Уикипедия

Шарл III Анжуйски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране; форматиране: 3 интервала, нов ред, тире (ползвайки Advisor)
Ред 1:
{{Личност
{{монарх
| име-оригинал = Карл III Анжуйски =
| категория = монарх
| наставка =
| описание =[[Файл:Armoiries André Hongrie.svg|център|20 px = [[крал]]Крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]],<br> [[крал на Унгария]]
| изображениепортрет за личността = II. Károly magyar király.jpg
| портрет-описание на= изображението =
| име-рождено =
| управление = в Неапол 1385 – 1386 </br> в Унгария 1385 – 1386
| вложки =
| коронация = ▼
{{Личност/Монарх
| пълно име = Шарл д'Анжу
| категория = монарх
| други титли = [[Крал на Йерусалим]], [[Ахейско княжество|Принц на Ахея]]▼
| период = [[1382]] – [[1386]] (Неапол и Йерусалим)<br>[[1383]] – [[1386]] (Унгария)
| кръщене =
▲| коронация =
| място на раждане =[[Неапол]]
| предшественик = [[Мария Унгарска|Мария I Анжуйска]]▼
| място на смъртта =[[Вишеград (Унгария)|Вишеград]]
| наследник = [[Ладислав Анжуйски]]▼
| погребан = Белград
▲| други титли = [[Кралхерцог]] на Йерусалим[[Дурацо]],<br> [[Ахейско княжество|Принцпринц на Ахея]]
▲| предшественик = [[Мария Унгарска|Мария I Анжуйска]]
| религия =
| потомство= ''[[Джована II Анжуйска|Джована]], [[Ладислав Анжуйски|Ладислав]]''
| герб =
▲| наследник = [[Ладислав Анжуйски]]
| отличия =
| съпруга = [[Маргарита Драчка]]
}}
| втори брак =
| трети брак =
| династия = [[Анжу-Сицилиански дом]]
| баща = [[Луи (Дурацо)|Луи Дурацо]]
| майка = Маргарета Сан-Северинска
| герб = Armoiries André Hongrie.svg
}}
'''Карл III Анжуйски''', известен още и като '''Карл III Малкия''', и като '''Карл от Дурацо''', е херцог на Дурацо (Драч), крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и Йерусалим (1382 – 1386), крал на Унгария като Карой II (1383 – 1386) и принц на [[Ахейско княжество|Ахея]] (1383 – 1386).▼
 
▲'''Карл III Анжуйски''', известен още и като '''Карл III Малкия''', и като '''Карл от Дурацо''', е [[херцог]] на [[Дурацо]] (Драч), крал на [[Неаполитанско кралство|Неапол]] и [[Йерусалимско кралство|Йерусалим]] (1382 – 1386), [[крал на Унгария]] като ''Карой II'' (1383 – 1386) и принц на [[Ахейско княжество|Ахея]] (1383 – 1386).
== Произход ==
Карл е роден през 1345. Син на [[Луи (Дурацо)|Луи Анжуйски]], херцог Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал [[Карл II Анжуйски]]. След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на Анжуйската династия. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] – и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона.
 
== МладиПроизход и ранни години ==
Карл е роден през 1345 г. в [[Кориляно Калабро]]. Син е на [[Луи (Дурацо)|Луи Анжуйски]], херцог Дурацо, граф на Гравина, и на Маргарита ди Сан-Северино. По бащина линия Карл е правнук на неаполитанския крал [[Карл II Анжуйски]].
Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей, който е първият съпруг на неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]]. По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. единадесетгодишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария. През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка [[Маргарита Драчка|Маргарита от Дурацо]]. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на Хърватия и Далмация. Така между 1371 и 1378 Карл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. Карл е назначен за посланик във Венеция и води преговорите за слагане на край на унгаро-венецианската война.▼
 
След смъртта на баща му Карл се оказва най-възрастният мъжки представител на сицилианския клон на [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]]. Поради това още като дете той е осиновен от братовчедка си – бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] – и е обявен за законен наследник на неаполитанската корона. Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на Унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей Анжуйски, който е първият съпруг на неаполитанската кралица Джована I.
 
По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал [[Лайош I Велики|Лайош I]], поради което през 1365 г. 11-годишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария.
 
== В Унгария ==
▲Позицията му на наследник на неаполитанския престол е затвърдена след преговорите, сложили край на унгарско-неаполитанските войни, започнали след убийството на унгарския принц Андрей, който е първият съпруг на неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]]. По настояване на папата с образованието и възпитанието на малкия Карл Анжуйски трябвало да се заеме унгарският крал Лайош I, поради което през 1365 г. единадесетгодишният Карл напуска Неапол и се установява в Унгария. През 1369 г. неаполитанската кралица урежда брак между наследника си и първата му братовчедка [[Маргарита Драчка|Маргарита от Дурацо]]. В Унгария младият анжуец печели доверието на унгарския крал, който му поверява управлението на [[Хърватия]] и [[Далмация]]. Така между 1371 и 1378 Карл Анжуйски, вече като херцог на Хърватия и Далация, успява да спечели множество привърженици сред местните магнати. През 1379 г. Карл е назначен за посланик във [[Венеция]] и води преговорите за слагане на край на унгароУнгаро-венецианската война.
 
== Конфликти и престоли ==
=== конфликтКонфликт с Джована I ===
През 1381 г. конфликт между папата и неаполитанската кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] довежда до отлъчването на последната и обявяването на Карл Анжуйски за законен крал на Неапол. В отговор неаполитанската кралица осиновява брата на френския крал, признава го за законен наследник на престола и го моли за помощ срещу римския папа. Налага се Карл да се бори за наследството си в Неапол, за което той получава подкрепа от унгарския крал. С помощта на унгарските си войски Карл успява да нахлуе в Неапол и да разбие войските на крал [[Ото (Таранто)|Отон Брауншвайгски]] – новият съпруг на Джована I – в битката при Сан Жерман. Самата кралица е обсадена в [[Кастел дел' Ово]]. След продължителна обсада на замъка и един неуспешен опит тя да бъде освободена, неаполитанската кралица е пленена от Карл и е затворена в замъка [[Сан Феле]]. След като не успява да я убеди да разтрогне акта, с който тя осиновява и признава за свой наследник Луи Анжуйски, за когото пристигат и вести, че събира войски, за да завладее Неапол, през 1382 Карл Анжуйски заповядва неаполитанската кралица да бъде удушена и сам се провъзгласява за крал на Неапол.
 
=== Война с Луи ===
[[Файл:Karel3Neapolmord.gif|мини|ляво| Карл III]]▼
С хитрост и късмет Карл III Дурацо успява да се наложи и в последвалата война за неаполитанския престол срещу [[Луи I Валоа-Анжуйски]] и 40 -хилядната му войска, която нахлува през 1383 г. във владенията на Неапол.
 
Армията на Луи се ръководи от [[Амадей VI Савойски]], а финансова поддръжка, осъществява антипапа [[Климент VII (антипапа)|Климент VII]] и [[Бернабо Висконти]] Милански. Карл, който разчита на наемници под ръководството на Джон Хоквуд и Бартоломео д’Алвиано, разполага с 14 000 войници. Той успява да отвлече силите на противника от Неапол и с позиционна война, съчетана с нападения от малки отряди. Амадей VI заболява и умира в [[Молизе]] на 1 март 1383 година и неговите войски излизат от кампанията. Тогава Луи се обръща за помощ към краля на Франция, който праща армия, ръководена от [[Ангеран VII дьо Куси]]. Последният съумява да завоюва Арецо и навлиза в Неаполитанското кралство, но на средата на пътя към Неапол пристига вест, че Луи внезапно е починал в [[Бишелие]] на 20 септември 1384 година.<ref>Пиер Милза. История на Италия.изд Рива изд.2007 година, стр.320 – 321</ref>
 
=== Конфликт с папата ===
Междувременно се обтягат и отношенията с папа [[Урбан VI]], който подозира неаполитанския крал в заговор срещу главата на Католическата църква. През януари 1385 г. трима неаполитански кардинали са арестувани, а един от тях, който е подложен на мъчения, разкрива заговора на краля. Впоследствие Карл III и съпругата му са отлъчени от църквата и е издаден папски интердикт над кралството им. В отговор войските на Карл III обсаждат папата в Ночера. След шестмесечна обсада главата на [[Римокатолическата църква]] е освободен с помощта на неаполитански барони, минали на страната на Луи Анжуйски.
 
=== Унгарски крал ===
Докато папата търси спасение в [[Генуа]], Карл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира [[Лайош I]], Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си [[Мария Унгарска]] от него. Карл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – [[Елизабета Котроманич]], организира заговор за убийството на Карл. На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година. Погребан е в [[Белград]].▼
▲[[Файл:Karel3Neapolmord.gif|мини|]]
▲Докато папата търси спасение в [[Генуа]], Карл III се впуска в поредна авантюра. През 1385 г., когато умира [[Лайош I]], Карл III е убеден от някои унгарски барони да предяви претенции за унгарския престол и да отстрани братовчедка си [[Мария Унгарска]] от него. Карл трябва да обоснове действията си с факта, че оглавява Анжуйския дом, който по това време управлява и Унгария. С помощта на унгарските барони от южните части на кралството Карл III успява да детронира Мария Анжуйска от унгарския престол и сам се възкачва на него като крал Карой II. Властта му в Унгария обаче не продължава дълго, тъй като вдовицата на покойния крал Лайош I и майка на детронираната Мария – [[Елизабета Котроманич]], организира заговор за убийството на Карл.
 
На 7 февруари 1386 Карл е примамен и нападнат в нейния дом, където е ранен тежко. След това той е отведен във Вишеград, където умира от раните си на 24 февруари 1386 година. Погребан е в [[Белград]].
 
== Наследници ==
Line 54 ⟶ 52:
 
== Семейство ==
Втора съпруга на Карл е [[Маргарита Дурацо]], родила му три деца:
* Мария Дурацо ([[1369]] – [[1371]])
* [[Джована II Анжуйска]] ([[1373]] – [[1435]])-(кралица на Неапол)
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Шарл_III_Анжуйски“.