Превземане на Невеска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме Етикет: Отменени |
||
Ред 24:
{{Долап|Разказ на въстаник|29em|
На 12 авг. нашиятъ началникъ нападна Невѣска нощно врѣме. И гарнизонътъ откри огънь, но не можа да се одържи. Той напусна казармата и удари на бѣгъ. Заедно съ него избѣга и мюдюрина. Тогава пристигнаха и четитѣ отъ леринскитѣ раиони. Всички влѣзнаха въ Невѣска. Отъ начало ни единъ селянинъ не смѣеше да се покаже. Отпослѣ, като видѣха нашата сполука, всички врати по кѫщитѣ се отвориха. Нашитѣ началници най-напрѣдъ поръчаха да се изнесе всичко отъ казармата. Тука се намѣриха 70 маузерови пушки, нѣколко каси патрони и барутъ и други военни припаси. Въ единъ хамбаръ се откриха 7 живи солдати, които си хвърлиха пушкитѣ и просѣха да бѫдатъ опростени. Всичко се прѣдаде на началницитѣ, а 7-тѣ души солдати се задържаха като<ref name="Недин 30">{{Недин|30}}</ref> военни плѣници. Слѣдъ това казармата се подпали и изгорѣ. Още сѫщата нощь четитѣ се отеглиха отъ Невѣска и се прибраха на [[Върбица (планина)|Върбица]].<ref name="Недин 31">{{Недин|31}}</ref>}}
{{Долап|Разказ на въстаник|29em|
На другия день къмъ Кайнакъ се изпрати центровата чета протпвъ войскитѣ, които взеха да се показватъ около Костурското езеро. 14 августъ се ознаменува съ рѣшителни настѫпления. Безчислени войски още рано зеха да се катератъ на Кайнакъ, безъ да обръщатъ внимание на огъня на центровата чета. Тѣ се изкачиха на върха и се движеха по рѫта на планината, като червени морски вълни. Първо минаха прѣзъ с. Черѣшница и го подпалиха. Послѣ възвиха къмъ Прѣкопана. По пѫтя бѣха ангажирани въ битка отъ четата на Попова. Нъ нищо не можеше да спре многобройната армия, която непрѣкъснато по пѫтя пушкаше и напрѣдваше. Слѣдъ като догориха Прѣкопана, прѣстанаха да вървятъ, до като се събератъ и всички закъснѣли отдѣления. Отдалечь изглеждаше като че ли срѣщната гола, планина бѣше покрита съ червена гѫста гора. Рѣшено бѣ да се отстѫпи. Настѫпателното движение па войскитѣ противъ съединенитѣ чети подкачи така: най-напрѣдъ потегли едно голѣмо отдѣление. Като напрѣдна то на около три километра, тогава потегли второ. Първото слѣдваше да върви. Когато измина и второто 3 километра, потегли трето и т. н. Прѣднитѣ редове на нашитѣ чети бѣха на позицитѣ си. Когато първото отдѣление се доближи на 400 крачки, четитѣ отвориха огънь. Тогава заднитѣ отдѣления се спуснаха да тичатъ едни на горѣ, а други на долу, за да ни заобиколятъ. Четницитѣ изпраздниха позициитѣ и зеха да се отеглюватъ въ редъ. Войскитѣ се настаниха на Върбица, а ние къмъ 11 часътъ бѣхме вече въ Клисура. Градъ отъ куршуми се сипѣше върху насъ. Минахме градеца и възвихме на югъ по върха на планината. Тукъ се раздѣлихме. Четитѣ отъ леринскитѣ раиони зеха Блацкитѣ високи планини къмъ [[Емборе]], а нашата чета остана да отпочине въ планината надъ [[ГорноКотори|Котори]].<ref name="Недин 31">{{Недин|31}}</ref>}}
След [[Превземане на Клисура|превземането]] на [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и успешното за въстаниците [[сражение на Бигла]] на 4 август, на 8 август костурските началници в базата си на [[Върбица (планина)|Върбица]] решават да овладеят и втората влашка паланка в района - Невеска, една от най-високите селища в Македония.<ref name="Силянов 306"/> Невеският гарнизон е проблем за въстаниците, тъй като на 29 юли напада и изгаря село [[Прекопана]].<ref name="ИИ 14"/>
| |||