Разлика между версии на „Умберто II“

м
форматиране; форматиране: 4x нов ред, интервал (ползвайки Advisor)
м (Бот: Козметични промени)
м (форматиране; форматиране: 4x нов ред, интервал (ползвайки Advisor))
 
{{Личност
| име -оригинал = Умберто II
| име-оригинал = Umberto II
| категория = монарх
| описание = Крал[[крал на Италия]]
| вложки портрет = {{Личност/Монарх
| портрет-описание =
| категория = монарх
| име-рождено =
| период = 9 май 1946 – 12 юни 1946 г.
| коронациявложки = 9 май 1946= г.
{{Личност/Монарх
| предшественик = [[Виктор Емануил III]]
| категория = монарх
| наследник = ''монархията е премахната''
| период = [[9 май 1946]][[12 юни]] [[1946 г.]]
}} }}
| коронация = 9 май 1946 г.
'''Умберто II''' (пълно име: Умберто Никола Томазо Джовани Мария ди Савоя, {{lang|it|Umberto Nicola Tommaso Giovanni Maria di Savoia}}) е последният [[крал на Италия]], управлявал от 9 май 1946 г. до 12 юни 1946 г.<ref>{{cite book|title=Magnificent Monarchs|quotation=Fact Attack series|page=16|author=Ian Locke|publisher=MacMillan|date=1999|isbn=978-0330-374965}}</ref> Наричан е ''Майският крал''.
| предшественик = [[Виктор Емануил III]]
| наследник = ''монархията е премахната''
| други титли = [[принц]] на [[Пиемонт]]
| религия =
| герб =
| отличия =
}}
}}
 
'''Умберто II''' (пълно име: Умберто Никола Томазо Джовани Мария ди Савоя, {{lang|it|Umberto Nicola Tommaso Giovanni Maria di Savoia}}) е последният [[крал на Италия]], управлявал от 9 май 1946 г. до 12 юни 1946 г.<ref>{{cite book|title=Magnificent Monarchs|quotation=Fact Attack series|page=16|author=Ian Locke|publisher=MacMillan|date=1999|isbn=978-0330-374965}}</ref> Наричан е ''Майският крал''.
Умберто е единственият син от петте деца на крал [[Виктор Емануил III]] и [[Елена Петрович Негош|кралица Елена]]. В опит да възстанови доверието в монархията след падането на режима на [[Бенито Мусолини]], Виктор Емануил прехвърля правомощията си на Умберто през 1944 г., като запазва титлата крал. Тъй като се подготвя [[референдум]] за премахването на [[монархия]]та през 1946 г., Виктор Емануил [[Абдикация|абдикира]] в полза на Умберто с надеждата, че може да укрепи монархията. Въпреки че референдумът е успешен, Италия е обявена за република, а Умберто живее в изгнание в [[Кашкайш]], [[Португалия]].
 
Умберто е единственият син от петте деца на крал [[Виктор Емануил III]] и [[Елена Петрович Негош|кралица Елена]]. В опит да възстанови доверието в монархията след падането на режима на [[Бенито Мусолини]], Виктор Емануил прехвърля правомощията си на Умберто през 1944 г., като запазва титлата крал. Тъй като се подготвя [[референдум]] за премахването на [[монархия]]та през 1946 г., Виктор Емануил [[Абдикация|абдикира]] в полза на Умберто с надеждата, че може да укрепи монархията. Въпреки че референдумът е успешен, Италия е обявена за [[република]], а Умберто живее в изгнание в [[Кашкайш]], [[Португалия]].
== Биография ==
[[Файл:King Umberto II of Italy as a child.jpg|мини|Умберто, принц на Пиемонт, преди [[Първата световна война]].]]
 
== Произход ==
=== Ранен живот ===
[[Файл:King Umberto II of Italy as a child.jpg|мини|ляво|Умберто, принц на Пиемонт, преди [[Първата световна война]].]]
Умберто е роден в [[Кралски замък в Ракониджи|замъка Ракониджи]] в [[Пиемонт]]. Той е третото дете и единственият син на крал Виктор Емануил III и съпругата му Елена Негош. Като такъв той става престолонаследник при раждането си, тъй като италианският трон е ограничен само до потомци от мъжки пол. Той е първи братовчед на югославския крал [[Александър I Караджорджевич]]. Получава титлата „[[Княз„Принц на Пиемонт|Принц на Пиемонт]]“Пиемонт“, като е формализиран с Кралски указ на 29 септември.
 
=== Брак и деца ===
Умберто се жени в [[Рим]] на 8 януари 1930 г. за Мария Жозе Белгийска (1906 – 2001), дъщеря на крал [[Алберт I (Белгия)]] и кралица [[Елизабет Баварска]]. Те имат четири деца:
 
Те имат четири деца:
 
* Принцеса Мария Пия (родена 1934 г.)
* Принцеса Мария Беатриса (родена 1943 г.)
 
=== Принц ===
==== Държавно посещение в Южна Америка, 1924 г. ====
[[Файл:Príncipe Humberto de Saboya.jpg|мини|ляво|Умберто на посещение в Чили през 1924 г.]]
Като [[принц на Пиемонт]] Умберто посещава [[Южна Америка]] между юли и септември 1924 г. Отива в [[Бразилия]], [[Уругвай]], [[Аржентина]] и [[Чили]]. Това пътуване е част от политическия план на [[Фашизъм|фашизма]], който иска да свърже италианския народ, живеещ извън Италия, с родината си и интересите на режима.
 
==== Военни позиции и опит за убийство ====
Принцът на Пиемонт е обучен за военна кариера и постепенно става главнокомандващ на Северните армии, а после на южните. Ролята му обаче е само официална, [[де факто]] командването принадлежи на Бенито Мусолини. По взаимно съгласие, Умберто и Мусолини винаги запазват дистанция.
 
Опит за убийството на принца се случва в [[Брюксел]] на 24 октомври 1929 г., в деня на обявяването на неговия годеж с принцеса Мари Жозе. Принцът тъкмо се запътва да постави венец на гроба на белгийския незнаен воин. С вик на „Долу Мусолини!“, атентаторът Фернандо де Роса стреля веднъж, като пропуска целта си.
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-09783, Mailand, Italienisches Kronprinzenpaar.jpg|мини|upright=1.3|Принцът и принцесата през 1930 г.]]
Де Роса е арестуван и по време на разпитите заявява, че е член на [[Втори интернационал|Втория интернационал]], който бяга от Италия, за да избегне арест по политически възгледи. Процесът му се превръща в основно политическо събитие и, въпреки че е признат за виновен за опит за убийство, му е дадена лека присъда от 5 години затвор. Това предизвика политическа вълна в Италия и кратко прекъсване на белгийско-италианските отношения. Самият принц Умберто, обаче, през март 1932 г. прави стъпка към това да поиска прошка за своя нападател, който е освободен, след като излежава малко по-малко от половината от присъдата си и в крайна сметка е убит в [[Испанска гражданска война|испанската гражданска война]].
[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-09783, Mailand, Italienisches Kronprinzenpaar.jpg|мини|upright=1.3|Принцът и принцесата през 1930 г.]]
 
Де Роса е арестуван и по време на разпитите заявява, че е член на [[Втори интернационал|Втория интернационал]], който бяга от Италия, за да избегне арест по политически възгледи. Процесът му се превръща в основно политическо събитие и, въпреки че е признат за виновен за опит за убийство, му е дадена лека присъда от 5 години затвор. Това предизвика политическа вълна в Италия и кратко прекъсване на белгийско-италианските отношения. Самият принц Умберто, обаче, през март 1932 г. прави стъпка към това да поиска прошка за своя нападател, който е освободен, след като излежава малко по-малко от половината от присъдата си и в крайна сметка е убит в [[Испанска гражданска война|испанската гражданска война]].
==== Посещение на Сомалиленд ====
През 1928 г., след като колониалните власти в [[Италианска Сомалия]] построяват [[катедрала]]та Могадишу (Cattedrale di Mogadiscio), Умберто прави първото си публично посещение в столицата [[Могадишу]].<ref name="dsrstmjn">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=Tm6uVwH03hAC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false |title=Mussolini's Italy: Life Under the Fascist Dictatorship, 1915 – 1945 |author= R. J. B. Bosworth |page=48 |date= |accessdate=6 април 2014}}</ref><ref name="tsyjrxs">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=vaDkDZmrZmYC&source=gbs_navlinks_s |title=Safirka: An American Envoy |author= Peter Bridges |page=71 |date= |accessdate=6 април 2014}}</ref> Умберто отново посещава [[Сомалиленд]] през октомври 1934 г.
 
==== Посещение на Сомалиленд ====
==== По време на Втората световна война ====
През 1928 г., след като колониалните власти в [[Италианска Сомалия]] построяват ''[[катедрала]]та Могадишу'' (Cattedrale di Mogadiscio), Умберто прави първото си публично посещение в столицата [[Могадишу]].<ref name="dsrstmjn">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=Tm6uVwH03hAC&printsec=frontcover#v=onepage&q&f=false |title=Mussolini's Italy: Life Under the Fascist Dictatorship, 1915 – 1945 |author= R. J. B. Bosworth |page=48 |date= |accessdate=6 април 2014}}</ref><ref name="tsyjrxs">{{cite book|url=https://books.google.com/books?id=vaDkDZmrZmYC&source=gbs_navlinks_s |title=Safirka: An American Envoy |author= Peter Bridges |page=71 |date= |accessdate=6 април 2014}}</ref> Умберто отново посещава [[Сомалиленд]] през октомври 1934 г.
В началото на [[Втората световна война]], Умберто командва военният отряд „Запад“, съставен от Първа, Четвърта и Седма армия (поддържана в резерв), която напада френските сили по време на италианското нахлуване във Франция.
 
==== По време на Втората световна война ====
След капитулацията на Франция, Умберто е отзован като командир на армията от Мусолини. Независимо от това, на 29 октомври 1942 г. е награден със званието маршал на Италия (Maresciallo d'Italia).
В началото на [[Втората световна война]], Умберто командва военният отряд „Запад“, съставен от Първа, Четвърта и Седма армия (поддържана в резерв), която напада френските сили по време на италианското нахлуване във [[Франция]]. След капитулацията на Франция, Умберто е отзован като командир на армията от Мусолини. Независимо от това, на 29 октомври 1942 г. е награден със званието маршал на Италия (''Maresciallo d'Italia'').
 
През 1943 г. принцеса Мари Жозе се занимава напразно с подготовката на отделен мирен договор между Италия и [[Съединените щати]], а нейният събеседник от [[Ватикана]] е монсиньор Джовани Батиста Монтини, старши дипломат, който по-късно става [[папа]] [[Павел VI]]. Неговите опити не са спонсорирани от краля, а Умберто не е пряко замесен в тях. След провала си – тя никога не се среща с американските агенти – изпратена е заедно със своите деца в Сар, в долината Аоста и изолирана от политическия живот.
 
==== Регентство ====
Тъй като съюзниците освобождават все повече части на Италия от [[Италианска социална република|режима на Сало]], става ясно, че Виктор Емануил е твърде опетнен от предишната си подкрепа за фашизма, за да има по-нататъшна роля. Следователно, през април 1944 г. той прехвърля повечето от своите правомощия на Умберто. Този статут е формализиран, след като Рим е освободен през юни, когато Виктор Емануил прехвърля останалите си конституционни правомощия на Умберто. Виктор Емануил обаче запазва титлата „крал“.
 
=== Крал на Италия ===
Умберто печели широка похвала за ролята си през следващите 3 години. С надеждата да повлияе на общественото мнение преди референдума за продължаване на монархията[[монархия]]та, Виктор Емануил официално абдикира в полза на Умберто на 9 май 1946 г.
 
Много италиански монархисти изразяват съмнения относно легитимността на референдума, твърдейки, че милиони избиратели, много от тях промонархисти, не са в състояние да гласуват, защото все още не са успели да се завърнат в собствените си родни места.
След като обещава да приеме резултатите от изборите, Умберто приема да абидкира, настоявайки сегашните му бивши субекти да служат на новата република. Савойската династия формално приключва на 12 юни 1946 г., а Умберто напуска страната. Премиерът Алчиде де Гаспери поема поста като временен държавен глава на Италия.
 
=== Личен живот ===
Умберто и Мари Жозе са разделени след изгнанието. Това е уреден държавен брак след дълга традиция на кралските семейства. Те обаче никога не са се развеждали, отчасти поради политически причини.
 
Някои историци проучват възможната [[хомосексуалност]] на Умберто.<ref>Giovanni Dall'Orto in Aldrich, Robert; Wotherspoon, Garry ''Who's Who in Contemporary Gay and Lesbian History: From World War II to the Present Day'', Routledge, London 2001, p452</ref> Още през 20-те години на миналия век, Мусолини събира досие за личния му живот, с цел изнудване. Разбира се, по време на войната вестниците твърдят, че Умберто е хомосексуалист и че информацията продължава да се разпространява в началото на следвоенния референдум за монархията с надеждата да повлияе на резултата. Не е ясно до каква степен тези слухове могат да бъдат доказани.
 
=== В изгнание ===
Умберто II живее 37 години в изгнание, в [[Кашкайш]], [[Португалия]]. Той никога повече не се връща в Италия. Конституцията на Италианската република от 1948 г. не само забранява да се изменя конституцията, за да се възстанови монархията, но до 2002 г. и всички мъже наследници на италианския трон да се завръщат на италианската земя. На жените от династията не е забранено.
 
По времето, когато Умберто умира, през 1983 г. президентът [[Сандро Пертини]] иска от италианския парламент да позволи на Умберто да се завърне в родната си страна. В крайна сметка обаче, Умберто умира в Женева и е погребан в абатството в Откомб, където векове наред са погребвани членове от Савойската династия. Никой представител на италианското правителство не присъства на погребението му.
 
=== Отличия ===
През годините получава множество чуждестранни кралски отличия., Включителновключително от [[Цар на България|царя на България]] ордените – [[Св. св. Кирил и Методий (орден)|Св. св. Кирил и Методий]] и [[Свети Александър (орден)|Свети Александър]].<ref name="BulgYugoUK">{{cite web|url=https://s-media-cache-ak0.pinimg.com/originals/61/88/a7/6188a79de1f52baab9f6803f548276c9.jpg|format=JPG|title=King Umberto wearing Bulgarian, Yugoslavian and British Orders|work=S-media-cache-ak0.pinimg.com|accessdate=13 декември 2017}}</ref>
 
== Източници ==