Дуранкулак: Разлика между версии

Макар Дуранкулак да е разположен толкова на север, поради непосредствената си близост с [[Черно море]] и преди всичко съчетание от други особени местни климатични условия, средномесечните януарски и февруарски температури са ''положителни'': 0,8 – 2 °С. Най-високите средномесечни температури са характерни за месеците юли – август, но пак поради влиянието на морето те са ''по-ниски'' от вътрешността на страната – едва 20 – 22 °С.

Температурата на крайбрежните води в същия период са около 25 °С, като водата идва чрез обичайните морски течения вече придобила тази температура (т.е. тя продължава да е топла дори при временни охлаждания на въздушните температури при циклони). Температурата на морската вода пада за 2 – 3 дена с 3 – 5 градуса след силен южен вятър, ако той духа в продължение на не по-малко от едно денонощие (нормалните очаквания са, че охлаждането на водата може да се причини от ''северни'' ветрове).

Същевременно стойностите на абсолютната влажност са сред най-ниските в страната, като не надхвърлят 70 – 75%. Валежите на изток от линията [[Силистра]] – [[Калиакра]], където попада преди всичко Дуранкулак и община [[Шабла]] са подчертано ниски (едва 450 – 500 mm срещу 600 – 750 в съседни райони) поради ''валежната сянка'' на [[Карпати]]те. Стойностите на валежите се увеличават значително в приморските области на юг от Шабла – [[Каварна]], [[Балчик]] и [[Варна]]. Затова климатът на Дуранкулашко се отличава с малко по-голяма облачност.

На югоизток по посока към морето Дуранкулак граничи с [[Дуранкулашко езеро|Дуранкулашкото ''езеро'']] (то започва от моста на международния път, минаващ през селото). На 1,5 km на североизток от селото, преди морето се намира Дуранкулашкото [[блато]] (официално [[Орлово блато|Орловото блато]] или още Карталийското блато). Двете – езерото и блатото – не трябва да се объркват. Не само че разстоянието помежду им е близо 2 km, но и те имат съвършено различен ландшафт и характер, макар да са с общ геодезически произход и да са свързани с мочурлива ивица, успоредна на морския бряг.

Размерите на езерото са значителни – 3 на 2 km, като площта му надхвърля 4000 декара, едно от най-обширните естествени езера в България. Съществуват научни предположения, че в древността при по-високо равнище на Черно море на мястото на сегашното езеро се е намирал дълбок морски залив. Езерото има извита бъбрековидна форма, наподобяваща ухо, като издадената страна на средата сочи на север, а източният край опира в плаж (пясъчна „коса“), който го разделя от морето. В противоположната западна част на езерото, вдадена в сушата, са разположени два острова – [[Голям остров (Дуранкулак)|Големият]] и Малкият (съответно 20 и 5 дка).

''Големият остров'' в днешно време всъщност е полуостров, тъй като е свързан със сушата с насип, направен по време на активните археологически разкопки преди 3 десетилетия. Големият остров е върху скална основа, стърчаща значително не само спрямо водата, но и спрямо околните брегове, като достига до 6 m височина над водното равнище. Тъкмо на Големия остров се намира прочутото праисторическо селище.

Румънската власт (1919 – 1940 г.) сменя имената, почти без изключение, на всички селища в окупираната [[Южна Добруджа]], като името, дадено на Дуранкулак е ''Ръкари'' (в Румъния то не е сменено с официалното му и историческо българско название). След възстановяването на българската държавност в района селото е прекръстено ''Блатница'' по близко разположеното Дуранкулашко езеро. Така се именува през 50-те години на [[20XX век]]. Названиеназвание ''Дуранкулак'' е възвърнато през [[1963]] г. в памет на основното събитие, с което селото е известно – Дуранкулашкият бунт от 1900 г.

Най-известните археологически проучвания в Дуранкулак започват през [[1975]] г. под ръководството на [[Хенриета Тодорова]].<ref name="dur_200">[[Дуранкулак-Големия остров|''Иван Вайсов. Дуранкулак-Големия остров'']]</ref> Направените открития донасят много нови знания относно праисторията и ранната история на Балканския полуостров. Дуранкулак е комплексен археологически обект, където са представени върховите моменти от праисторията на Добруджа. Проучените над 1200 праисторически погребения, наред с [[некропол]]ите от [[Девня]] и Варна, показват, че западните брегове на Черно море са били люлка на ''най-древната протоцивилизация на човечеството''. Находките на Големия остров и в местността Нивата, където се намира най-големият [[Некропол (Дуранкулак)|некропол]] в Европа, са по-стари дори от [[Варненски некропол|Варненския некропол]] и се определят като „Българската [[Троя]]“ поради тяхната възраст и значимост.

Поселенията в района са с различен произход – от новокаменната епоха през Първата българска държава до Средновековието. Последното от тях е било българско и е изчезнало в края на [[9IX век]]. Върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от 9IX – 10X в. Част от него е експонирана в музея на читалището в Дуранкулак. Сред интересните неща е фактът, че в селището е имало [[капище]], чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена [[църква (сграда)|църква]] – т.е. селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега) и са открили редица ценни свидетелства както за древните българи, така и за хората, живели на същото място преди тях. Изключително важни са и находките, свързани с ''древната българска история''. Така например още през 1978 г. е открит прабългарски календар – ''рабош'' от периода VII – Х век (материали по въпроса се пазят в библиотеката на читалището в Дуранкулак).

На Големия остров, от източния бряг на 26 m навътре в скалния масив е изсечен древен Тракийски пещерен храм на богинята [[Земела]] (3III в. пр.н.е.). Светилището представлява две успоредни пещери ниско на равнището на езерната повърхност. То има внушителни размери. Открито е едва след като сводът се е срутил от само себе си.

Дуранкулак има българско население от появата си. Сегашното село е продължение на постепенно изчезналото през втората половина на XIX век село ''Карталии'', което се намирало недалеч – в низината непосредствено преди къмпинга на Дуранкулак, т.е. между [[Карталбурун]] и [[Орлово блато|Орловото блато]]. Според различни местни данни, намиращи се на разположение в библиотеката на читалището, то е наброявало около 200 – 300 души. Както на повечето други места в [[Добруджа]] основната част от населението идва в първата половина на [[19 век]] като изселници предимно от Източна [[Стара планина]] (основно Котелско, Ямболско, Карнобатско, Старозагорско) и по-малко от [[Одринска Тракия]]. Това е периодът на по-интензивно заселване на Добруджа от различни етноси, сред които на първо място са българите, следвани от турци (заселвани от имперското правителство от Мала Азия), гагаузи (прииждащи на север от района около Варна и по-на юг) и татари (прогонени от Приднестровието). Що се отнася до власите (румънците), до Първата световна война те съставляват най-малката част от заселниците, концентрирана в крайния север на Добруджа, т.е. делтата на Дунав. В Южна Добруджа румънско население – било то смесено с други етноси или формиращо самостоятелни села – не е съществувало до програмираното му заселване от румънските власти след 1919 г. (Исторически власи живеят далеч на запад – в северозападна, югозападна България и северна Гърция.)

Дуранкулак е сред окупираните от Румъния български селища в периода [[1913]] – [[1915]] година (резултат от [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]) и още веднъж в периода [[1919]] – [[1940]] г. (резултат от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]), както почти цялата територия на Добруджа чак до нос Екрене ([[морски фар|морският фар]] между северния край на курорта „[[Златни пясъци]]“ и с. [[Кранево]]). Окупацията с всички последици от нея (например заселването от румънското правителство на румънци в [[Добруджа]] и оземляването им с ''отнета една трета част'' от поземлената собственост на българите – т.нар. на румънски система ''triime'', „третина“) продължава до подписването на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] на 7 септември 1940 г., с която [[Южна Добруджа]] отново е българска.

Въпреки окупацията жителите на общината успяват да наложат българина [[Борис Стефанов]] като румънски народен представител на изборите през [[1922]] г. Селяните от Дуранкулак организират отпор на репресивните мерки на окупационните власти (система от забрани срещу българското население, принудителното депортиране на няколко десетки хиляди мъже българи в делтата на Дунав за периоди от няколко години, секвестирането на имущество и т.н.). Местната структура (създадена през 1929 г.) и ръководство на [[Вътрешна добруджанска революционна организация|''Добруджанската революционна организация'']] (ДРО) се оглавява от Желю Димов (кмет на цялата община), Тодор Ялнъзов (помощник-кмет). В нея вземат активно участие Колю Иванов, Филип Карастаматов и други. Акциите включват и въоръжена съпротива, смазана с помощта на английски кавалерийски полк. (Документи по този въпрос се съхраняват в различни архивни фондове. Особено достъпни са историческите записки на разположение в читалищната библиотека на Дуранкулак, както и източници в интернет.)

Освен връщането в отечеството [[1940]] г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]], подкрепена едновременно и от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], и от [[Съюзници]]те, от румънска [[Северна Добруджа]] (която е в пределите на Румъния от 1879 г. в резултат на прочутия [[Берлински конгрес]] 1878 г., като компенсация за руската анексия на румънска [[Молдова]]) още в същата 1940 г. от румънска Северна Добруджа веднага са изселени почти всички българи (ок. 65 000 души), живеещи там от столетия. Т.нар. „преселци“ идват на територията на българската държава само с това, което са можели да носят със себе си и със своите стада. По принуда те са оземлени със земята, отнета преди това от другите българи в полза на румънските заселници (техните действителни имоти, останали в Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]) на базата на отнетата една трета собственост на завареното българско население. Значителна спрямо размера на селото група „преселци“ (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак (повечето в създадената тогава „преселска махала“, намираща се на юг под центъра край международния път, която е добре оформена като относително обособена сателитна градоустройствена единица и има размерите приблизително на половината от завареното селище – добре очертана на сателитните снимки на Дуранкулак под централната част). Повечето от преселците идват от село Нунташи близо до делтата на р. Дунав в днешна Румъния.

Дял в историята и икономиката на Дуранкулак има известният [[ГКПП]] Дуранкулак на границата с Румъния, открит на 1 [[май]] [[1967]] г. От румънска страна пунктът е наречен [[Вама веке]] по името на последното румънско село преди границата (на румънски език названието на това село означава „Старата митница“, остатъчно название, което да напомня за някогашната „нова“ митница на румънците по време на окупацията 1919 – 1940 г., намирала се дълбоко в българските земи чак при с. [[Кранево]]).

Големият остров в Дуранкулашкото езеро е археологически обект със световна известност и с право се нарича ''Перлата на Бългаската праистория''. Тук е открита най-ранната каменна архитектура в Континентална Европа.<ref name="dur_200">[[Дуранкулак-Големия остров|''Иван Вайсов. Дуранкулак-Големия остров'']]</ref>

Върху цялата територия на Големия остров в Дуранкулашкото езеро е разположен първият ''праисторически музей на открито'' в България. Изградена е околовръстна пътека с разклонения, като по този начин може да се посетят консервираните археологически открития от праисторическата епоха, в т.ч. храмът на богинята [[Кибела]] и „дворецът“.

Читалището е разположено в удобна съвременна сграда с голям оборудван салон с 305 места и по-малка зала за събрания за 50 – 75 души. То разполага с [[музей]]на сбирка с 2 отдела: първият от тях е археология (посветена на уникалните археологически открития от различни исторически периоди на Големия остров, некропола от 5 хилядолетие пр.н.е. и други находки от околността), а вторият – посветен на събитията, свързани с известния бунт от 1900 г. В читалището има и малка ''картинна галерия'' с картини върху историческите събития, свързани с Дуранкулак, повечето от които от художника [[Борис Данков]]. ''Библиотеката'' на читалището е богата – съдържа 15 000 тома от много области на литературата, науката и обществения живот и се обновява непрекъснато, все по-често с дарени книги.

Тази територия – влажна зона (територия по [[Рамсарска конвенция|Рамсарската конвенция]]) – е в оста на пътя на сезонна миграция на птиците „[[Виа Понтика]]“, с което тя е от ''национално, общоевропейско и световно значение'' и е обект на засилен научен интерес и ''международна юридическа защита''. Затова въпросната територия утвърждава своя защитен статут чрез други документи и нормативни действия от национален и международен характер с по-късна дата, поради значението си за опазване на редки и застрашени растителни, пернати и животински видове. Бракониерството, черпенето на вода за поливане, плановете за развитие на курорти в непосредствена близост, както и плановете за изграждане на ветрогенератори, които умъртвяват птиците, са сериозна заплаха за защитения район.

Ежегодно се провежда [[събор]] на селото на [[1 юни]] – възпоминание на датата, на която е кървавата кулминация на дуранкулашките бунтове (1 юни 1900 г.).

Всяка година през месец [[август]] се провежда „Седмица на морето“.