Лост: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 77.85.86.101 (б.), към версия на Vodenbot Етикет: Отмяна |
ред., изт. |
||
Ред 1:
[[Файл:Palanca-ejemplo.jpg|мини|350п|дясно|Лостът може да се използва за повдигане на много тежки товари с по-малка сила и по-голяма дължина на рамото]]
'''Лостът''' е [[прост механизъм]], представляващ греда, въртяща се около опорна точка. Отсечките от края на гредата до опорната точка се наричат рамена на лоста. Лостът се използва за повдигане на тежки товари за сметка на дължината на лоста. Така, ако човек иска да повдигне товар по-тежък от самия себе си, ще използва по-дълъг лост. По-дългото рамо трябва да е откъм неговата страна, тъй като той е по-лек от повдигания товар. Лостът се намира в ''равновесие'', ако сумата от [[момент на сила|моментите на силите]], приложени към него, е равна на нула. Или накратко казано: лостът е в равновесие тогава, когато е изпълнено равенството:
Ред 17:
Както се вижда от равенството, произведението на дължината на едното рамо по силата, приложена към него, е равно на произведението на дължината на другото рамо по силата, приложена към това рамо.
Първото известно писмено обяснение на действието на лоста е дал през III век пр.н.е. [[Архимед]], като свързва понятията сила, товар и рамо. Законът за равновесие на лоста, посочен по-горе и формулиран от него, се използва и до днес. Според легендата, като осъзнал значението на своята формулировка, Архимед възкликнал: „''Δός μοί ποῦ στῶ, καὶ κινῶ τὴν γῆν''“ (старогръцки), което обикновено се превежда така: „Дайте ми опорна точка и аз ще повдигна [[Земя]]та.“<ref>Цитирано по [[Пап Александрийски]], ''Collection mathématique, livre VIII, Chapitre XI (''https://www.persee.fr/doc/antiq_0770-2817_1955_num_24_1_3257'')''</ref>
== Видове лостове ==
Ред 65:
Опитно се установява, че един лост е в равновесие, когато двата противоположни моменти са еднакви и системата е в равновесие. Нека от лявата страна на лявото рамо действа сила → F<sub>1</sub>, а от дясната страна на дясното рамо действа сила → F<sub>2</sub>. От фиг. 1 се вижда, че F<sub>1</sub><F<sub>2</sub>. Двете сили създават въртящи моменти. Нека означим въртящия момент към лявото рамо с M<sub>1</sub>, то тогава M<sub>1</sub>=F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub> и ако означим въртящия момент от дясното рамо с M<sub>2</sub>, то M<sub>2</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>. Тъй като двете сили създават въртящи моменти, то те се стремят да завъртят лоста в противоположни посоки. Лостът е в равновесие, когато двата противоположни моменти са равни тоест, ''F<sub>1</sub>.l<sub>1</sub>=F<sub>2</sub>.l<sub>2</sub>''. Така получихме условието за равновесие на лост.
== Източници ==
<references />
== Вижте също ==
| |||