Разлика между версии на „Борживой“

262 байта изтрити ,  преди 2 месеца
м
форматиране; форматиране: 3x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor)
м (Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang))
м (форматиране; форматиране: 3x нов ред, 2 интервала, тире (ползвайки Advisor))
 
{{Личност
{{монарх
| име-оригинал = Борживой I =
| категория = монарх
| наставка =
| описание = [[княз]] на [[Бохемия]]
| изображениепортрет за личността = [[Файл:Josef Mathauser - Arcibiskup Metoděj křtí českého knížete Bořivoje a jeho manželku Ludmilu.jpg|310п]]
| портрет-описание на изображението = [[Методий|Архиепископ Методий]] покръства Борживой и неговата съпруга Людмила през 883 г.
| име-рождено =
| управление = 867 – 889 г.
| вложки =
| коронация = 870 г.
{{Личност/Монарх
| пълно име =
| категория = монарх
| други титли =
| период = [[867]] – [[889]]
| кръщене = 883 г. от [[Методий|Свети Методий]]
| коронация = [[870 г.]]
| роден = около 852 г.
| предшественик = [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк ВеликоморавскиI]]
| място на раждане =
| наследник = [[Спитигнев|Спитигнев I]]
| починал = около 889 г.
| други титли =
| място на смъртта =
| религия =
| погребан =
| герб =
| предшественик = [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк Великоморавски]]
| отличия =
| потомство = Спитигнев I, [[Вратислав I|Вратислав]]
}}
| наследник = [[Спитигнев|Спитигнев I]]
| съпруга = [[Света Людмила Чешка]]
| втори брак =
| династия = ''[[Пршемисловци|Основоположник на Пршемисловския дом]]''
| баща = [[Хостивит]]
| майка =
| герб =
}}
 
'''Борживой I''' ({{lang|cs|Bořivoj I.}}) е първият християнски владетел на [[Бохемия|Чехия ''(Бохемия)'']], за когото има сигурни исторически сведения, и основател на династията на [[Пршемисловци]]те. Източник на данни за ранните бохемски крале са ''[[Фулденски анали|Фулденските анали]]''<ref>Където е посочен като княз ''Goriwei''</ref>, ''[[Кристианова легенда|Кристияновите легенди]]'' и ''[[Козма Пражки|Чешката хроника на Козма Пражки]].'' Според легендите е син на чешкия княз [[Хостивит]] и с това потомък на митичните принцеса [[Либуше]] и [[Пршемисъл Орач|Пшемисъл Орач]].
 
== Хронология ==
== Произход ==
През втората половина на IX век родът на Борживой владее териториите на [[Средночешки край|Средна Бохемия]] около днешния град [[Прага]]. За седалище им служи [[град]]ището ''Леви Храдец'', което е един от двата укрепени центъра в целите южна и северозападна Бохемия. Благодарение на подкрепата на [[Великоморавия|Великоморавските]] князе Пшемисловци се издигат като един от най-могъщите родове в страната.
Според легендите е син на чешкия княз [[Хостивит]] и с това потомък на митичните принцеса [[Либуше]] и [[Пршемисъл Орач|Пшемисъл Орач]].
* 867 година – Начало на управлението на Борживой Пшемисъл. Според една теория той е на около петнадесет тогава и е протеже на Святополк Великоморавски. Възможно е Борживой да е имал кръвно родство с великоморавските [[Моймир]]овичи, като може би е и израснал в техния двор.
 
* 870 г. – Борживой се обявява за независим [[Княз]] ({{lang|cs|kníže}}; {{lang|la|dux}}; {{lang|en|prince}}; {{lang|de|herzog}}) [[чехи|на бохемците]].
През втората половина на [[IX век]] родът на Борживой владее териториите на [[Средночешки край|Средна Бохемия]] около днешния град [[Прага]]. За седалище им служи [[град]]ището ''Леви Храдец'', което е един от двата укрепени центъра в целите южнаЮжна и северозападнаСеверозападна Бохемия. Благодарение на подкрепата на [[Великоморавия|Великоморавскитевеликоморавските]] князе Пшемисловци се издигат като един от най-могъщите родове в страната.
* 872 г. – Титлата е призната от великоморавския княз [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]], който обаче смята Борживой за свой [[васал]]. Според ''Фулденската летопис'' през май същата година няколко чешки князе - Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу [[саксонци]]те и [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]] на [[Лудвиг Немски]]. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река [[Вълтава]], и се връщат покрити със срам<ref>LABUDA, G. Borzywoj, Słownik Starożytności Słowiańskich, sv. 1. 1961. S. 152. </ref>. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.
 
* 875 г.- Борживой се жени за [[Людмила Чешка|Людмила]] от рода Пшовани на племето [[лужицки сърби]]. Този несъмнено политически брак илюстрира владелчески амбиции и продуцира поколение, от което са известни само двамата синове и наследници [[Спитигнев]] и [[Вратислав I|Вратислав]].
== Управление ==
* 883 г. – Бунт на чехите срещу Великоморавия и кратко изгнание на Борживой в Бавария. Явно в акт на помирение Борживой и Людмила са покръстени от архиепископът на Моравия [[Методий]], с което започва и [[Покръстване на Чехия|християнизацията на Бохемия]]. Според легендата чешкият княз решава да се покръсти след аудиенция при княз Святополк, на която езичниците срамно седят на пода, докато християните седяха на столове<ref>[http://casopis.vesmir.cz/clanek/christianizace-slovanu Christianizace Slovanů]</ref>. Кръщението на Борживой в Моравската църква се счита за един от първите актове и усилия срещу експанзионистичните настроения на [[Бавария (херцогство)|баварските монарси]] и [[епископ]]и.
* 867 година – Начало на управлението на Борживой Пшемисъл е през 867 г. Според една теория той е на около петнадесет тогава и е протеже на [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк Великоморавски]]. Възможно е Борживой да е имал кръвно родство с великоморавските [[Моймир]]овичи, като може би е и израснал в техния двор.
 
*През 872870 г. Борживой Титлатасе еобявява признатаза от великоморавския князнезависим [[Святополк Iкняз]] (Великоморавия{{lang|cs|kníže}}; {{lang|la|dux}}; {{lang|en|prince}}; {{lang|de|herzog}}) [[чехи|Святополкна бохемците]]. През 872 г. титлата е призната от великоморавския княз Святополк, който обаче смята Борживой за свой [[васал]]. Според ''Фулденската летопис'' през май същата година няколко чешки князе - – Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу [[саксонци]]те и [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]] на [[Лудвиг Немски]]. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река [[Вълтава]], и се връщат покрити със срам<ref>LABUDA, G. Borzywoj, Słownik Starożytności Słowiańskich, sv. 1. 1961. S. 152. </ref>. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.
 
*През 875 г.- Борживой се жени за [[Людмила Чешка|Людмила]] от рода ''Пшовани'' на племето [[лужицки сърби]]. Този несъмнено политически брак илюстрира владелчески амбиции и продуцира поколение, от което са известни само двамата синове и наследници [[Спитигнев]] и [[Вратислав I|Вратислав]].
 
*През 883 г. избухва Бунтбунт на чехите срещу [[Великоморавия]] и за кратко изгнаниеБорживой наживее Борживойв изгнание в [[Бавария]]. Явно в акт на помирение Борживой и Людмила са покръстени от архиепископът на Моравия [[Методий]], с което започва и [[Покръстване на Чехия|християнизацията на Бохемия]]. Според легендата чешкият княз решава да се покръсти след [[аудиенция]] при княз Святополк, на която [[Езичници|езичниците]] срамно седят на пода, докато [[християните]] седяха на столове<ref>[http://casopis.vesmir.cz/clanek/christianizace-slovanu Christianizace Slovanů]</ref>. Кръщението на Борживой в Моравската църква се счита за един от първите актове и усилия срещу експанзионистичните настроения на [[Бавария (херцогство)|баварските монарси]] и [[епископ]]и.
 
Борживой умира около 889 г. преди да навърши четиридесет и е наследен от сина си Спитигнев.
 
== Галерия ==
<gallery class="center"widths="200px" heights="180px">
Image: Baptism of the bohemian duke borivoj.jpg| Християнското кръщение на Боривой<br/>''Библията на Велислав Каноник, [[Клементинум (Прага)|Клементинум]], [[Прага]]''
Image: Křest knížete Bořivoje.jpg| Kръщението на Борживой, Вацлав Марковски (1789 – 1846)
Image: Levy Hradec CZ St Clement church SE side.JPG| Църквата Свети„Свети КлиментКлимент“ в Леви Храдец – първият християнски храм в Бохемия, основана от Боривой
</gallery>
 
== Източници и бележки ==
<references />