География на Германия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 41:
== Релеф ==
Територията на страната постепенно се повишава от север на юг. Северната част на Германия се намира в пределите на Северогерманската низина с височина 150-200 m и ширина от 200 до 300 km. Тук добре са се съхранили следи от акумуланивни и водно-ледникови форми на релефа във вид на моренни равнини, зандрови полета, ледникови долини и др. На североизток има обширни хълмисто-моренни нъзвишения ([[Балтийски възвишения]]) и многочислени езера, т.н. Мекленбургско поезерие, с ниски ридове от крайни морени с височина до 179 m. На юг се простира ивица от пясъчни зандрови ниски равнини и заблатени древни речни долини, по които в долината на Елба се е осъществявал приток на ледникови води. Южната ограда на Северогерманската низина представлява дълъг моренен вал, изграждащ хълмистите възвишения Флеминг и Лаузицко (височина до 201 m), съставени от пясъци, отмити моренни материали, препокрити с льос. Още по̀ на юг обширни хълмисти райони образуват прехода към ниските и средновисоките (600-1400 m) Средногермански планини и възвишения, разположени в средната на страната. Те са се формирали в резултат на нови издигания на денудираните херцински съоръжания – [[Рейнски шистови планини]] (880 m), Везерски планини, хълмистите възвишения и ридове в Хесен, масивите [[Харц]] (1142 m) и [[Тюрингер Валд]], [[Рудни планини|Рудните планини]] (1213 m, по границата с Чехия), хорстовите масиви [[Шварцвалд]] (1493 m), [[Оденвалд]] (625 m), Шпесарт (585 m), Харт (673 m) и др. По границата с Чехия се издигат масивите [[Шумава]] (1456 m) и [[Чешка гора]] (1042 m). На запад от тях са разположени средновисоките масиви [[Баварска гора]] (1121 m), [[Фихтел]] (1053 m) и Швабо-Франконската куестова област с многочислени карстови форми на релефа. Като цяло релефът в цялата средна част на страната се отличава със своята мозаечност и надробеност. Заравнените повърхности на билните части на планините рязко контрастират с техните стръмни, на места отвесни склонове. В южната част на Германия, на мястото на Предалпийското краево пропадане е разположено [[Баварско плато|Баварското плато]] (височина от 600 m на север до 300 m на юг) с преобладаване на ледниково-акумулативния релеф. Най-южните части са заети от крайните, най-северни хребети на [[Източни Алпи|Източните Алпи]] с широко разпространение на ледникови и карстофи форми. Тук на границата с Австрия се издига нръх '''[[Цугшпице]] 2963 m''', най-високата точка на страната.<ref name="bse"/>
== Геоложки строеж, полезни изкопаеми ==
Централните и северните части на Германия са изградени от палеозойски, предимно вариски, слабометаморфозирани формации (шисти, варовици, грауваки, основни и кесели ефузиви), разположени върху фундамент с предимно горнопротерозойска възраст, пронизан от девонски и долнокарбонски диабази, горнопалеозойски гранитоиди и пермски кисели ефузиви. Възрастта на нагънатия фундамент не е напълно установен, тъй като е потънал на значителна дълбочина (на места над 5 km). Платформения чахъл е представен от пермски евапорити, мезозойски и кайнозойски наслаги. Интензивното надробяване на епипалеозойската платформа през мезозоя и особено през кайнозоя се е съпровождало от образуването на дълбоки грабени (Горнорейнски рифт, Гифхорнски грог, Дорнорейнски грабен и др.), издигания [Рейнски масив, Бохемски (Чешки) масив, Рудни планини, Шварцвалд, Оденвалд, Шпесарт] и алкално-базалтов вулканизъм (Фогелсберг, Кайзерщул, Зибенгебирге и др.). Южната част на Германия, попадаща в Средиземноморския геосинклинален пояс е изградена от мезозойски варовици и флишеви формации, участващи в строежа на тектонската покривка на Източните Алпи и кайнозойските моласи на Предалпийското краево пропадане.<ref name="bse"/>
Най-важните полезни изкопаеми на Германия са – каменни въглища (общи запаси 230 млрд.т) в Рурския, Саарския и Аахенски въглищни басейни, кафяви въглища (70 млрд.т) в Долнорейнския и Източногерманския басейни, калиеви соли (9 млрд.т К<sub>2</sub>О) в Щасфуртския басейн и в района на реките Вера и Фулда, нефт (75,1 млн.т) и газ в Средноевропейския нефтогазонасен, Рейнския и Предалпийския басейни, желязна руда (1,9 млрд.т) в Гифхорн, Залцгнитер, Зигерланд и района на река Вера, цинков барит (Меген), оловни (Мехерних) и оловно-цинкови (Рамелсберг, Рур) руди , калай, никел и полиметални руди в Рудните планини, флуорит, графит (Пасау) и др.<ref name="bse"/>
== Климат ==
| |||