Разлика между версии на „Алевити“

1715 байта изтрити ,  преди 14 години
редакция без резюме
(вандалска вметка)
'''Алиани''' (''алевии'', ''казълбаши'', ''мюсюлмани-бекташии'') се наричат последователи на религиозно течение в неортодоксалния [[ислям]] - алианство, [[езотеризъм|езотерична]] форма на [[суфизъм|суфизма]]. Почитат [[Али ибн Аби Талиб]], зет и първи братовчед на пророка [[Мохамед]], когото смятат за еманация на [[Аллах]], с което са близки до [[шиити]]те.
 
 
Алианството не е било известно на турците при идването им в [[Мала Азия]]. Счита се, че алианите са потомци на [[павликяни]]те ([[тондракити]]те) в източнaта част на Отоманската империя, които са приели исляма и го изповядват по своебразен начин. Даже някой от тях, както алевите в турските области: Дерсим (днешен Тунджели), Муш и Ерзурум считат, че техния алевизъм не е ислямски. Алевите при контактите си с християни отбелязват, че разликата между тях и християните е “толкова тънка колкото вътрешната ципа на лука”.
Алианите в Германия и Турция постепенно се възвръщат към христянството. Алианите в Турция през 1915 г. спасяват арменци, а през 30-те и 50-те години на 20 век те самите преживяват малък геноцид. Фанатизирани турски ислямисти през 1993 г. живи изгарят най-видните им интелектуалци, събрани на един форум в гр. Сваз. В началото на Юли 2007 алианите в Цариград и гр. Сваз излязоха по улиците за да отбележат 14 г. от гибелта на интелектуалците си.
 
Според друга версия, алианите са една от групите суфи-[[дервиш]]и (проповедници), пристигнали на [[Балкански полуостров|Балканите]] през XV век, за да поддържат духа на отоманските войски и да помагат за интегрирането на новозавоюваните народи в [[Османска империя|империята]]. Останалите [[мюсюлмани]]-[[сунити]] считат алианите за еретици поради култа им към имам Али.
Анонимен потребител