Жозеф-Луи Лагранж: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Биография: печатни грешки на френски
Ред 29:
В периода, когато ръководи Берлинската академия, Лагранж получава значими резултати в областта на диофантовия анализ, теорията на алгебричните уравнения, аналитичната и [[небесна механика|небесната механика]], интегрирането на частни диференциални уравнения, сферичната астрономия, [[картография]]та.
 
През 1787 г. Лагранж се установява в [[Париж]]. През тази година е публикуван и трудът му ''„Аналитична механика“ („M'ecanique„Mécanique analitique“analytique“)'', в който той обобщава постиженията в анализа през изтичащото столетие и излага класическата [[аналитична механика]] като учение за представянето на движението на произволна материална система чрез системи [[диференциални уравнения]].
 
През 1792 г. Лагранж заедно с [[Гаспар Монж]] и [[Пиер-Симон Лаплас]] са поканени за членове на [[Международно бюро за мерки и теглилки|Международното бюро за мерки и теглилки]]. По това време чете и лекции по математика в [[Екол Нормал]] и [[Екол Политекник]], като курсовете му там са издадени като учебници: ''„Теория на аналитичните функции“'' (1797) и ''„Лекции по изчисляване на функции“'' (1801 – 1806). През 1798 г. излиза неговият ''„Трактат за решаване на числени уравнения от всички степени“''. Общо съчиненията на Лагранж по математика, астрономия и механика съставят 14 тома.