Разлика между версии на „Чернево“

източник
м
(източник)
 
== История ==
[[File:Chernevo plaque Dyado Chernyo.jpg|left|thumb|Паметна плоча на дядо Черньо, основател на село Чернево]]
=== Устни предания ===
Според една от местните легенди днешното село Чернево е получило името си от дядо Черньо. По времето на османското владичество дядо Черньо е бил прочут борец. Наричали са го Черньо Куйрукли, което на турски означава „опашатия“. Наричали са го така, защото гръбначния му стълб бил по-дълъг отколкото на другите хора и се забелязвала малка подутина в долната част на гърба, като опашка. Веднъж турския наместник в най-близкия град Суворово решил да изправи своя пехливан (борец) срещу още младия борец Черньо. Предложил му залог – ако пехливът победи – главата на Черньо ще падне, в противен случай – ще го награди богато. Черньо помислил и предложил на турчина друг вариант – съгласен е на двубоя и ако падне – нека да падне и главата му, но ако победи – тогава всички турци от селото трябвало да се изселят. Турчинът побеснял. Заплашвал Черньо с какво ли не, но той бил непреклонен. Тогава турчинът се замислил. Неговият пехливан бил печелил много двубои, дори и в други градове, а славата на дядо Черньо била само от премерване на сили в близките села. Почувствал увереност, че неговия човек ще победи, турчинът се съгласил. Двубоят бил много дълъг – ту турчинът, ту дядо Черньо взимали временно надмощие, но накрая българинът победил. Турският наместник се върнал в [[Суворово|Козлуджа]], където наредил да обезглавят собствения му пехливан. Всички от село Чернево се радвали за победата му, но никой не смятал, че турчинът ще изпълни обещанието си. Каква била изненадата им обаче, когато скоро след това турският наместник организирал изселването на турците в Козлуджа. Оттогава почти до [[1974]] година в селото не е живял нито един турчин. В чест на великата победа селото е кръстено Кара Хюсеин (Черния Хюсеин). През 1934 година е преминувано на с. Срацимир, а днешното име Чернево е след 1944 година.
 
Когато пристигнал в Кара Хюсеин, дядо Черньо бил вече 50 – 60 годишен, но продължавал да е изключително здрав и силен. След като преборил турския пехливанин, го харесала една млада вдовица – Милкана, която тогава била на 27 години. Една вечер на хорото ергените взели да му се смеят, че бил вече стар, пък взел млада жена. Черньо ги поканил на борба и ги изтръшкал всички. Оттогава заслужил признанието на цялото село. От Милкана му се родила дъщеря – Курта. Тя е майка на Йордана, която се жени за македонския комита Атанас Тасев – Тасо Македонеца, който участва в отвличането на мис Стоун. Йордана е майка на Петрана, която е майка на Тодорка, която е майка на Васил Василев.
=== Османски период ===
 
[[File:Chernevo church Saint Trinity 1.jpg|right|thumb|Църква „Света Троица“]]
Както е известно отСпоред султанските списъци (тапу тахрир дефтер) голяма част от селищата в района са заселени в края на [[15 век]] от турци, изселени от района на бейлербейлика Сарухан, днешна [[Маниса]] в [[Турция]], и поради това много от имената на селата в Козлуджанския санджак повтарят на имента на съществуващите в този бейлик села, кръстени на известни дервиши (Козлуджа баба, Синдел баба, Кара Хюссам баба и т.н).
 
Още в края на 15 век в така наречения „тапу тахрир дефтер“, където са изброени кои села от Саруханския бейлик са изселени по пътя на „десния ръкав“ на завземане на Балканите, село Чернево се споменава като село '''Кара Хюсам баба''', включено в санджака Козлуджа (днешният град Суворово). По-късно информация за населението на селото Кара Хюсеин намираме в издадения през [[1888]] година труд на Константин Иречек „Пътувания по България“, който пише: {{Цитат|На североизток при Козлуджа лежи селото Карахюсеин, по-напред също тъй, казват, населено от [[арнаути]], сегашните му жители са [[гърци]] от Одринско, които в [[1829]] г., също тъй заминали за [[Бесарабия]] и при скорошното си завръщане се заселили тук, като намерили селото, освен три турски къщи, празно.}}
През 1829 година, когато по времето на [[Руско-турска война (1828-1829)|Руско-турската война от 1828 – 1829]] при отстъплението на руските войски предвождани от генерал [[Дибич Забалкански]], значителни маси от компактно българско население от [[Източна Тракия]], страхувайки се от безчинствата на турците тръгват след руските войски и се заселват в областта [[Бесарабия]], днес на територията на [[Молдова]] и [[Украйна]]. След дадената амнистия от турското правителство една част от тях се завръща и се заселва във Варненския край, намирайки благоприятни условия за поминък. Няколко рода от това население се заселват в селото. Имената на родовете са свързани с районите от които идват. Рода Каваклиеви води наименованието си от град Кавакли (днес [[Тополовград]]), рода Чорбови от [[Чорлу]], рода Куркутлиеви от село Куркут дн. Страхил/ община Вълчи дол/ родовете Гиндови, Яцови, Даневи, Хартинови, Карачевови, Церевци от [[Елхово|Елховско]] и [[Ямбол]]ско.
 
[[File:Chernevo war memorial.jpg|right|thumb|[[Войнишки паметник (Чернево)|Паметник на загиналите през войните жители на село Чернево]]]]
[[File:Chernevo church Saint Trinity 1.jpg|right|thumb|Църква „Света Троица“]]
Сведение за произхода на населението на село Кара Юсеин може да се намерят и от житието на дядо Дука от село Девне (днес [[Девня]]), описани от големия възрожденец [[Илия Блъсков]]:
{{Цитат|... Дедо Дука обичал да ходи на черква в село Кара-юсеин, Козлуджанско. За това време черквите били рядкост и във Варненско е била само тази в село Кара юсеин, в която се четяло и пеело по гръцки. Караюсеинци са били тогава както и днес, повечето гърчоля, но от тези гърчоля, които се зоват Каваклийски сармосакчии и са от [[Одрин|Едринско]]...||л}}
 
Църквата „[[Света Троица (Чернево)|Света Троица]]“ е била построена през [[1836]] година, като мястото за църквата е дарение от Параскев Атанасов Карачевов. Към църквата е открито и килийно училище, в което се преподавало от свещеника на [[гръцки език]]. Според публикацията на информационна агенция Черно море от 17.12.2017 година „Непознатата история“ за училищата на Варна и околностите преди освобождението, към 1871 година учителят в Карахюсеинското основно училище е обучавал 80 деца, а извън тях преподавал на български на някои българчета.
=== След Освобождението ===
 
[[File:Chernevo war memorial.jpg|right|thumb|[[Войнишки паметник (Чернево)|Паметник на загиналите през войните жители на село Чернево]]]]
В края на XIX век името на селото се появява в редовния печат през 1896 г.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=1136&SRV=false&LANG=bg ''Свободен гражданин'' – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Божил Райнов / бр. 18, 23 ноември 1896 год, стр. 3]</ref> През 1923 г. в селото функционира железопътната гара '''Осеновец''' на линията от Варна за Добрич.<ref>[http://catalog.libvar.bg/view/check_user.pl?id=4715&SRV=false&LANG=bg ''Утринна поща'' - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 16, 16 март 1923 г., стр. 2.]</ref>
 
През [[1986]] г. е тържествено честван 150-годишен юбилей на училището, а през [[2006]] г. е честван 170-годишнината на църквата. Църквата и училището са най-старите във Варненско. В миналото селото е било разделено на гръцка и българска махала от реката, която минава по средата на селото.