Антон Йовчев: Разлика между версии
Нова страница: „{{Личност | категория = духовник | портрет= | описание = католически духовник | роден-място = Балтаджа, Османска империя | починал-място = Бургас, Царство България }} '''Антон Йовчев''', е български католически духов...“ |
(Няма разлика)
|
Версия от 02:29, 1 ноември 2021
Антон Йовчев, е български католически духовник, капуцин.
| Антон Йовчев | |
| католически духовник | |
| Роден |
1876 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | католицизъм |
Биография
Антон Йовчев (изписван и Антоний) е роден в село Балтаджа (днес квартал Секирово на град Раковски) през 1876 г. Учи в Католическата семинария в Пловдив, а после в Ориенталския капуцински институт Буджа, Турция. Ръкоположен е за свещеник на 1 септември 1898 г. Бил е мисионер в Бейрут, Баабдат, Абей и Ерзерум. Завръща се в България на 5 март 1913 г. Назначен е за енорист в енорията „Свети Франциск от Асизи“ в село Белозем, където престоява до 1917 г, след което е изпратен и управлява енорията „Свети Петър и Павел“ в село Даваджово (днес квартал Миромир на град Хисаря) до 1919 г.[1]
После е помощник-енорист в енорията „Пресвето сърце Исусово“ в село Калъчлия (днес квартал Генерал Николаево на град Раковски) до 25 март 1929 г. През това време публикува исторически бележки за католическото село Алифаково във в-к „Истина“[2]. По негова инициатива през есента на 1927 г. в село Калъчлия е създадено католическото културно дружество „Роберто Менини“.
От 1929 г. е енорийски свещеник в енорията „Дева Мария Богородица“ в Бургас. По негово време са съборени стария дом и старата църква и са построени нови. Новият енорийски дом e завършен през 1935 г. През 1935 публикува отново във в-к Истина исторически данни за Бургаската католическа мисия.[2] Основният камък на новата католическа църква в Бургас е положен през май 1936 г. Планът на новата сграда е изработен от бургаския арх. Светослав Славов. Архитектурата на храма е от типа еднокорабна и едноапсидна базилика. Църквата е завършена под ръководството на Пенчо Христов от Габрово през 1937 г. и осветена на 12 септември същата година от епископ Винкенти Пеев.[3]
Отец Антон Йовчев служи в енорията до неговата смърт. Умира на 30 март 1943 г.[1]
Библиография
- Антон Йовчев, „Исторически бележки за католическото село Алифаково (Пловдивско)“, в-к „Истина“, 20. IV. 1927.
- Антон Йовчев, „Кратки исторически данни за Бургаската католическа мисия“, в-к „Истина“, 3. VII. 1935.
Бележки
- ↑ а б СВЕЩЕНИЦИ СЛУЖИЛИ В ЕНОРИЯ “ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО”
- ↑ а б Католическа църква в България - Бележки
- ↑ Католически календар „Св. Кирил и Методи“, 1938 г.