География на Австрия: Разлика между версии

Австрия е страна, разположена в южната част на Централна Европа, заемаща обширни райони от [[Източни Алпи|Източните Алпи]] и северозападната част на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. На запад граничи с [[Швейцария]] (дължина на границата 168 km) и [[Лихтенщайн]] (35 km), на северозапад с [[Германия]] (815 km), на север с [[Чехия]] (368 km), на изток със [[Словакия]] (115 km) и [[Унгария]] (356 km) и на юг със [[Словения]] (330 km) и [[Италия]] (415 km). В тези си граници площта на страната възлиза на 83 879 km². Тя е без излаз на [[море]]. Корабоплаването по река [[Дунав]] предвижда свободен достъп до [[Черно море]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article079087.html «Большая Советская Энциклопедия» – Австрия, (раздел Природа), т. 1, стр. 94]</ref>

Австрия е планинска страна – 62,8% от територията ѝ е заета от младите нагънато-блокови хребети на [[Източни Алпи|Източните Алпи]], съставени от две паралелно простиращи се вериги – северна и южна. Осовата зона на планините с планинско-ледникови форми на релефа на запад се издига над 3300- – 3500 m (максимална височина връх [[Гросглокнер]] 3798 m), а на изток се снижава до 2400 m. Снежната граница се намира средно на височина 2500- – 2800 m. Някои от върховете са увенчани с ледници (Пастерце, дължина 10,2 km). На юг и север осовата верига на Източните Алпи е ограничена от по-ниски хребети, отличаващи се със своите стръмни склонове, силна разчлененост и развитие на карстови форми. Покрай северната периферия на Алпите, от западната граница на Австрия на запад до възвишението Виенска гора на изток се простират нископланински местности, изградени от флишеви скали. Като цяло за Източните Алпи в пределите на Австрия са характерни големите надлъжни долини на реките [[Ин]], [[Залцах]], [[Енс (река)|Енс]] и др., а в източните предпланински части са характерни котловините – Грацка, Клагенфуртска и др. На изток е разположена хълмистата Щирийско-Бургенландска равнина, спускаща се на север към Виенския басейн и явяваща се крайна северозападна част на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. На север и североизток се намират хълмистите и ниски (400- – 900 m) планински масиви Мюлфиртел, Валдфиртел, Вейнфиртел и др., съставляващи южната ограда на кристалинния [[Чешки масив]]. Между тези масиви и Източните Алпи е разположена ивица от равнини (Инфиртел, Ваграм и др.) с няколкото надзаливни тераси на река [[Дунав]].<ref name="bse"/>

Близо до южните граници на страната, покрай река Гайл (десен приток на Драва), се простира главнияглавният разлом, отделящ вътрешната (осова) зона на Алпите ([[Ретийски Алпи]], [[Висок Тауерн|Висок]] и [[Нисък Тауерн]], Щирийски Алпи и др.) от южния им склон. ПоследнияПоследният включва в пределите на Австрия северния склон на Карнийските Алпи, които са изградени от палеозойски и триаски формации. Вътрешната зона на Източните Алпи е изградена от древни кристалинни шисти и палеозойски формации, разположени над триаско-юрски метаморфозирани блестящи шисти и основни вулканити, издигащи се сред по-древните скали в Енгадин и Висок Тауерн. Северно се простира ивица от палеозойски шисти и пясъчници (грауваки), а след това триаски и юрски варовици, образуващи многочислените източноалпийски покривки, които на север са разположени върху следващата силно стеснена зона от кредни флишови скали. В предпланините на територията на Австрия се намира част от Предалпийската крайна синклинала, запълнена с неогенова моласа. Покрай левия бряг на Дунав се простират ниските планини Вайнсбергервалд, изградени от палеозойски гранити и докамбрийски кристалинни шисти, които съставляват южната ограда на Чешкия масив. Източната част на Австрия е привързана към териториите на младите падини на Виенския басейн (Малката Унгарска падина и падината Грац), запълнени с дебели неогенови наслаги.<ref name="bse"/>

Климатът в равнините и предпланинските райони е умерено-континентален, а на запад е по-влажен. Средната януарска температура е от -1 °С до -4 °С, а средната юлска – от 15 °С до 18 °С. Годишната сума на валежите варира от 500- – 900 mm в развинитеравините до 1500- – 2000 mm в планините. По наветрените северозападни склонове падат повече валежи, зимата е по-мека, а лятото по-прохладно и влажно, отколкото по подветрените югоизточни планински склонове. Снегът в планинските райони се задържа до 7- – 8 месеца.<ref name="bse"/>

Австрийските речни басейни са [[Дунав]], [[Рейн]] и [[Елба (река)|Елба]], по-голямата част от водите се оттичат в [[Дунав]] (80 566 km², 96 %), в [[Рейн]] (2366 km², 2,8 %) и [[Елба (река)|Елба]] (919 km², 1,1 %).