Разлика между версии на „Болеслав III Рижия“

м
форматиране; форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor)
м (неправилно членуване - предлог и пълен член)
м (форматиране; форматиране: интервал, тире (ползвайки Advisor))
 
{{Личност
{{монарх
| име-оригинал = Болеслав III =
| категория = монарх
| наставка =
| описание = [[Файл:Flag of Bohemia.svg|ляво|ръб|24 px|Флаг на владетелите на Бохемия= [[княз]]княз на [[Бохемия]]
| изображениепортрет за личността = [[Файл:Bolesław III Rudy.jpg]]
| портрет-описание на изображението = <small>''Болеслав III, Фрескафреска от [[ротонда]]та Св„Св. КатеринаКатерина“ в [[Зноймо]].''</small>
| име-рождено =
| управление = 999 – 1002 и през 1003 г.
| вложки =
| коронация =
{{Личност/Монарх
| пълно име =
| категория = монарх
| други титли =
| период = [[999]] – [[1002]];<br> ''за кратко'' [[1003]]
| кръщене =
| коронация = =
| роден = 965 г.
| място на раждане = [[Прага]]
| починал = 1037 г.
| място на смъртта = [[Краков]]
| погребан =
| предшественик = [[Болеслав II Благочестиви]]
| наследник = [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I Храбри ]]
| потомство =
| други титли =
| наследник =
| религия =
| съпруга =
| герб =
| втори брак =
| отличия =
| династия = [[Пршемисловци]]
}}
| баща = Болеслав II Благочестиви
| майка = [[Файл:Flag of Wessex.svg|ляво|24 px|Англосаксонското кралство Уесекс]] Адива Английска
| герб =
}}
 
'''Болеслав III''' ({{lang|cs|Boleslav III. Ryšavý}},; около* ок. [[965 ]], 1037 г.[[1037]]), наречен от [[Титмар Мерзебургски]] ''Рижия''<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 7. (5.)]</ref> (известен и като ''Слепия''), е [[княз]] на [[Бохемия]] от 999 до 1002 г. и отново за кратко време през [[1003]] г. Син на [[Болеслав II Благочестиви]] и Адива Английска.
 
Владетел от рода [[Пршемисловци]], Болеслав III е слаб управител, благодарение на което княжеството губи самостоятелната си политика и става пионка в продължителната война между [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II Германски]] и [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав I]], владетел на [[Полша]]. По неговото време възниква първата сериозна криза на държавата на Пршемисловците, спомогнала създаването на новите съседни държави [[Полша]] и [[Унгария]].
 
Периодът на краткото управление на Болеслав III оказва дългосрочен ефект върху земите на държавата, принизени до разменна монета във войните между Полша и [[Свещената Римска империя]] и впоследствие трайно навлезли в орбитата на немското влияние. Когато Болеслав III приключва управлението си, от голямата държава на баща му и дядо му [[Болеслав I Страшни]] са останали само земите на Бохемия, а останалите територии са завладени от съседните държави.
Жени се за девойка от рода [[Вършовци]], но не оставя мъжки потомък.
 
== БиографияУправление ==
Болеслав Рижия се възкачва на престола през [[999]] г. Управлението му е белязано с редица жестокости по отношение на братята му, [[Яромир (Бохемия)|Яромир]] и [[Олдржих (Бохемия)|Олдржих]], и поданиците му (по негова заповед Яромир е скопен, а над Олдржих е извършен опит за убийство).<ref>ТИТМАР ИЗ МЕРЗЕБУРГА. ХРОНИКА. [http://www.vostlit.info/Texts/rus11/Thietmar/frametext5.htm КНИГА ПЯТАЯ 23. (15.)]</ref> Макар правото на наследяване на най-възрастния син вероятно никога да не е било поставяно под въпрос, Болеслав решава да се отърве от братята си като възможни конкуренти, и те са принудени да избягат от страната, заедно с майка си. През [[1002]] г., след бунт на чехите, организиран от рода Вършовци, на Болеслав се налага да бяга в [[Свещена Римска империя|Германия]]. На негово място застава княз [[Владивой (Бохемия)|Владивой]] – както свидетелства хрониста Титмар Мерзебургски, по причина на родствените си връзки и набожността си. Неговото управление обаче продължава кратко време, като Владивой умира през януари следващата година. След смъртта му, благородниците на Бохемия канят [[Яромир (Бохемия)|Яромир]] и [[Олдрих (Бохемия)|Олдржих]] обратно от изгнание, като Яромир е избран да заеме чешкия престол.
 
През [[1002]] г., след бунт на [[Чехи|чехите]], организиран от рода Вършовци, на Болеслав се налага да бяга в [[Свещена Римска империя|Германия]]. На негово място застава княз [[Владивой (Бохемия)|Владивой]] – както свидетелства хрониста Титмар Мерзебургски, по причина на родствените си връзки и набожността си. Неговото управление обаче продължава кратко време, като Владивой умира през януари следващата година. След смъртта му, благородниците на Бохемия канят Яромир и Олдржих обратно от изгнание, като Яромир е избран да заеме чешкия престол.
Болеслав III прекарва това време при маркграф [[Хайнрих (Швайнфурт)|Хайнрих от Нордгау]], с когото е в близки отношения. Оттам (след известието за смъртта на Владивой през януари) се отправя в Полша, за да иска помощ от [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав Храбри]], срещу обещанието за помощ в борбата му срещу новия [[Римско-немски крал|римски крал]] [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. Полският княз бързо нахлува в Бохемия и отново издига съименника си на трона, след което се завръща в земите си.
 
Болеслав III прекарва това време при маркграф [[Хайнрих (Швайнфурт)|Хайнрих от Нордгау]], с когото е в близки отношения. Оттам (след известието за смъртта на Владивой през януари) се отправя в Полша, за да иска помощ от [[Болеслав I Храбри (Полша)|Болеслав Храбри]], срещу обещанието за помощ в борбата му срещу новия [[Римско-немски крал|римски крал]] [[Хайнрих II (Свещена Римска империя)|Хайнрих II]]. Полският княз бързо нахлува в Бохемия и отново издига съименника си на трона, след което се завръща в земите си.
Болеслав се разправя жестоко с рода Вършовци, организаторите на заговора против него. Първоначално той обещава прошка на бившите си противници, но на 9 февруари 1003 г., по време на [[Велик пост|велики пости]] заповядва убийството им. Според саксонският хронист Титмар Мерзебургски, Болеслав събира всички знатни представители на рода в някаква къща и извършва, заедно с поддръжниците си, масовото им избиване, включително и на зет си (в хрониката се твърди, че го убива със собствения си меч).
 
Болеслав се разправя жестоко с рода Вършовци, организаторите на заговора против него. Първоначално той обещава прошка на бившите си противници, но на 9 февруари 1003 г., по време на [[Велик пост|велики пости]], заповядва убийството им. Според саксонският хронист Титмар Мерзебургски, Болеслав събира всички знатни представители на рода в някаква къща и извършва, заедно с поддръжниците си, масовото им избиване, включително и на зет си (в хрониката се твърди, че го убива със собствения си меч). Този акт предизвиква ново брожение. Останалите живи велможи тайно отправят послание до Болеслав Храбри и молят за помощ. Той се съгласява и кани чешкият княз в Полша (вероятно в [[Краков]]). Там Болеслав III е ослепен и хвърлен в затвора.
 
През пролетта на 1003 г. Болеслав Храбри се отправя в Прага и е издигнат на чешкия трон, ставайки владетел на двете страни, Полша и Чехия. През есента на 1004 г. обаче, съответно и той е изгонен от войските на крал Хайнрих II (по-късно император).