Разлика между версии на „Славяново (област Търговище)“

източник
(Rescuing 1 sources and tagging 0 as dead.) #IABot (v2.0.8)
(източник)
Състои се от следните малки махали: Средната (Векилската) махала, Крайната махала, Болнишката махала, Брадишката махала, Владовската махала, Кадъкьовската (Черковната) махала, Камбурската махала, Михалевската (Хайдушката) махала, Мутафската махала, Ноевската махала, Папурската махала, Сръбската махала, Стойновската махала, Тихолската махала и Чуката, Радневската махала, Жевизлика.
 
== История ==
== Кратка историческа справка ==
[[Файл:Slavyanovo-Targovishte-district-old-school.jpg|мини|ляво|220 px|Климатичното училище]]
За пръв път селото се среща в османо-турски документи от [[1524]] и [[1541]] г. под името '''Кара''' '''агач''', като част от [[нахия]] Чернови (Червен). В документ от [[1573]] г. се среща под леко изменена форма – '''Кара агадж''' – '''кара агач кьой'''. До това село се е намирало и друго малко селце, което впоследствие изчезва.
 
Първите български заселници дошли през [[1882]] г. от село [[Водица (Област Варна)|Водица]] и Тревненския Балкан, от колибите [[Райнушковци]] - Белишка община, а през [[1883]] г. дошли наведнъж жителите на 70 къщи от Тревненско ([[Ноевци]], [[Габровци|Радневци]], [[Стойковци]]), от Еленско ([[Беброво]], [[Мерданя]]) и от днешния град [[Стражица]] и др. От село [[Водица (Област Търговище)|Водица]] първият български поселник е дядо Йордан Тодоров. През [[1898]] г. в селото имало 118 български и 24 турски къщи. За първи път българско училище се открило в [[1885]] г. с учител Ангел Гавраилов. Занятията си водил по новата звукова метода. Училището се е помещавало в турски обор. През [[1887]] г. е направено малко училище с две стаи. Църквата „Свети [[Иван Рилски]]“ е започната през [[1888]] г., ремонтирана и преустройвана е осветена през [[1921]] г., а камбанарията ѝ е построена през [[1934]] г. Отначало за службата идвал свещеник от село Балджи Омур /дн. [[Медовина]]/.
 
Името на селото се споменава в криминална хроника от [[16 март]] [[1923]] г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 2.]</ref>
 
На горния край към жп линията се издига величествената сграда на училището, в което има добре уреден театрален салон. През есента на [[1928]] г. е било открито и земеделско училище, което днес не съществува. Запазена е неговата двуетажна сграда, построена през [[1925]] г. и имаща и до днес висока архитектурна стойност – т. нар. „Климатично училище“. В миналото селото имало две моторни мелници, две малки маслени фабрики /за производство на слънчогледово масло/. Главният поминък е земеделието и животновъдството, a жителите на селото се славели в близкото минало и като добри майстори-дюлгери.
 
Старите селски родове-преселници са били: Болнишките, Брадите, Векилите, Владовците, Геновци, Кадъкьовските, Камбурите, Косерите, Мазници, Мерданчени, Миньовци, Михальовските, Мутафите, Нойовци, Папурите, Първовските, Радньовците (Радневски), Сапункови, Даракчиите, Стойновци, Сърбите, Тихоловци, Чолаци, а старите турски родове са: Аджиосманларите, Делиаметохлар, Демирските, Идиризовите, Кушчови, Кьосовите, Рашидовите и др.
 
== Източници ==
<references />
 
== Религии ==