Народна федеративна партия (българска секция): Разлика между версии

След [[Разцепление на ВМОРО|разцеплението на ВМОРО]] и [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес]] на десницата през ранната 1908 година, през май същата година се провежда [[Бански конгрес (1908)|общ конгрес]] на левицата на ВМОРО в Банско. На този конгрес [[Павел Делирадев]] изнася основния доклад, с който се прокарва идеята за [[Балканска федерация]]. По късно [[Сярска група|Сярската група]] около Яне Сандански и [[Христо Чернопеев]] влизат в контакт с [[Младотурски комитет|Младотурския комитет]] и след [[Младотурска революция|Младотурската революция]] минават в легалност и се заемат със създаването на [[Македоно-одринска революционна организация|Македоно-одринската революционна организация]]. На 18 юли Яне Сандански чете „Манифест към всички народности в империята“, написан от Делирадев, който изработва впоследствие и устава на Народната федеративна партия, както и програмата ѝ.<ref>{{Силянов|1|576}}</ref> На 17 август 1908 година започва списването на вестник „[[Конституционна заря]]“ с главен редактор [[Димо Хаджидимов]].

 

 

Засилената активност на Българските конституциони клубове обаче повлиява към сближаване на отделните фракции на левицата. На 15 януари 1909 година е постигнато организационно обединение на трите революционни групи, което се манифестира като решимост за изграждане на нова политическа формация на мястото на дотогавашната идея за МОРО. Протоколът е подписан от Сандански за Серски окръг, Чернопеев и [[Чудомир Кантарджиев]] за Струмишки и [[Христо Янков]] и [[Анастас Матлиев]] за Солунски революционен окръг. Наместо „Конституционна заря“ и „Единство“ е решено да се издава „[[Народна воля (1909 – 1910)|Народна воля]]“. Според протокола от 15 януари, до свикването на учредителен конгрес функциите на Временно централно бюро се изпълняват от настоятелството на Солунската революционна организация.<ref name="ЕПК2 19">{{ЕПК|2|19}}</ref>