Разлика между версии на „Теобалд I (Навара)“

м
форматиране; форматиране: А|АБ, запетая, интервал, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
м (Pages containing cite templates with deprecated parameters)
м (форматиране; форматиране: А|АБ, запетая, интервал, нов ред, тире (ползвайки Advisor))
 
{{Личност
{{Монарх
| име-оригинал =
| име = Тибо Шампан ІV,<br>Теобалдо І Наварски
| наставка категория = монарх
| описание = граф Шампан и крал[[Крал на Навара]]
| кръщенепортрет =
| изображение за личността = Thibaut2.png
| портрет-описание =
| описание на изображението = Тибо пише произведение
| управление име-рождено =
| регентвложки на =
{{Личност/Монарх
| регентство =
| коронация категория = монарх
| пълно имепериод = [[1234]] – [[1253]]
| други титли коронация =
| предшественик = [[Санчо VII Наварски|Санчо VII]]
| кръщене =
| наследник = [[Тибо ІІ|Теобалдо V/II]]
| място на раждане =
| други титли = [[граф]] на [[Шампан]] и Бри
| място на смъртта = [[Памплона]]
| погребан религия =
| герб = Armoiries Navarre-Champagne.svg
| предшественик = [[Санчо VII Наварски|Санчо VII]]
| отличия =
| потомство = [[Тибо ІІ|Теобалдо V/II]], Маргарета, Пиер, Беатрис, [[Анри I (Навара)|Енрике III/I Дебелия]]
}}
| наследник = [[Тибо ІІ|Теобалдо V/II]]
| съпруга = Гертруда фон Егисхайм
| втори брак = Агнес
| трети брак = Маргарета от [[Бурбони|Бурбон]]-Дампиер (1211 – 1256)
| четвърти брак =
| пети брак =
| шести брак =
| династия = [[Дом Блоа]]-Шампан
| баща = [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампан]]
| майка = [[Бланка от Навара (Шампан)|Бланш Наварска]]
| герб = Armoiries Navarre-Champagne.svg
| подпис =
| отличия =
| общомедия =
}}
'''''Тибо (Теобалдо) IV Шампан''' (''''''Трубадур, Постум''')({{lang|fr|Thibaut IV de Champagne, le Chansonnier}}; {{lang|es|Teobaldo}}; {{lang|de|Theobald von Champagne, Posthumus, der Trobadour, der Sänger}}, * [[30 май]] [[1201]], † [[8 юли]] [[1253]] в [[Памплона]]) – от 1201 г. [[граф]] [[Шампан]] и Бри – като Тибо IV, а от 1234 г. [[крал на Навара]] като '''Теобалдо I Велики'''.
 
'''''Тибо (Теобалдо) IV Шампан''' (''''''Трубадур, Постум''') ({{lang|fr|Thibaut IV de Champagne, le Chansonnier}}; {{lang|es|Teobaldo}}; {{lang|de|Theobald von Champagne, Posthumus, der Trobadour, der Sänger}},; * [[30 май]] [[1201]],; † [[8 юли]] [[1253]] в, [[Памплона]]) e от 1201 г. [[граф]] [[Шампан]] и Бри – като '''Тибо IV''', а от 1234 г. [[крал на Навара]] като '''ТеобалдоТеобалд I Велики'''.
== Биография ==
Теобалд е посмъртен син на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампан]] (1179– 1201) и на [[Бланка от Навара (Шампан)|Бланш Наварска]] († 1229), най-малката дъщеря на крал [[Санчо VI|Санчо VI Наварски]] († 1194) и Санча [[Кастилия|Кастилска]]. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му управлява като регент в [[Шампан]], а той е възпитаван в двора на своя кръстник френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. Там той се влюбва в тринадесет години по-голямата [[Бланш Кастилска]], съпруга на престолонаследника [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII]] и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име ''Трубадур'' (или „Шансониер“ във Франция).
 
Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Тибо е най-известният [[трубадур]] за неговото време.<ref>{{Citation |title=Theobald der Troubadour |url=http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm |accessdate=2013-11-18 |archivedate=2007-12-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071225212558/http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm }}</ref>
През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си.
 
== Произход и ранни години ==
Признава сюзеренитета на Луи VIII през юни 1223 година като наследник на Шампан и Бри.
[[Файл:Thibaut2.png|мини|ляво| Тибо пише произведение]]
Теобалд е посмъртен син на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампан]] (1179– 1201) и на Бланш Наварска († 1229), най-малката дъщеря на крал [[Санчо VI|Санчо VI Наварски]] († 1194) и Санча Кастилска.
 
Теобалд е посмъртен син на граф [[Тибо III (Шампан)|Тибо III Шампан]] (1179– 1201) и на [[Бланка от Навара (Шампан)|Бланш Наварска]] († 1229), най-малката дъщеря на крал [[Санчо VI|Санчо VI Наварски]] († 1194) и Санча [[Кастилия|Кастилска]]. Баща му умира, когато майка му е още бременна с него. Майка му управлява като регент в [[Шампан]], а той е възпитаван в двора на своя кръстник френския крал [[Филип II (Франция)|Филип Огюст]]. Там той се влюбва в тринадесет години по-голямата [[Бланш Кастилска]], съпруга на престолонаследника [[Луи VIII (Франция)|Луи VIII Лъвът]] и братовчедка на майка му. Той пише за нея песни и стихотворения, което му донася допълнителното име ''Трубадур'' (или „Шансониер“ във [[Франция]]).
През 1226 година при обсадата на Авиньон двадесет и четири годишният граф изоставя крал [[Луи VIII Лъвът|Луи VIII Лъва]]. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, че Тибо, „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон. Бенедиктинският монах Матей Парижки в „Голямата история на Англия“<ref>Матвей Парижкий-Великая хроника</ref> потвърждава това: „Била е пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства“. Френската аристокрация даже призовава Луи IX да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смъртта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година побеждава съюзените срещу нея метежни барони.
 
== Граф на Шампан и Бри ==
През 1229 година живее по покана на кралицата в Лувъра, ползвайки се с влияние при двора, и съчинява песни.
През 1222 г. Теобалд става пълнолетен и поема управлението на наследството си. Той признава [[Сюзеренитет|сюзеренитета]] на Луи VIII през юни 1223 година като наследник на Шампан и Бри.
 
През 1226 година при обсадата на [[Авиньон]] двадесет и четири 24-годишният граф изоставя крал [[Луи VIII Лъвът|Луи VIII Лъва]]. Английският хронист Роджер Вендовер (1236) пише, ''че Тибо, „страдайки от страст“ към кралицата, се опитва да отрови крал Луи VIII по време на обсадата на Авиньон''. Бенедиктинският монах Матей Парижки в „Голямата история на Англия“<ref>Матвей Парижкий-Великая хроника</ref> потвърждава това: „Била„''Била е пусната мълва, че граф Тибо отровил краля с отрова, защото решил по престъпен начин да спечели кралицата, към която питаел нежни чувства“чувства''“. Френската аристокрация даже призовава [[Луи IX]] да извика шампанския граф на дуел, мъстейки за смъртта на баща си, но Бланш спира сина си. Благодарение на любовта и помощта на Тибо, овдовялата регентка през 1226 година побеждава съюзените срещу нея метежни барони.
== Наследство на Навара ==
 
През 1229 година Тибо живее по покана на кралицата в Лувъра[[Лувър]]а, ползвайки се с влияние при двора, и съчинява песни.
 
== Крал на Навара (1234 – 1253) ==
=== Наследство на Навара ===
След смъртта на [[Санчо VII Наварски|Санчо VII]] (брат на майка му) през 1234 г. Тибо получава неговото наследство в Навара. Теобалд реформира управлението на Навара по севернофренски маниер. През 1236 година той отново поддържа въстанието на бароните, скоро потушено от [[Луи IX (Франция)|Луи IX]].
 
=== Кръстоносен поход на бароните ===
{{Основна|Кръстоносен поход на бароните}}
Набожният крал отговаря на призива на римския папа [[Григорий IX]] за [[кръстоносен поход]] и възглавява френския контингент, който пристига в [[Акра (Израел)|Акра]] на 1 септември 1239 година. Той отива на юг, за да нападне египетските крепости Aскалон и [[Газа]]. Това пътешествие в Задморската земя се обръща в пълен неуспех – войските са разгромени недалеко от Газа на 13 ноември 1239 година.
 
През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от мюсюлманите на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'', както и парче от истинския Христов кръст.
 
През 1239 г. френските барони пристигат в [[Палестина]]. Посещават [[Йерусалим]], който е преотстъпен от [[мюсюлманите]] на [[Фридрих II (Свещена Римска империя)|Фридрих ІІ]] чрез 10-годишен договор. Започват големи разногласия и конфликти, затова заедно с другите кръстоносци през септември 1240 г. Тибо напуска [[Светите земи]] и се връща във Франция. Оттам той донася според легендата ''дамаска роза (известна като „роза-галика“ или „провинска роза“)'', както и парче от истинския Христов кръст.
В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305 – 1309), написана от участник в Седмия кръстоносен поход и сенешал на Шампан – Жан дьо Жоанвил (1223 – 1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:
 
В книгата си „Животът на Луи Свети“ (1305 – 1309), написана от участник в [[Седми кръстоносен поход|Седмия кръстоносен поход]] и сенешал на Шампан – Жан дьо Жоанвил (1223 – 1317), се отделят няколко реда на описание на сюзерена:
„''Пред кралската маса (в анжуйския [[Сомюр]] през 1241 година) с лице към графа на Дрьо се хранеше монсеньор, кралят на Навара, в камзол и атлазена мантия, захваната добре с колан с катарама и със златна шапка. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш, обърната към тази, която заемаше краля.''“<ref>Жан дьо Жоанвил – „Животът на Свети Луи“,издателство Полис, 2008,стр.65</ref>
 
„''Пред кралската маса (в анжуйския [[Сомюр]] през 1241 година) с лице към графа на Дрьо се хранеше монсеньор, кралят на Навара, в камзол и атлазена мантия, захваната добре с колан с катарама и със златна шапка. …В далечния край на залата стоеше масата на кралицата-майка Бланш, обърната към тази, която заемаше краля.''“<ref>Жан дьо Жоанвил – „Животът на Свети Луи“, издателство Полис, 2008,стр.65</ref>
Тибо умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама [[Бланш Кастилска]] (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата Санта Мария ла Реал, а сърцето му – в манастир Корделиерес в [[Прованс]].
 
=== Смърт ===
Той е автор на 71 лирически композиции, от тях 37 са любовни песни. Тибо е най-известният [[трубадур]] за неговото време.<ref>{{Citation |title=Theobald der Troubadour |url=http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm |accessdate=2013-11-18 |archivedate=2007-12-25 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20071225212558/http://www.provins.org/histoire/thibault_le_chansonnier.htm }}</ref>
Тибо умира на 8 юли 1253 г. в [[Памплона]], по-малко от година след обожаваната от него дама [[Бланш Кастилска]] (* 1188, † 27 ноември 1252). Той е погребан в катедралата ''Санта Мария ла Реал'', а сърцето му – в манастир Корделиерес в [[Прованс]].
 
== Фамилия ==
<u>1''Първи брак</u>:'' през 1217 г. за Гертруда[[Гертруд фон ЕгисхаймДагсбург]] (* ок. 1203, † 30 март 1225), дъщеря на Алберт[[Албрехт II фон ЕгисхаймДагсбург]], [[Графство Дагсбург|граф на Дагсбург]] и [[Мец]], и [[Гертруда фон Баден]], и вдовица на херцога на [[Горна Лотарингия]] [[Теобалд I (Лотарингия)|Теобалд I]]. След като не получава графствоГрафство Мец, той я изгонва.
 
<u>2''Втори брак –:'' </u>Презпрез 1223 г. за Агнес († 11 юли 1231), братовчедка на [[Луи IX (Франция)|Луи IX Светия]], с която си играе още във френския двор. Агнес е дъщеря на Гуихард IV Божьо († 1216) и на Сибила († 1217) от [[Графство Хенегау|Хенегау]]. Тя умира през 1231 г. От нея той има една дъщеря:
* Бланш (* 1226, † 11 август 1283)
** ∞ 1236 за херцог [[Жан I (Бретан)|Жан I от Бретан]] († 1286)
 
<u>3''Трети брак</u>:'' – Презпрез 1232 г. за Маргарета от [[Бурбони|Бурбон]]-Дампиер (1211 – 1256), дъщеря на [[Архамболт VIII (Боурбон)|Архамболт VIII]], синьор Бурбон от [[Дом Дампиер]]. С нея той има децата:
* Елеонора (1233, † млада)
* [[Тибо ІІ|Теобалдо V/II]] (* 1238, † 4 декември 1270 в [[Трапани]]), граф на Шампан и крал на Навара