Уикипедия

Източен Азербайджан: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м без интервал
Разширяване на статията
Ред 9:
| страна = {{Иран}}
| горна-единица-вид = [[Региони в Иран|Регион]]
| горна-единица-име = 3
| столица-вид = Административен център
| столица-име = [[Табриз]]
| площ = 45 651
| население = 43 018909 000652
| население-година = 20192016
| подразделения1-вид = [[Административно деление на Иран|Шахрестани]]
| подразделения1-име = 21
Ред 28:
| сайт =
}}
 
'''Източен Азербайджан''' ({{lang|fa|آذربایجان شرقی}}) е [[остан]] (провинция) в северозападен [[Иран]] с площ 45 651 km² и население 4 018 000 души (по изчисления за септември 2019 г.).<ref>{{икона|en}} {{икона|de}} [http://www.citypopulation.de/en/iran/prov/admin/03__āzārbāyjān_e_sharqī/ Āzārbāyjān-e Sharqī], www.citypopulation.de</ref> Административен център е [[град]] [[Табриз]].
'''Източен Азербайджан''' ({{lang|fa|آذربایجان شرقی}}) е един от 31 [[Провинции на Иран|остана]] на [[Иран]]. Разположен е в северозападен [[Иран]], включен е в административния [[Региони в Иран|Регион 3]]. Заема площ около 45 000 km²<ref>[http://www.statoids.com/uir.html Statoids. Provinces of Iran]</ref>, населението е около 4 милиона. Административен център е град [[Табриз]].
 
== История ==
Източен Азербайджан векове е бил част на големия исторически регион Азербайджан и има дълга и богата история. Съществува предположение, че тук е роден първият [[Монотеизъм|монотеистичен]] пророк [[Заратустра]].<ref name="история1"/> В древността, по време на [[Ахемениди]]те Азербайджан е част от [[сатрапия]]та Мидия. След разпадането на ахеменидската империя и идването на власт на [[Александър III Македонски|Аександър Македонски]] територията се управлява от неговия персийски наместник [[Атропат]], който след време провъзгласява тук своето царство [[Атропатена]]. Названието Азербайджан е изведено от това име, като с развитието на персийския език преминава през формите ''Āturpātakān'', ''Ādurbādagān'' и стига до [[персийски език|новоперсийския]] изговор ''Āḏarbāyjān''.<ref>[https://iranicaonline.org/articles/azerbaijan-iii Encyclopædia Iranica. AZERBAIJAN iii. Pre-Islamic History]</ref>
 
Царството е васал на поредицата империи докато местната династия не отстъпва на [[Аршакиди]]те. Територията на Азербайджан става част на [[Партско царство|Партското царство]], а след неговия упадък на [[Сасаниди|Сасанидското]]. През 7 век територията е завладяна от араби и започва ислямизацията на населението. През 9 век местният лидер Барак Хорами организира и води въстание срещу арабите, което продължава 20 години. През 10 век историята на Азербайджан е свързана с борбата между [[дейлемити]]те, [[кюрди]]те и други етнически групи за контрол над региона. През 11 век започва периодът на господството на [[Селджуци]]те, което продължава до монголските нашествия през 13 век. Иранската династия на [[Сефевиди]]те управлява Азербайджан от 16 до началото 18 век, когато на територията му нахлуват афганците. Ситуацията се използва от [[Османската империя]] – тя завладява няколко ирански региона, включително Азербайджан. Управлява ги до появата на иранската политическа сцена на [[Надер Шах]], който връща региона в състава на Иран. В следващите години властта в Азербайджан се оспорва от местни вождове, докато в края на 18 век тя се поема от Каджарите. В началото на 19 век започват руско-иранските войни. Те завършват със сключването на [[Гюлистански мирен договор]], по силата на който [[Руска империя|Русия]] придобива част от Азербайджан.<ref name="история1">[https://iranicaonline.org/articles/azerbaijan-iv Encyclopædia Iranica. AZERBAIJAN iv. Islamic History to 1941]</ref>
 
През 20 век иранският Азербайджан е обект на икономически и политически интереси на Русия, Турция и Великобритания. По време на Втората световна война Иран е окупиран от руски и британски войски. През 1945 г. в иранския Азербайджан с подкрепата на Русия се извършва преврат срещу централната власт. Техеран възстановява своя суверенитет над региона в края на 1946 г.<ref name="история1"/>
 
Административното разделяне на иранския Азербайджан започва през 20 век и преминава през няколко етапа. Сегашните граници на остана са от 1993 г., когато от него се отделя [[Ардабил (остан)|Ардабил]].
 
== География ==
Остан Източен Азербайджан граничи на север с [[Азербайджан]], [[Армения]] и [[Нахичеванска автономна република|Нахичеван]] и с останите [[Западен Азербайджан]] на запад, [[Занджан]] на юг и Ардабил на изток.
 
Северната граница на остана е естествена и се определя от реката [[Аракс]]. Около 40% от територията е планинска, най-високата точка е върхът Саханд, 3707 m.
 
Климатът на Източен Азербайджан като цяло е студен и сух. Върху ниско разположените райони оказват влияние въздушните потоци от Каспийско море. Средногодишните валежи са 250 – 300 mm. Температурите през зимата стигат до -10°C, през лятото до 30°C.<ref>{{икона|fa}}[https://www.ostan-as.ir/Page/3/موقعیت-جغرافیایی-استان-آذربایجان-شرقی.html موقعیت جغرافیایی استان آذربایجان شرقی]</ref><ref>[https://www.iranchamber.com/provinces/08_east_azarbaijan/08_east_azarbaijan.php Iran Chamber Society. Province of East Azarbaijan]</ref>
 
== Административно деление ==
[[File:East Azerbaijan.svg|400px |right|East Azerbaijan]]
Всеки остан в Иран се дели на шахрестани, които се състоят от бахши, те на свой ред съдържат най-малките административни единици – дехестани. Административният център на шахрестан е град, който носи името на шахрестана. Източен Азербайджан има 21 шахрестана. Данните за населението на шахрестаните са от националното преброяване през 2016 г.<ref>{{икона|fa}} [https://www.amar.org.ir/portals/0/census/1395/results/Census95_Khanevar_Jameiyat.xlsx جمعیت و خانوار کشور به تفکیک استان، شهرستان]</ref><ref>{{икона|fa}} [https://www.amar.org.ir/Portals/0/census/1395/results/abadi/CN95_HouseholdPopulationVillage_24_r.xlsxجمعیت به تفکیک تقسیمات کشوری سال 1395 اردبیل]</ref><ref>{{икона|fa}} [https://www.amar.org.ir/Portals/0/census/1395/results/abadi/CN95_HouseholdPopulationVillage_03_r.xlsx نتایج سرشماری جمعیت به تفکیک تقسیمات کشوری سال 1395]</ref>
 
{| class="wikitable centered" style="width:50%; height:300px"„text-align:center;“|
|+
|-
! align="center"|Шахрестан
! align="center"|Население
! align="center"|Шахрестан
! align="center"|Население
|-
| align="center"| Азаршахр
| align="center"| 110 311
| align="center"| Оску
| align="center"| 158 270
|-
| align="center"| Ахар
| align="center"| 154 530
| align="center"| Бостанабад
| align="center"| 94 769
|-
| align="center"| Бонаб
| align="center"| 1890
| align="center"| Табриз
| align="center"| 1 773 032
|-
| align="center"| Джолфа
| align="center"| 85 350
| align="center"| Чаруймаг
| align="center"| 31 071
|-
| align="center"| Хода Афарин
| align="center"| 32 995
| align="center"| Сараб
| align="center"| 125 341
|-
| align="center"| Шабестар
| align="center"| 135 421
| align="center"| Аджабшир
| align="center"| 70 852
|-
| align="center"| Калейбар
| align="center"| 46 125
| align="center"| Мараге
| align="center"| 262 604
|-
| align="center"| Маранд
| align="center"| 244 971
| align="center"| Малекан
| align="center"| 111 319
|-
| align="center"| Мияне
| align="center"| 182 848
| align="center"| Варзаган
| align="center"| 52 650
|-
| align="center"| Херис
| align="center"| 69 093
| align="center"| Хащруд
| align="center"| 57 199
|-
| align="center"| Хоранд
| align="center"| 20 701
| align="center"|
| align="center"|
|-
|}
 
== Население ==
Съгласно националното преброяване през 2016 г. населението на остана е 3909652 души, от тях около 72% живеят в градовете. Около 85% от населението е грамотно (възрастова група над 6 г.).<ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/results/general/population/census-2016-general-results-population-t1.xls Census 2016. General results]</ref><ref>[https://www.amar.org.ir/Portals/1/census/2016/Iran_Census_2016_Selected_Results.pdf Selected Findings of National Population and Housing Census, 2016]</ref>
 
Етническото мнозинство са [[азери]]. Малцинствените групи на коренното население са [[талиши]] и [[Парси (Кавказ)|тати]], а също така персийци, арменци и кюрди. Основната религия е [[шиитски ислям]], арменците са христианското малцинство.
 
== Икономика ==
Източен Азербайджан е един от най-развитите в икономическо отношение остани на Иран.Тук се намират големи предприятия със значителен производствен капацитет, развити са селското стопанство и сферата на услугите. Индустриалните отрасли включват машиностроене, текстилни фабрики, предприятия на хранително-вкусовата промишленост и др. В Табриз се намира нефтопреработващ комплекс. В мините на остана се добиват строителни материали, въглища, каолин, диатомит и др. Съществен дял в икономиката на остана заемат традиционните ръчни занаяти, един от най-важните е килимарството.<ref>{{икона|fa}}[https://vista.ir/m/a/jhyx0 وضعیت اجتماعی و اقتصادی استان آذربایجان شرقی]</ref>
 
== Образование ==
[[File:Mozaffariyeh, Grand Bazzar of Tabriz, IRAN.jpg|thumb|Базарът в Табриз]]
[[File:روستای کندوان تبریز=Kandovan, Tabriz - panoramio (1).jpg|thumb|Селището Кандован]]
Остан Източен Азербайджан разполага с 76 научни и образователни организации. В шахрестаните са открити филиалите на Свободен ислямски университет и на Университета Паям-е Нур. Освен тях има държавни университети:<ref>{{икона|fa}} [https://myreshte.ir/Province/1 دانشگاههای استان آذربایجان شرقی]</ref>
*Университет на Табриз
*Университет на Бонаб
*Технически университет Саханд
*Медицински университет на Табриз
*Университет на Мараге
*Университет за ислямско изкуство на Табриз
*Азербайджански университет Шахид Мадани
 
== Забележителности ==
Източен Азербайджан притежава както исторически, така и природни забележителности:<ref>[https://www.persiaadvisor.travel/about-persia/east-azerbaijan-sharqi-province/ East Azerbaijan (Sharqi)]</ref>
*Традиционен [[Тебризки базар|базар в Табриз]], включен е в [[списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО]]<ref>[https://whc.unesco.org/en/list/1346/ Tabriz Historic Bazaar Complex]</ref>;
*Манастир Св. Степанос в Джолфа, построена е през 9 век, възстановявана е от Сефевидите и Каджарите;
*[[Синя джамия (Табриз)|Синя Джамия]] в Табриз, построена е през 1465 г;
*Астрономическа обсерватория в Мараге, основана през 1259 г. от [[Насир ад-Дин ат-Туси]];
*Селище [[Кандован]] с древни постройки, издълбани в [[магмените скали]] в подножието на вулканичния масив Саханд;
*Защитена територия Арасбаран, включен е в [[Световна мрежа на биосферните резервати|Световната мрежа на биосферните резервати]] на [[ЮНЕСКО]].<ref>[https://en.unesco.org/biosphere/aspac/arasbaran]</ref>
 
== Източници ==
<references />
 
{{мъниче|Иран}}
 
[[Категория:Остани в Иран]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Източен_Азербайджан“.