България: Разлика между версии

Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2006 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 | title = Праистория на днешните български земи | work = znam.bg | accessdate = 12 май 2016 | lang = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160513084910/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 |date=2016-05-13 }}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6VI век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]]. Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековното [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Руско-турската Освободителна война]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. На 15 септември [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]], от съветски тип и държавата се преименува на [[Народна република България]], ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а на 1 януари [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].

В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>

В България преобладава [[Умереноконтинентален климат|умерения климат]]. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.{{Sfn|Climate}} През зимата, континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=4}} [[Валеж]]ите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година.{{Sfn|Climate}} Най-ниската измерена температура е -38,3&nbsp;°C в [[Трън]], а най-високата – 45,2&nbsp;°C в [[Садово]].<ref>{{cite web|url=http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm|title=Extreme temperature records worldwide|publisher=MeteorologyClimate|accessdate=17 април 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071008104939/http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm |date=2007-10-08 }}</ref>

Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида [[бозайници]], към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.<ref>{{cite web|url=http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1|title=Български портал за биоразнообразието|publisher=Министерство на околната среда и водите на България|accessdate=14 юни 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121031120759/http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1 |date=2012-10-31 }}</ref> Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са [[ендемит]]и.<ref name="biodiversity"/> Розата, пренесена в България от Персия през 17XVII век, е символ на България.<ref>{{cite web|url=http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/|title=Празник на розата в Казанлък|publisher=Телевизия Туризъм|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Някои от най-разпространените животни в България са [[благороден елен|благородния елен]] (25 910 индивида), [[сърна]]та (над 106 000), [[дива свиня|дивата свиня]] (88 948). Сравнително често срещани са [[чакал]]ът и [[лисица]]та, докато [[мечка]]та, [[царски орел|царският орел]], [[тибетски як|тибетският як]] и [[зубър]]ът са значително по-редки.<ref name="NSIbrochure"/>

[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|мини|250п|ляво|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], 4IV до 3III век пр.н.е.]]

[[Траки]]те са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към 12XII век пр.н.е.,<ref name="EBBulgars">{{cite encyclopedia |url=https://www.britannica.com/topic/Bulgar|title=Bulgar|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|accessdate=1 март 2020}}</ref> но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци.{{Sfn|Библиотека на Конгреса|1994|p=4}} Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]], което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При синът на Терес – [[Ситалк]] държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от [[Александър Велики]], после от [[Персия]]. Към 3III век пр.н.е. [[Римската империя]] започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.<ref>{{cite book |editor1-last=Gagarin |editor1-first=Michael |title=The Oxford Encyclopedia of Ancient Greece and Rome |volume=1|publisher=Oxford University Press|page=55 |year=2010|isbn=978-0-19-517072-6 |url={{Google books|lNV6-HsUppsC|page=55|plainurl=yes}}}}</ref>

След укрепването на българската държава, в началото на 8VIII век страната изпада в продължителна политическа криза, изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777 – 803 г.).

По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на 9IX век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.

Втората българска държава ([[1185]] – [[1396]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През [[12XII век]] се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]] през 1205 г.

[[15XV век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между [[16 век|16]]XVI и [[17 век|17]]XVII век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание]] (1598), [[Второ търновско въстание]] (1686), [[Чипровско въстание]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.

През 18XVIII век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското [[Възраждане]], чието начало е дадено от [[Паисий Хилендарски]] с написването на ''[[История славянобългарска]]'' през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.

Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през 15XV век, техният брой рязко се увеличава през 18XVIII и 19XIX век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на [[3 април]] [[1860]] г. (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари]]/11 март [[1870]] г. султан [[Абдул Азиз]] издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 г.

Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[Мадарски конник]] (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от [[Централна Азия]] и [[Близък изток|Близкият изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлики с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] настъпват още през 10X век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.

В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]]. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на [[Ренесанс]]а, [[Реформация]]та, [[Просвещение]]то и [[19XIX век]]. [[Българско Възраждане|Възрожденската епоха]] е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.

Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на [[български език]]. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след [[Втората световна война]] – период на [[социалистически реализъм]] и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към [[8VIII век]] и са идейно и естетически обвързани с [[християнство]]то. В [[Първата българска държава]] се открояват имената на свети [[Климент Охридски]] (създател на [[Охридска книжовна школа]], първия славянски [[университет]]), [[Константин Преславски]] (''[[Учително евангелие]]'') и [[Черноризец Храбър]] (''[[За буквите]]'', около 893 г.). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.

Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. По време на турската гнет в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на [[19XIX век]], след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – ''[[Сиромахкиня]]''. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като „[[Върви, народе възродени]]“.