Разлика между версии на „България“

27 байта изтрити ,  преди 6 месеца
правописни грешки
No edit summary
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Разширена мобилна редакция
(правописни грешки)
'''Република България''' е държава в [[Югоизточна Европа]]. Разположена е в източната част на [[Балканския полуостров]] и заема 23% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Северна Македония]]; на юг с [[Гърция]] и на югоизток с [[Турция]]. На изток, по протежение на бреговата ивица, страната се мие от водите на [[Черно море]]. Със своите почти 111 хил. [[кв. км|km²]] [[площ]] и 7 000 039 души (към 31 декември 2018 г.), България се подрежда на 11<sup>-о</sup> и 16<sup>-о</sup> място съответно по площ и по население в [[Европейския съюз]].<ref>[http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/submitViewTableAction.do Евростат: Територии]</ref><ref>{{cite web|url=http://ec.europa.eu/eurostat/tgm/graph.do?tab=graph&plugin=1&pcode=tps00001&language=en&toolbox=data |title=Евростат: Населние |publisher=Ec.europa.eu |date=11 август 2016 |accessdate=26 юни 2018}}</ref>
 
Най-ранните свидетелства за човешко присъствие по земите на днешна България датират от преди 200 – 100 хиляди години, или епохата на [[палеолит]]а.<ref>{{cite web | publisher = znam.bg | year = 2006 | url = http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 | title = Праистория на днешните български земи | work = znam.bg | accessdate = 12 май 2016 | lang = }} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20160513084910/http://www.znam.bg/com/action/showArticle?article=1105465048&encID=628 |date=2016-05-13 }}</ref> Към петото хилядолетие преди н.е. в североизточна България процъфтява култура, която [[Варненски халколитен некропол|създава най-ранните златни украшения]] в Европа. От [[античност]]та до [[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] по земите на днешна България се развиват културите на [[траки]]те, [[древни гърци|древните гърци]], [[келти]]те, [[готи]]те и [[римляни]]те. С пристигането на [[славяни]]те през 6VI век, а век по-късно и на [[прабългари]]те, започва процесът на изграждане на българската държавност. През [[681]] година е основана [[Първо българско царство|Първата българска държава]], която достига разцвета в развитието си в началото на X век и оказва голямо влияние на източноевропейските народи чрез книжовните си школи и литературата. Тя просъществува до 1018 г., когато попада под [[Византийско владичество|византийска власт]]. Отхвърля я с въстание през 1185 г. [[Второ българско царство|Втората българска държава]] достига върха в могъществото и териториалното си разширение през първата половина на XIII век и съществува между 1185 и 1396 г., когато е завладяна от разрастващата се [[Османска империя]]. През 1878 г., след почти век на културно и икономическо възраждане, неуспешни въстания и дипломатически борби, България възстановява държавността си под формата на [[монархия]] и се освобождава от петвековното [[Българските земи под османско владичество|османско владичество]] с помощта на [[Руска империя|Руската империя]] в [[Руско-турската Освободителна война]]. Малко след това България започва да води редица войни със своите съседи и се съюзява с [[Германия]] по време на двете световни войни. На 15 септември [[1946]] г. монархията е заменена с [[народна република]], от съветски тип и държавата се преименува на [[Народна република България]], ръководена от [[БКП|Българската комунистическа партия]]. Социалистическият строй съществува до [[1990]] г., след което България поема по пътя на либералната демокрация и пазарната икономика. На 29 март [[2004]] г. страната се присъединява към [[НАТО]], а на 1 януари [[2007]] г. – към [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
 
В икономически аспект България е промишлена страна, чиято икономика се гради върху добива на метали и минерали и върху преработката на суровини. По-малка роля в икономиката играят земеделието и туризмът. Основни проблеми пред развитието на страната са много високите нива на [[корупция]] и критичната демографска ситуация. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; освен това страната членува в [[ООН]], [[Съвета на Европа]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]]. През [[2015]] г. България е позиционирана като третата най-перспективна страна в света за базиране на производство според Cushman & Wakefield, в техния индекс за позициониране на производство в развиващите се пазари.<ref>{{cite web|url=http://www.cushmanwakefield.com/~/media/global-reports/Where%20In%20The%20World_Manufacturing%20Index_2015.pdf |title=Годишен доклад на Cushman & Wakefield, PDF |format=PDF |date= |accessdate=26 юни 2018}}</ref>
 
== География ==
| {{center|Снежна зима в [[Плакудер]] (Видинско), и лято в [[Розовата долина]]}}
|}
В България преобладава [[Умереноконтинентален климат|умерения климат]]. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна – Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.{{Sfn|Climate}} През зимата, континенталните въздушни маси носят снеговалежи и студени зими, особено в Дунавската равнина, а през лятото средиземноморските въздушни маси водят със себе си сухи и горещи лета в Родопите и Горнотракийската низина.{{Sfn|Library of Congress|2006|p=4}} [[Валеж]]ите в страната са средно около 630 mm годишно. Най-сухи са Добруджа и части от Тракия, където годишно падат под 500 mm валежи, а по високите планински райони валежните количества достигат 2540 mm на година.{{Sfn|Climate}} Най-ниската измерена температура е -38,3&nbsp;°C в [[Трън]], а най-високата – 45,2&nbsp;°C в [[Садово]].<ref>{{cite web|url=http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm|title=Extreme temperature records worldwide|publisher=MeteorologyClimate|accessdate=17 април 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20071008104939/http://www.meteorologyclimate.com/extreme-temperature-records.htm |date=2007-10-08 }}</ref>
 
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях – с изключение на река [[Дунав]], са сравнително къси и с ниски водни нива.<ref>
Част от територията на страната е останала незасегната от [[Ледников период|Ледниковия период]], вследствие на което са оцелели някои много стари реликтни растителни видове от [[терциер]]а.<ref name="biodiversity">{{cite web|url=http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm|title=Характеристика на флората и растителността на България|publisher=Българо-швейцарска програма за опазване на биоразнообразието|accessdate=14 юни 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20130427002409/http://www.flora.biodiversity.bg/bg_flora_fr.htm |date=2013-04-27 }}</ref>
 
Взаимодействието на различни климатични, хидроложки, геоложки и топографски условия е причина България да има сравнително голямо разнообразие от растителни и животински видове. То включва около 100 вида [[бозайници]], към 400 вида птици, близо 40 вида влечуги, над 200 вида черноморски и сладководни риби, над 27 000 вида насекоми и безгръбначни, и над 10 000 низши и висши растения и гъби.<ref>{{cite web|url=http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1|title=Български портал за биоразнообразието|publisher=Министерство на околната среда и водите на България|accessdate=14 юни 2012}} {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20121031120759/http://chm.moew.government.bg/IndexDetails.cfm?vID=12&vPage=1 |date=2012-10-31 }}</ref> Висшите растения са над 3800 вида, от които 170 вида са [[ендемит]]и.<ref name="biodiversity"/> Розата, пренесена в България от Персия през 17XVII век, е символ на България.<ref>{{cite web|url=http://www.see.bg/bg/place/view/160/Praznik-na-rozata-v-Kazanlyk/|title=Празник на розата в Казанлък|publisher=Телевизия Туризъм|accessdate=14 юни 2012}}</ref> Някои от най-разпространените животни в България са [[благороден елен|благородния елен]] (25 910 индивида), [[сърна]]та (над 106 000), [[дива свиня|дивата свиня]] (88 948). Сравнително често срещани са [[чакал]]ът и [[лисица]]та, докато [[мечка]]та, [[царски орел|царският орел]], [[тибетски як|тибетският як]] и [[зубър]]ът са значително по-редки.<ref name="NSIbrochure"/>
 
[[Файл:Юмрук кая и Средна Арда.jpg|мини|дясно|[[Средна Арда]], една от 565-те [[защитени местности в България]]]]
{{Основна|Българските земи през Древността}}
{{Вижте също|Траки|Одриско царство|Славяни}}
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|мини|250п|ляво|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], 4IV до 3III век пр.н.е.]]
Сред най-ранните човешки следи по днешните български земи са откритите в пещерата [[Козарника (община Димово)|Козарника]] неандерталски останки на около 150 000 години.<ref>{{cite journal |last1=Tillier|first1=Anne-Marie|last2=Sirakov|first2=Nikolay|last3=Guadelli|first3=Aleta|last4=Fernandez|first4=Philippe|last5=Sirakova|first5=Svoboda|title=Evidence of Neanderthals in the Balkans: The infant radius from Kozarnika Cave (Bulgaria) |journal=Journal of Human Evolution |volume=111|date=Октомври 2017|issue=111 |pages=54 – 62 |doi=10.1016/j.jhevol.2017.06.002|pmid=28874274}}</ref> [[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6<sup>-о</sup> до 3<sup>-то</sup> хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната [[култура Варна|култура „Варна“]] (5<sup>-о</sup> хил. пр.н.е., и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. В пинадлежащия към култура „Варна“ [[Варненски некропол]] са открити най-ранните златни накити, на възраст около 6000 години, поради което се счита, че именно тази култура дава началото на златообработката.<ref>{{cite journal|url=https://www.academia.edu/371376|title=Development of metallurgy in Eurasia |journal=Antiquity |volume=83 |issue=322 |last1=Roberts |first1=Benjamin W. |last2=Thornton |first2=Christopher P. |year=2009 |publisher=Department of Prehistory and Europe, [[Британски музей]] |page=1015 |accessdate=1 март 2020|quote=In contrast, the earliest exploitation and working of gold occurs in the Balkans during the mid-fifth millennium BC, several centuries after the earliest known copper smelting. This is demonstrated most spectacularly in the various objects adorning the burials at Varna, Bulgaria (Renfrew 1986; Highamet al. 2007). In contrast, the earliest gold objects found in Southwest Asia date only to the beginning of the fourth millennium BC as at Nahal Qanah in Israel (Golden 2009), suggesting that gold exploitation may have been a Southeast European invention, albeit a short-lived one.|doi=10.1017/S0003598X00099312 }}</ref> [[Карановска култура|Карановската култура]] дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров, и е пример за ранно земеделско общество.<ref>{{cite book|last=Gimbutas|first=Marija A.|title=The Gods and Goddesses of Old Europe: 7000 to 3500 BC Myths, Legends and Cult Images|publisher=University of California Press|pages=29 – 32|year=1974|isbn=978-0520019959|url={{Google books|SLACTsmH4aYC|page=29|plainurl=yes}}}}</ref>
 
=== Епохата на Одриското царство ===
[[Траки]]те са първата значима цивилизация, появила се на територията на днешна България. Присъствието им е засвидетелствано към 12XII век пр.н.е.,<ref name="EBBulgars">{{cite encyclopedia |url=https://www.britannica.com/topic/Bulgar|title=Bulgar|encyclopedia=Encyclopædia Britannica|accessdate=1 март 2020}}</ref> но за произхода им липсват достатъчно исторически извори. Най-вероятно произлизат от прототракийски народ, включвал представители както на [[автохтонно население]], така и на [[индоевропейски народи]].<ref>Hoddinott, Ralph F. ''The Thracians''. Thames & Hudson, 1981. ISBN 0-500-02099-X</ref> Макар и политически фрагментирани, техните постижения в изкуствата и стопанството са съизмерими с тези на древните гърци.{{Sfn|Библиотека на Конгреса|1994|p=4}} Траките живеели разделени на различни племена до 480 г. пр.н.е., когато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях под управлението на [[Одриско царство|Одриското царство]], което е първото единно царство на предшествениците на българите. Терес управлява успешно царството до 448 г. пр.н.е., когато умира. При синът на Терес – [[Ситалк]] държавата значително се разширява, завладяват се нови територии и на север от Стара планина, чак до устието на Дунав. Една част от тракийските племена е покорена за кратко от [[Александър Велики]], после от [[Персия]]. Към 3III век пр.н.е. [[Римската империя]] започва да налага своето управление на Балканския полуостров. През 46 г. сл. Хр., след продължилото 526 години съществуване на царството, тракийските владения окончателно са присъединени към империята и стават част от новата римска провинция Тракия.<ref>{{cite book |editor1-last=Gagarin |editor1-first=Michael |title=The Oxford Encyclopedia of Ancient Greece and Rome |volume=1|publisher=Oxford University Press|page=55 |year=2010|isbn=978-0-19-517072-6 |url={{Google books|lNV6-HsUppsC|page=55|plainurl=yes}}}}</ref>
 
=== Първо българско царство (681 – 1018 г.) ===
Първото стратегическо териториално разширение на юг – завземането на областта [[Загоре]] – става по време на управлението на наследника на Аспарух – [[Тервел]], през 705 г. Византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязания)'' отстъпва областта на българите, заради оказаното му от българския владетел съдействие за повторното му възкачване на трона в Константинопол. Тервел получава и титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20 000 араби.
 
След укрепването на българската държава, в началото на 8VIII век страната изпада в продължителна политическа криза, изразяваща се в честа смяна на владетелите в Плиска, преодоляна при управлението на Кардам (777 – 803 г.).
 
[[Файл:Territorial expansion during the reign of Khan Krum (803-814).png|ляво|мини|250 px|Граници на България в края на VIII и началото на IX век: в оранжево при хан Кардам до 803 г. + жълто при хан Крум]]
 
По времето на [[Крум]] ([[803]] – [[814]] г.) и през първата половина на 9IX век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират изпадналия в криза [[Аварски хаганат]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност, обединяваща славяните с прабългарите и другите племена в земите на царството, е въведеният официален за държавата език, който се развил на основата на [[славянски езици|славянския]].<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref> България разширява своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на запад до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). За пръв път се въвежда административно делене в страната, доведено до изграждане на цялостна административно-териториална система (комитати) при управлението на Омуртаг с управители (комити) назначавани от централната власт в Плиска. След големите военни победи на Крум срещу аварите и Византийската империя България се превръща в една от Великите сили в Европа, наред с Франкската и Византийската империи.
 
[[Файл:RizMap09.jpg|мини|200п|България при цар Симеон Велики]]
{{основна|Второ българско царство|Завоюване на България от османските турци}}
[[Файл:Bulgaria-Iván Asen2-es.svg|мини|ляво|290п|България при управлението на [[Иван Асен II]] (1218 – 1241 г.)]]
Втората българска държава ([[1185]] – [[1396]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018 – 1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През [[12XII век]] се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]] през 1205 г.
 
През годините [[1218]]-[[1241|41]] г. започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при [[Иван Асен II|Йоан Асен II]], както и възобновяване на Българската патриаршия.
|isbn = 3-487-06408-1}}</ref>
 
[[15XV век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]] – това са първите опити да се освободи България от властта на османците. През 1454 г. е заловен и първият хайдутин – [[Радич]], действал в Софийско. Между [[16 век|16]]XVI и [[17 век|17]]XVII век избухват няколко простонародни въстания срещу завоевателя – [[Първо търновско въстание]] (1598), [[Второ търновско въстание]] (1686), [[Чипровско въстание]] (1688) и [[Карпошово въстание]] (1689). Всички тези опити за възстановяване на българската държава остават безплодни.
 
{{основна|Възраждане}}
През 18XVIII век започва период на икономическо и културно развитие – това е българското [[Възраждане]], чието начало е дадено от [[Паисий Хилендарски]] с написването на ''[[История славянобългарска]]'' през 1762 г. Започват да се водят борби за независимост на три нива – просветно, религиозно и политическо.
 
[[Файл:Vasil Levski.jpg|мини|200п|[[Васил Левски]] – национален герой, един от основните идеолози и организатори на българското освободително движение]]
Макар и първите училища в България – [[килийно училище|килийните]], да се появяват още през 15XV век, техният брой рязко се увеличава през 18XVIII и 19XIX век. Паралелно с тях се появяват и [[взаимно училище|взаимните училища]] и [[читалище|читалищата]], където за разлика от килийното училище се преподава на говорим български език. През 1824 г. Петър Берон издава и т.нар. ''[[Рибен буквар]]'', който е първият български учебник с енциклопедичен характер. В религиозен план, на [[3 април]] [[1860]] г. (Великден) [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия, и на [[27 февруари]]/11 март [[1870]] г. султан [[Абдул Азиз]] издава ферман за учредяването на самостоятелна [[Българска екзархия]], чийто първи екзарх – [[Антим I]], бива избран през 1872 г.
 
По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]], които целят освобождаване на България с помощта на руските войски. Неуспехът на Русия във войната обаче обрича тези усилия на провал, а в дипломатически план българският въпрос изобщо не се третира. Войната обаче дава допълнителен тласък на усилията за освобождение, и между 1860 и [[1878]] г. възниква организирано национално освободително движение – [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основава [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]] г.) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]] г.) въстания, последното организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. На [[12 април]] [[1877]] г. избухва [[Руско-турска освободителна война|Руско-турската освободителна война]], като бойните действия продължават до [[19 януари]] [[1878]]. На [[3 март]] [[1878]] г. със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].
[[Файл:St. Theodor.jpg|мини|Икона на [[Теодор Стратилат]], преславска керамика]]
[[Файл:Zemen-crkva-1.jpg|мини|Черква в [[Земенски манастир|Земенския манастир]]]]
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[Мадарски конник]] (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елементи от [[Централна Азия]] и [[Близък изток|Близкият изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлики с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] настъпват още през 10X век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
 
След падането на първото българско царство под [[Византийско владичество|византийска власт]] (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в българското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 г. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]] взети заедно.<ref>Gerhard Podskalsky: ''Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815 – 1459'' (от немски ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815 – 1459''), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref>
==== Българско възраждане ====
{{Основна|Българско Възраждане}}
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради [[Българските земи под османско владичество|османското владичество]]. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на [[Ренесанс]]а, [[Реформация]]та, [[Просвещение]]то и [[19XIX век]]. [[Българско Възраждане|Възрожденската епоха]] е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
 
=== Литература ===
{{основна|Българска литература}}
[[Файл:BASA-937K-1-410-7-Ivan Vazov (cropped).JPG|мини|150п|[[Иван Вазов]] – патриархът на българската литература]]
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на [[български език]]. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след [[Втората световна война]] – период на [[социалистически реализъм]] и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към [[8VIII век]] и са идейно и естетически обвързани с [[християнство]]то. В [[Първата българска държава]] се открояват имената на свети [[Климент Охридски]] (създател на [[Охридска книжовна школа]], първия славянски [[университет]]), [[Константин Преславски]] (''[[Учително евангелие]]'') и [[Черноризец Храбър]] (''[[За буквите]]'', около 893 г.). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.
 
=== Музика ===
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на [[Йоан Кукузел]] (13 – 14 в.). Най-известната му творба е ''Полиелей на българката''. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на [[Българска църковно-славянска музика|църковната музика]], повечето творби са на неизвестни автори.
 
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на османската власт. По време на турската гнет в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на [[19XIX век]], след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера – ''[[Сиромахкиня]]''. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като [[Върви, народе възродени]].
 
България се слави и с редица талантливи певци като [[Борис Христов]], [[Гена Димитрова]], [[Анна Томова-Синтова]], [[Райна Кабаиванска]] и [[Николай Гяуров]]. По времето на социализма се развива т.нар. [[естрадна музика]], чийто видни представители са [[Ирина Чмихова]], [[Георги Кордов]], [[Маргрет Николова]], [[Лили Иванова]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Паша Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Васил Найденов]], [[Орлин Горанов]], [[Йорданка Христова]] и [[Бисер Киров]]. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.