Мария Фьодоровна (София-Доротея): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 2:
{{личност|монарх|име=Мария Фьодоровна
| описание=императрица на Русия
| портрет =Empress Maria Fedorovna after Lampi.jpg
|починал-място=[[Павловск]], [[Русия]]}}<div align="justify">
'''Мария Фьодоровна''' е [[вюртемберг]]ска [[принцеса]] и руска [[императрица]], втора съпруга на руския император [[Павел I (Русия)|Павел I]].
Ред 13:
През [[1773]] г. София-Доротея е сред групата германски принцеси, разглеждани като възможни бъдещи съпруги на наследника на руския престол, бъдещия цар Павел I. Въпреки че тогава София няма и четиринадесет години, като по-подходяща е избрана Вилхелмина Луиза Хесен-Дармщатска ([[Наталия Алексеевна]]).
 
[[Файл:Maria Feodorovna by Voille (1792, Pavlovsk).jpg|мини|ляво|София-Доротея Вюртембергска]]
София е сгодена за Лудвиг Хесенски, брат на първата съпруга на Павел. Но когато руският престолонаследник овдовява през [[1776]] г., пруският крал [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]] предлага София-Доротея за втора съпруга на Павел. Бившият годеник на София получава парична компенсация за разтрогването на годежа. Така седемнадесетгодишната София-Доротея е избрана един ден да стане руска императрица. Когато майка ѝ се оплаква от нещастната съдба на много руски монарси, София отговаря, че единствената ѝ грижа е да се издигне в новата си родина по-бързо и успешно.
 
Line 22 ⟶ 21:
== Велика руска княгиня ==
Павел е изключително грозен и с труден характер, но Мария Фьодоровна е напълно задоволена от съдбата си. Тя никога не изневерява на чувствата си към него и независимо от трудния му и дори тираничен характер, тя остава до края влюбена в него.<ref name = "Massie" />
[[File:Grand Duchess Maria Feodorovna by Roslin (1777, Hermitage).jpg|thumb|250px|Великата княгиня Мария Фьодоровна през 1777 г.]]
[[Файл:Pavlovsk palace.jpg|мини|250px|Дворецът в Павловск]]
Екатерина Велика от самото начало е очарована от снаха си. Въпреки това, отношенията между двете жени бързо се променят. Мария естествено застава зад неглижирания си съпруг в киселите сцени между него и императрицата, но опитите на великата княгиня да намери изход от неудобните ситуации само нагнетяват напрежението между Екатерина и Павел.
 
Line 30 ⟶ 29:
 
== Личността на Мария Фьодоровна ==
[[File:Grand Duchess Maria Feodorovna by Roslin (1777, Hermitage).jpg|thumb|250px|Великата княгиня Мария Фьодоровна през 1777 г.]]
Мария Фьодоровна не е голяма красавица, но е висока, справедлива, малко [[Късогледство|късогледа]], но изключително здрава.<ref name = "Waliszewski" /> Осанката ѝ е величествена, а самата тя обича пищността и церемониите на дворцовия живот. Има чувство за разкош и страст към малките дворцови интриги. Заради своята издръжливост тя е способна да прекара цял ден в пълно облекло, без да си даде почивка от умората, като натоварва по същия начин целия си антураж, и постоянно се придържа към етикета дори и в най-интимните моменти на семейния си живот.
 
Спокойният характер и търпението помагат на София Доротея да се справя с твърдоглавия си съпруг, благодарение на което тя постига изключителни успехи в брака.
[[Файл:Maria Feodorovna by Voille (1792, Pavlovsk).jpg|мини|ляво|София-ДоротеяПортрет Вюртембергскана Мария Фьодоровна от 1792 г.]]
 
Нетипично за Романови, Мария е много пестелива – рядка черта за една принцеса по това време, но все пак тя произлиза от семейство, което дълго време е незначителна издънка на рода Вюртемберг. Пестеливостта ѝ е толкова голяма, че като Велика княгиня тя не се срами да си присвои дрехите на покойната съпруга на мъжа си и обсъжда с придворните си дами твърде тесните пантофки на Наталия Алексеевна.<ref name = "Waliszewski" />
 
Line 42 ⟶ 40:
 
Умна, талантлива, целеустремена и енергична, Мария е напът да организира живота си перфектно и да превърне Павел в пример за дълбоко влюбен в съпругата си мъж.
 
[[Файл:Maria Fedorovna by Vigee-Lebrun.jpg|мини|200px300px|Императрица Мария Фьодоровна. Портрет от големия син салон на двореца „Петерхоф“]]
 
== Пътешествия в чужбина ==
Ред 47:
 
По време на пътуването си в Италия, Павел и Мария не спират да демонстрират любовта си, като се целуват публично. На връщане към Русия Мария Фьодоровна посещава родителите си във Вюртемберг. През [[1782]] г. двамата се завръщат в Русия, където Мария отново посвещава времето си на двореца Павловск. В края на 1782 г. великата княгиня ражда дъщеря, [[Елена Павловна]] – първата от шестте дъщери, които се раждат на Мария и Павел през следващите дванадесет години.
[[Файл:Maria Fedorovna by Borovikovsky (18 c, Astrakhan museum).jpg|мини|ляво|200px|Мария Фьодоровна като руска императрица]]
 
== Последни години при Екатерина Велика ==
Line 55 ⟶ 54:
 
== Руска императрица ==
[[Файл:Maria Fedorovna by Borovikovsky (18 c, Astrakhan museum).jpg|мини|ляво|200px|Мария Фьодоровна като руска императрица]]
След дванадесет години в сянка смъртта на [[Екатерина Велика]] през [[1796]] г. позволява на Мария Фьодоровна да поеме ролята на императрица на Русия. По времето на Екатерина Мария няма възможност да се намесва в държавните дела, докато самият Павел е държан на страна от тях. Едва след възкачването на Павел на престола Мария Фьодоровна започва да играе все по-активна роля в [[политика]]та.<ref name = "Waliszewski" /> Влиянието ѝ над Павел е огромно и в доста случаи – благотворно. Тя се възползва от влиянието си, за да помага на приятелите и да отмъщава на враговете си.
 
Мария има изключителен вкус. Дворците в Гатчина и [[Царское село]], [[Зимен дворец|Зимният дворец]] и [[Ермитаж]]ът са декорирани и обзаведени по неин вкус. Обича изкуството и го покровителства постоянно. Най-големият ѝ принос към Русия е основаването на първото [[девическо училище]] и много други благотворителни организации. Тези институции оцеляват до [[Октомврийската революция]] през [[1917]] г. Като императрица тя успява да помогне на много свои бедни роднини, включително и на брат си Александър Вюртембергски, някои от които са поканени в Русия.
 
[[Файл:Maria Fedorovna by Vigee-Lebrun.jpg|мини|200px|Императрица Мария Фьодоровна. Портрет от големия син салон на двореца „Петерхоф“]]
Въпреки че с Павел вече не са толкова близки както някога, Мария запазва добри и топли отношенията си с него. Te обаче пострадват много през последната година от управлението на съпруга ѝ. След раждането на последното им дете през [[1798]] г. императорът започва връзка с деветнадесетгодишната Анна Лопухина, като и този път той твърди, че отношенията им са невинни и имат по-скоро „бащински“ характер.
 
Line 65 ⟶ 64:
 
== Императрица майка ==
[[Файл:Kügelgen Maria Fjodorowna@Weimar Schlossmuseum.JPG|мини|ляво|200px|Мария Фьодоровна през 1801 г.]]
В нощта на убийството на съпруга си Мария Фьодоровна се опитва да повтори примера на Екатерина Велика и се обявява за императрица и наследница на престола на Павел, като се основава на факта, че е била коронована заедно с него. Няколко дни синът ѝ [[Александър I (Русия)|Александър I]] се опитва да я убеди да се откаже от намеренията си, тъй като няма реална подкрепа зад себе от нито една [[партия]] в двора. Известно време след това, когато синът ѝ я посещава, като мълчалив упрек към сина си Мария Фьодоровна винаги поставя между двамата ковчеже с окървавената пижама, носена от Павел в нощта на убийството му. Въпреки това отношенията между двамата успяват да се възстановят и благодарение на Александър Мария Фьодоровна, която овдовява само на четиридесет и две години, запазва най-високото място в руския двор след това на сина си. Доказателство за това е фактът, че по време на официалните церемонии тя върви, хванала под ръка сина си, докато съпругата му, императрица [[Елизавета Алексеевна]], се движи зад нея. Този обичай, императрицата майка да се ползва с предимство пред съпругата на управляващия цар, е необичаен за руския двор и обтяга отношенията между Мария и снаха ѝ.
 
Мария Фьодоровна не само запазва най-престижния женски ранг в империята, но продължава да управлява благотворителните организации, контролира кредитната банка и се радва на значителни доходи, които ѝ позволяват да поддържа висок стил на живот.<ref name = "Troyat">Troyat, Henri. Александър Руски.</ref> Апартаментът ѝ е обзаведен с най-скъпата и луксозна мебелировка. Имитирайки стила на Екатерина Велика, Мария посещава [[Военен парад|военните паради]], облечена с военна униформа и накичена с ордени по гърдите си.<ref name = "Troyat" /> Разточителният начин на живот на Мария Фьодоровна, която се облича пищно и е заобиколена от множество придворни дами и шамбелани, е в контраст със семплия дворцов живот при Александър I, чиято скромност, заедно със затворения характер на съпругата му, не съвпадала със старото екатериненско великолепие на Мария Фьодоровна.<ref name = "Troyat" />
 
[[Файл:Kügelgen Maria Fjodorowna@Weimar Schlossmuseum.JPG|мини|ляво|200px|Мария Фьодоровна през 1801 г.]]
Бъдещето и образованието на по-малките ѝ деца са главна грижа за Мария Фьодоровна през първите години след смъртта на Павел. Мария е грижовна и любяща майка и въпреки че Екатерина ѝ е отнела двете най-големи деца, тя изгражда близки отношения с тях, каквито има с по-малките си синове и дъщери. Те остават искрено привързани към нея.<ref name = "Massie" /> [[Александър I (Русия)|Александър I]] ѝ позволява да придобие тотален контрол над бъдещето на по-малкия му брат, бъдещия [[Николай I (Русия)|Николай I]], и великия княз [[Михаил Павлович|Михаил]]. Тя напразно се опитва образованието им да надмине това, което Екатерина дава на Александър I и брат му [[Константин Павлович|Константин]], но не успява да избере подходящи учители за Николай и Михаил. Когато децата ѝ порастват, царицата майка води непрекъсната кореспонденция с тях, но поради хладния характер на Мария, тя остава напълно дистанцирана.
 
[[file:Maria Fedorovna in mourning by G.Dawe (c.1825, Hermitage).jpg|thumb|200px|Късен портрет на Мария Фьодоровна от 20-те години на XIX век]]
 
Поради високото положение на Мария Фьодоровна в двора дворецът ѝ в Павловск става средоточие на видни петербургски политици, но опитите ѝ да влияе над политиката на сина си не се увенчават с успех. Тя остро се противопоставя на всеки опит на Александър I да се споразумее с [[Наполеон Бонапарт]].<ref>Troyat, Henri, '' Alexander of Russia'', p. 119.</ref> В това отношение Мария остава твърда и непоклатима. Когато френският император предлага да се ожени за най-малката ѝ дъщеря, [[Анна Павловна]], Мария Фьодоровна твърдо се противопоставя на това.<ref>Troyat, Henri, '' Alexander of Russia'', p. 123.</ref> Дворецът ѝ става център на антинаполеоновски настроения по време на [[Наполеоновите войни]], така че тя си остава докрай жесток враг на Бонапарт.