Печенеги: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
уеднаквяване на източниците |
|||
Ред 54:
През XI век печенегите се установяват във [[Влашка низина|Влашката низина]]. Оттам и от [[Бесарабия]] те предприемат редица походи на юг – вече срещу Византия и намиращите се под византийска власт български земи. Първото масово печенежко нахлуване е от 1026 – 1027 година, когато те опустошават западните български земи (темата [[България (тема)|България]]). В [[1032]] година печенегите нахлуват в Северна България и разоряват земите между Дунав и [[Стара планина]], а през [[1034]] – достигат до [[Солун]]. Опустошителни печенежки нападения са извършени и през следващите години. През 1035 година те достигат „Македония“ ([[Одринска Тракия]]), а към 1036 година опустошават района на [[Плиска]], [[Дръстър]] и други селища в североизточните български земи.<ref name="Pavlov, Skitski">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/skitski.htm Павлов, Пламен. „Скитски“ вождове в „Полетата на България“ (Бунтари и авантюристи в Средновековна България)]</ref> В „Българския апокрифен летопис“ от XI-XII век се казва: „''И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници''“<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html Стара българска литература. Апокрифи, редактор и съставител Донка Петканова, София 1982, с. 299.]</ref>.
През ХI век печенежките нашествия предизвикват масови изселвания на българското население от земите на север от Стара планина на юг от нея, предимно в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].<ref>Станев, Камен. Къде е бил средновековният град Влиснос (Блиснос, Близмос)?, Минало, бр. 4, 2010, с. 19.</ref> Към 30-те-40-те години на XI век са засвидетелстани първите заселвания на печенези на юг от Дунав. Според [[Скилица-Кедрин]] и други автори към 1047 година печенежкият предводител [[Кеген]] се заселва край Дунав като византийски съюзник заедно с 20 000 души. Той оглавил две племена – Велемарнид и Пагуманид, които се противопоставили на останалите печенеги, чийто вожд бил византийският противник хаган [[Тирах]]. Печенегите на Кеген са покръстени, получават земя за обработване и три крепости на Дунава,
През следващите години изворите отбелязват още заселвания на „[[скити]]“, сред които освен печенези след [[1064]] година се включват и узи, а по-късно – и кумани. Някои историци говорят за смесено крайдунавско население през XI-XII век, състоящо от българи, печенези, кумани и други. В 1074 година печенежкият първенец [[Татуш]], управляващ [[Дръстър]], заедно с други печенежки водачи подкрепя [[бунт на Нестор|бунта на Нестор]]. По това време, както пише [[Васил Златарски]], печенегите са „''пълни господари''“ на придунавска България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 159.]</ref>
|