Разлика между версии на „Дуранкулак“

(без излишен курсив, без препратки от всички дати, мънички)
Дуранкулак е сред окупираните от Румъния български селища в периода 1913 – 1915 година (резултат от [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]]) и още веднъж в периода 1919 – 1940 г. (резултат от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]), както почти цялата територия на Добруджа чак до нос Екрене ([[морски фар|морският фар]] между северния край на курорта „[[Златни пясъци]]“ и с. [[Кранево]]). Окупацията с всички последици от нея (например заселването от румънското правителство на румънци в [[Добруджа]] и оземляването им с отнета една трета част от поземлената собственост на българите – т.нар. на румънски система ''triime'', „третина“) продължава до подписването на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] на 7 септември 1940 г., с която [[Южна Добруджа]] отново е българска.
 
Въпреки окупацията жителите на общината успяват да наложат българина [[Борис Стефанов (ДРО)|Борис Стефанов]] като румънски народен представител на изборите през 1922 г. Селяните от Дуранкулак организират отпор на репресивните мерки на окупационните власти (система от забрани срещу българското население, принудителното депортиране на няколко десетки хиляди мъже българи в делтата на Дунав за периоди от няколко години, секвестирането на имущество и т.н.). Местната структура (създадена през 1929 г.) и ръководство на [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Добруджанската революционна организация]] (ДРО) се оглавява от Желю Димов (кмет на цялата община), Тодор Ялнъзов (помощник-кмет). В нея вземат активно участие Колю Иванов, Филип Карастаматов и други. Акциите включват и въоръжена съпротива, смазана с помощта на английски кавалерийски полк. (Документи по този въпрос се съхраняват в различни архивни фондове. Особено достъпни са историческите записки на разположение в читалищната библиотека на Дуранкулак, както и източници в интернет.)
 
Освен връщането в отечеството 1940 г. бележи и друг момент в историята на Дуранкулак и повечето добруджански села. По силата на [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]], подкрепена едновременно и от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]], и от [[Съюзници]]те, от румънска [[Северна Добруджа]] (която е в пределите на Румъния от 1879 г. в резултат на прочутия [[Берлински конгрес]] 1878 г., като компенсация за руската анексия на румънска [[Молдова]]) още в същата 1940 г. от румънска Северна Добруджа веднага са изселени почти всички българи (ок. 65 000 души), живеещи там от столетия. Т.нар. „преселци“ идват на територията на българската държава само с това, което са можели да носят със себе си и със своите стада. По принуда те са оземлени със земята, отнета преди това от другите българи в полза на румънските заселници (техните действителни имоти, останали в Северна Добруджа остават като „компенсация“ на румънските поземлени имоти, създадени в [[Южна Добруджа]]) на базата на отнетата една трета собственост на завареното българско население. Значителна спрямо размера на селото група „преселци“ (днес съставляваща почти половината от селото) се установява в Дуранкулак (повечето в създадената тогава „преселска махала“, намираща се на юг под центъра край международния път, която е добре оформена като относително обособена сателитна градоустройствена единица и има размерите приблизително на половината от завареното селище – добре очертана на сателитните снимки на Дуранкулак под централната част). Повечето от преселците идват от село Нунташи близо до делтата на р. Дунав в днешна Румъния.
 
През октомври [[1948]] г. е създадено местното [[ТКЗС]] от властта на [[БКП]]. От самото начало ТКЗС – Дуранкулак има значителен брой кооператори (84, предимно преселци) – факт, който се дължи до голяма степен на ограниченията в поземлената собственост като последица от преселването на голяма група българи след Крайовската спогодба. Стопанството е известно с производствените си постижения в периода до [[1989]] г., било е толерирано и награждавано от социалистическата държава. Макар основа да е било зърнопроизводството, в него място са имали животновъдството (свинекомплекс, краварници) и зеленчукопроизводството. След 1989 г. се изгражда Кооперация с участие на местни жители, която запазва част от някогашното [[АПК]]. Кооперацията е специализирана единствено в зърнопроизводството. Успоредно с нея има частни фирми, които обработват под аренда по няколко хиляди декара земя. Животновъдството през последното десетилетие е западнало, а зеленчукопроизводството е в индивидуални форми – преди всичко производство на пипер.
 
Дял в историята и икономиката на Дуранкулак има известният [[ГКПП]] Дуранкулак на границата с Румъния, открит на 1 май 1967 г. От румънска страна пунктът е наречен [[Вама веке]] по името на последното румънско село преди границата (на румънски език названието на това село означава „Старата митница“, остатъчно название, което да напомня за някогашната „нова“ митница на румънците по време на окупацията 1919 – 1940 г., намирала се дълбоко в българските земи чак при с. [[Кранево]]).