“. Патриотите веднага издигат за нов регент, Андрю Мъри, зетя на [[Робърт Брус]]. Той изпраща невръстния крал във Франция, за да го спаси от Бейлиъл и англичаните. В Шотландия избухва [[гражданска война]], която бързо прераства в англоАнгло-шотландска война. Бейлиъл обаче се оказва слаб политик и пълководец – въпреки подкрепата на англичаните, рода Къмин и други големи [[Васал|васали]], той не успява да се справи с привържениците на Робърт Брус. По-голямата част от страната гледа на него като на марионетка на Едуард III. Още през същата година той е изненадан в местността Анан от войските на Андрю Мъри и Арчибалд Дъглас (брат на сподвижника на Робърт Брус, Джеймс Дъглас) и едвам се спасява с бягство в Англия. <ref>Summerson, Trueman & Harrison 1998, p. 18</ref>. <ref>Дюшен, Мишел; История на Шотландия, ИК „Рива“, 2008 г, с. 117</ref>

В еуфорията шотландците решават да преследват врага навътре в страната. Едуард III обявява мирния договор за нарушен и невалиден. Той нахлува с голяма армия в Шотландия. Регентът, граф Мъри, е пленен при Лохмабен, а крепостта Роксбъро пада; Берик за пореден път е обсаден. Съвременните историци изчисляват убитите шотландци в тази война на 10 000, 12 000 или дори 15 000, цяла катастрофа за тази изтерзанатаизтерзана страна. С благоволението на Едуард III, Едуард Бейлиъл е възстановен на престола. Този път много благородници го признават. В ръцете на „патриотите“ остават не повече от пет крепости в южната част на страната. Бейлиъл отстъпва на Едуард III Роксбъро, Пибълс, Дъмфрис[[Дъмфрийс (Шотландия)|Дъмфрийс]], Линлитглоу, Хадингтън, Джедбъро, Силкърк, Еткрик и почти всички земи южно от [[Фърт ъф Форт]]. Французите обаче не забравят, че шотландците са традиционни френски съюзници и скоро започват голяма френскоФренско-английска война, която завършва с окончателно прогонване на Бейлиъл в Англия през 1340 г.<ref>Дюшен, Мишел, История на Шотландия, ИК „Рива“ 2008 г. стр.118</ref>

Бейлиъл окончателно се отказва от претенциите си за шотландския трон на 20 януари 1356 г. в замяна на английска пенсия. Той прекарва остатъка от живота си без да взема участие в политическия живот. Умира през 1367 г. в Уитли, [[Донкастър]], [[Йоркшър]].