Татул (светилище): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Искане за източник. В статията на Венедиков и Виходцевски се твърди, че са открити от Виходцевски, а проучени от Венедиков. |
става дума за статия (а не за самостоятелно издание); от 1972 |
||
Ред 29:
Така Венедиков обоснова хипотезата, че най-близко свидетелство за изповядвания някога при Татул ритуал са легендите за погребването на прочутия цар-жрец, певец и прорицател, родения в Родопите Орфей.<ref>Ив. Венедиков, Н. Виходцевски. Две неизвестни гробници в земите на одрисите.–ИБИД, ХХVІІІ, 1972: 5 – 24</ref>
Скално-изсеченото съоръжение е устроено по начин, различен от всички описани към този етап подобни съоръжения, открити на територията на България. Грубо изработената пирамида е издялана от човешка ръка от монолитна скала. Висока около 4.50 m и широка при основата си 6 m, а в горната част на пирамидата е издялана своеобразна площадка, по-ниска от северната и източната страна, а издигнатата в средата и от юг и от запад. В средата на тази издигната част е издълбан един гроб с неправилна форма, широк при късата страна, където се поставя главата на умрелия, 49 cm, а на противоположната страна, където трябва да са били краката – 0,25 m. Самият гроб е дълъг 1.87 m и е издълбан по същия начин, както и камерите на гробниците, без страните му да образуват страни или ръбове. За да се затвори този гроб отгоре, страните му са били издълбани с един отстъп стъпалце, дълбоко 0,22 m и широко 0,9 m.
Регистрираните културни пластове, съоръжения и находки определят обща хронология на обекта от епохата на късния [[Халколит]] до [[Средновековие]]то, което означава, че мястото е било населено и използвано в продължение на около 5000 години.
Ред 36:
{{източник|Първите археологически разкопки на обекта са проведени през 1960-те и 1970-те години с научен ръководител проф. Ст. Михайлов.|2021|11|16}} Екипът проучва цялата територия на скално-култовия обект. По време на проучването на най-високата част на теменоса са разкрити практически почти всички видове познати на археолозите изсичания при подобен вид обекти във вертикалните и хоризонталните грунтови скали – улеи, кръгли подиуми – [[олтар]]и, кръгове, т.нар. „шарапани“, скален питус (днес описан на място като „свещен кладенец“) дълбок повече от 2 m, стъпала, водещи до самия ръб на скалите или до непристъпните им сектори. По вертикалните стени на пирамидалната отвесна скала са регистрирани малки правоъгълни ниши и стръмни малки стъпала.
[[Файл:Tatul sanctuary 3 Bulgaria.jpg|мини|320п|дясно|Крепостната стена изградена през III – II век пр. Хр. и скални изсичания разположени зад стената непосредствено зад „пирамидата – саркофаг“]]
В началото на 1970-те години паметникът е подробно описан от Иван Венедиков и [[Николай Виходцевски]], които изказват предположението, че това е [[мавзолей]] на богато семейство от [[траки]]йското [[племе]]то на [[одриси]]те. През 1976 г. паметникът е публикуван в първи том на „Мегалитите в Тракия“ и е описан като „скална гробница“. Между 1975 – 76 г. българският археолог [[Иван Балкански]] провежда разкопки и при публикацията на паметника го характеризира като „тракийско светилище“.
Иван Балкански работи на ограничена площ за разкопки, поради това, че голяма част от мястото на археологическия обект е засято с тютюн. В обхвата на разкопките изследователите разкриват средновековен некропол с богат гробен инвентар – женски гробове с положени множество накити – обеци, пръстени, бронзови гривни и др. По тази причина и заради видими останки от крепостни стени, обектът дълго време фигурира в регистрите единствено с по-късните си периоди и частично проучените късноантична и средновековна крепост.<ref>Балкански, Иван. Средновековен некропол при с. Татул, Кърджалийски окръг. В: Археологически открития и разкопки (АОР) за 1975 г., София, 1976 г.</ref><ref>Балкански, И. Източно-родопски крепости. София, 1977 г.</ref> Единствената медна монета на Цар Иван Асен II в Кърджалийско е открита от Иван Балкански при археологическите разкопки на средновековния некропол (през средата на 70-те години на XX век). Днес откритите монети на великия български цар от Източните Родопи са близо 10, като две от тях са намерени на Перперикон, последната – през 2019 г.<ref>Иванов, Никола. Сборник „По дирите на Патриарх Евтимий“ (осъвременен правопис), с. 87. Съставител, автор на встъпителната студия и пояснителните бележки: Георги Кулов – Издателство „ЕКС-ПРЕС“, Габрово, 2018.</ref>
| |||