Разлика между версии на „Габриела Мистрал“

изглаждане, кавички, препратки, друг източник
м
(изглаждане, кавички, препратки, друг източник)
}}
{{Нобелов медал}}
'''Габриела Мистрал''' (на [[испански език|испански]] ''Gabriela Mistral'') е артистичният [[псевдоним]] на Лусия Годой Алкаяга (''Luisa Godoy Alcayaga''), чилийска [[поет]]еса, възпитател, и [[дипломат]] и [[феминизъм|феминистка]]. Тя е първата латиноамериканска носителка на [[Нобелова награда за литература]] от [[1945]] година.<br> Някои от по-важните теми в поемите ѝ вкючват [[природа]]та, предателството, любовта, майчината любов, тъгата и съвземането, пътуванията, както и латиноамериканската идентичност като смесица от [[индианци|индиански]] и европейски влияния.
На български Габриела Мистрал е превеждана от [[Георги Мицков]] и [[Атанас Далчев]].<ref>[http://litclub.com/library/prev/mistral/index.html]</ref>
 
== Живот ==
Ражда се на [[7 април]] [[1889]] г. във високопланинското градче на [[Анди]]те [[Викуня (град)|Викуня]]. И двамата й родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.
 
РаждаРодена сее на [[7 април]] [[1889]] г. във високопланинското градче на [[Анди]]те [[Викуня (град)|Викуня]]. И двамата й родители са учители и имат смесен (испанско-индиански) произход.
Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16 годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.
 
Мистрал завършва основно и средно училище в родното си село и на 16 -годишна възраст става помощник-учител. Страстта ѝ към учителската професия се съхранява през целия ѝ живот и по-късно тя публикува редица трудове на тази тема, които продължително време се ползват от учители, училищни администратори и ученици.
Първите си литературни текстове публикува във вестници през [[1905]] г. с псевдонима Габриала Мистрал, който е взаимстван от личното име на италианския писател [[Габриеле д'Анунцио]] и фамилията на френския поет [[Фредерик Мистрал]].
 
Първите си литературни текстове публикува във вестници през [[1905]] г. с псевдонима ГабриалаГабриела Мистрал, който е взаимстван от личното име на италианския писател [[Габриеле д'Анунцио]] и фамилията на френския поет [[Фредерик Мистрал]].
До [[1922]] г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата [[Сантяго]]. По време на престоя си в Темуко тя среща 16 годишния [[Пабло Неруда]] и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.
 
До [[1922]] г. Габриела Мистрал преподава в много училища и в различни градове, като последната година е директор на най-престижната за девойки гимназия в столицата [[Сантяго]]. По време на престоя си в Темуко тя среща 16 -годишния [[Пабло Неруда]] и техният контакт оказва голямо влияние върху развитието на Неруда като писател.
 
През 1922 г. излиза втората ѝ стихосбирка, която ѝ носи международна известност.
 
Между [[1925]] и [[1934]] г. Габриела Мистрал пребивава за продължителни периоди в [[Европа]] ([[Франция]] и [[Италия]]), работейки в Организацията за интелектуално сътрудничество към Обединените нации. Това е период, през който Мистрал активно публикува статии във вестници и списания.
 
През [[1930]]-[[1931]] г. Габриела Мистрал е поканена да преподава испано-американска литература в Колумбийския университет в [[Ню Йорк]] и в университета на [[Пуерто Рико]].
От [[1932]]-[[1945]] г. започва дипломатическата кариера на Мистрал - в Италия, [[Испания]], [[Бразилия]] и в [[Лос Анджелис]] ([[САЩ]]), а през [[1946]] г. е представител на Чили в Комисията по правата на човека в [[ООН]].
 
Лириката ѝ обединява испанската традиция с анимистичната образност на индианската митология. Издава поетичните сборници: “Сонети„Сонети и смърт”смърт“ ([[1914]] г.), “Отчаяние”„Отчаяние“ ([[1922]] г.), “Тала”„Тала“ ([[1938]] г.), “Давилня”„Давилня“ ([[1954]] г.). През последните 10 години от живота си тя работи върху книгата си “Поема„Поема за Чили”Чили“, която е публикувана посмъртно през [[1967]] г. През 1945 г. Мистрал е удостоена с Нобелова награда за литература.
 
Габриела Мистрал никога не е била омъжена, но осиновява дете, което скоро след това умира. Поетесата заболява от рак и умира в жилището си в [[Ню Йорк]] на [[10 януари]] [[1957]] г.
След смъртта ѝ стиховете ѝ са преиздавани многократно. На нейно име през [[1979]] г. е учредена национална награда, която през [[2000]] г. тя става интер-американска. Носител на тази награда за [[2001]] г. е певецът [[Стинг]].
 
=== Източници ===
{{бел1}}
* [http://www.kirjasto.sci.fi/gmistral.htm Gabriela Mistral (1889-1957)]
* [http://focus-news.net/?id=n462716 Агенция Фокус от 7 април 2006 г.]
* [http://www.loc.gov/rr/hispanic/guide/lit.html Източник на снимката: Library of Congress: Literature and Philiosophy)]
 
{{нобел литература}}
1456

редакции