Върбица: Разлика между версии

▲Добрите условия за живот, в този район на Предбалкана, са обусловили заселването му още от дълбока древност. Теренно археологическо проучване по брега на язовир Тича, долината на Голяма Камчия и по-малките ѝ притоци разкриват селище от [[неолит]]а, късножелязната и късноантичната епоха, разположено на 2,5 км североизточно от града, на западния бряг на Върбишка река, в местността ''Кеневира''.<ref>[https://museum-shumen.eu/wp-content/uploads/2018/03/Градът-в-българските-земи-Сборник-Вера-Антонова-01.pdf Светлана Венелинова, Каталог на археологическите обекти от праисторическата епоха по горното и средното течение на река Голяма Камчия]</ref> Тук са оставили следи редица племена и народи: [[траки]], [[римляни]], [[славяни]] и [[българи]]. Не само живописен, но и богат на [[Археология|археологически]] и културни паметници е този край. Седловината на Върбишкия балкан, с неговите крепости и калдъръмен път, известна сега като Върбишки проход, се споменава под името '''Веригава''' още през [[679]] г. от византийските хронисти, и се свързва с победите на к[[хан Аспарух|ан Аспарух]] срещу [[Византия]]. Той поселил племето [[Севери (племе)|севери]] от предната клисура Веригава на изток, за да пазят близките до ромеите места в района.

▲За произхода на името на гр. Върбица, според едно от предположенията, се счита, че то е дошло от наименованието на старинната крепост '''Урвизион''', която израснала върху развалините на римската антична крепост '''Фабрициус''', находяща се в местността ''Гайдар камък''. Там и до днес могат да бъдат открити останки от крепостните ѝ стени.