Георги Николов (Охрид): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Николов е роден в 1868 година в [[Охрид]], в [[Османска империя|Османската империя]], днес [[Северна Македония]]. Трети клас свършва в Охрид, през 1889 година завършва с четвъртия випуск на [[Солунска българска мъжка гимназия|българската гимназия]] в [[Солун]], а след това и Медицински факултет в [[Истанбулски университет|Цариград]]. Работи като лекар в Охрид, [[Битоля]], [[Скопие]], [[Воден]] и други. Член е на [[Битолски революционен окръг|Битолския революционен комитет]] на ВМОРО.<ref>Александров, Тодор. Дневник и кореспонденция от Първата световна война, Издателство „Знание“, Стара Загора, стр. 67.</ref> Става председател на [[Скопски революционен окръг|окръжния комитет]] на ВМОРО в Скопие в 1904 година. В 1907 година вече като председател на околийския комитет във Воден е арестуван и осъден на доживотен затвор в [[Бурса]].
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година е освободен, става деец на [[Съюз на българските конституционни клубове|Съюза на българските конституционни клубове]] и е избран за делегат на неговия [[Учредителен конгрес на Съюза на българските конституционни клубове|Учредителен конгрес]] от Охрид.<ref>{{cite book |title= Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско |last=Карайовов |first=Тома |year=1981 |publisher=Български писател |location=София |pages=727 }}</ref> В 1909 година на Втория конгрес на Съюза е избран за подпредседател на Бюрото на конгреса.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 21, 23 август 1909, стр. 3.</ref> и за представител на Битолския вилает в Съюзния съвет.<ref>Дебърски глас, година 1, брой 22, 30 август 1909, стр. 4.</ref> През декември 1909 година, след промяната на политиката на младотурското правителство към ликвидиране на националните организации и налагане на османизма, Николов е арестуван заедно с [[Георги Попхристов]], [[Александър Евтимов]], [[Павел Христов (революционер)|Павел Христов]], [[Аце Дорев]] и [[Милан Матов]] по аферата с убийството на ренегата [[Йово Йованович]].<ref>Дебърски глас, година 1, брой 37, 11 декември 1909, стр. 3.</ref> След два месеца затвор всички са оправдани от военен съд и освободени.<ref>{{cite journal | last = Илинденъ | first = | authorlink = | coauthors = | year =
Делегат е от Битоля на Първия общ събор на [[Българска матица|Българската матица]] в Солун от 20 до 22 април 1910 година.<ref name="Караманджуков.13">{{cite book |title= Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1 |last= Караманджуков|first= Христо|authorlink= Христо Караманджуков|year= 1996|publisher= Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“|location= София|pages= 13}}</ref>
| |||