Печенеги: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Ред 54:
През XI век печенегите се установяват във [[Влашка низина|Влашката низина]]. Оттам и от [[Бесарабия]] те предприемат редица походи на юг – вече срещу Византия и намиращите се под византийска власт български земи. Първото масово печенежко нахлуване е от 1026 – 1027 година, когато те опустошават западните български земи (темата [[България (тема)|България]]). В [[1032]] година печенегите нахлуват в Северна България и разоряват земите между Дунав и [[Стара планина]], а през [[1034]] – достигат до [[Солун]]. Опустошителни печенежки нападения са извършени и през следващите години. През 1035 година те достигат „Македония“ ([[Одринска Тракия]]), а към 1036 година опустошават района на [[Плиска]], [[Дръстър]] и други селища в североизточните български земи.<ref name="Pavlov, Skitski">[http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/skitski.htm Павлов, Пламен. „Скитски“ вождове в „Полетата на България“ (Бунтари и авантюристи в Средновековна България)]</ref> В „Българския апокрифен летопис“ от XI-XII век се казва: „''И след това пак излязоха някакви насилници и измамници, наречени печенеги, неверни и беззаконници''“<ref>[http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_43.html Стара българска литература. Апокрифи, редактор и съставител Донка Петканова, София 1982, с. 299.]</ref>.
 
През ХI век печенежките нашествия предизвикват масови изселвания на българското население от земите на север от Стара планина на юг от нея, предимно в [[Тракийска низина|Тракийската низина]].<ref>Станев, Камен. Къде е бил средновековният град Влиснос (Блиснос, Близмос)?, Минало, бр. 4, 2010, с. 19.</ref> Към 30-те-40-те години на XI век са засвидетелстани първите заселвания на печенези на юг от Дунав. Според [[Скилица-Кедрин]] и други автори към 1047 година печенежкият предводител [[Кеген]] се заселва край Дунав като византийски съюзник заедно с 20 000 души. Той оглавил две племена – Велемарнид и Пагуманид, които се противопоставили на останалите печенеги, чийто вожд бил византийският противник хаган [[Тирах]]. Печенегите на Кеген са покръстени, получават земя за обработване и три крепости на Дунава, като имат за задача да охраняват границата. Кеген обаче предприема нападения на север от Дунав, срещу племената, подчинени на Тирах, като избива хора, а плениците продава на византийците като роби. В [[1048]] – [[1049]] година и Тирах преминава Дунав, като подлага на опустошение днешна Северна България, но е разбит и пленен, а неговите печенеги са заселени в пустеещите земи край [[София|Средец]], [[Ниш]] и в [[Овче поле (Република Македония)|Овче поле]], като имали войнишки задължения. По-късно, след опит на византийските власти да ги използват в борбата срещу [[селджуци|селджукските турци]] и прехвърлянето им в [[Мала Азия]], тези печенеги се разбунтуват, преплуват обратно [[Босфора]] и преминават в земите на север от Стара планина, в тема [[Паристрион]]. В 1050 година те разбиват византийците, като често преминават Стара планина и опустошават Тракия.<ref>История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 64 – 65.</ref>. През 50-те години на ХI век те достигат до [[Деркос]], край [[Цариград]].<ref>Гюзелев, Васил. Сведения за историята на Варна е Анхиало (Поморие) през ХI век в житието на Кирил Филеот, Известия на българското историческо дружество, книга ХХVІІІ, София, 1972, с. 321.</ref> През 1053 година печенегите разбиват византийска армия при [[Преслав]] и принуждават империята да сключи 30-годишен мирен договор, според който на печенегите са предоставени земи за заселване в Паристрион, а те се задължават да не преминават Стара планина и да не нападат византийските владения. Независимо от византийски успех срещу печенегите през 1059 година, те запазват своята автономия и години наред контролират района<ref>История на България, Том 3: Втора българска държава, Издателство на БАН, София 1982, с. 65.</ref>, включително и териториите на запад от Паристрион, в [[Поморавие]]то ([[Българска гора|Българската гора]]).<ref>[https://www.academia.edu/1770974/Скитски_разбојници_у_бугарској_пустињи_поглед_једног_ходочасника_на_Поморавље_средином_XI_века_Историјски_часопис_59_2010_59_75_Scythian_brigands_in_Bulgarian_desert_A_Pilgrims_view_of_Great_Morava_Valley_in_mid_11th_century_ Узелац, Александар. Скитски разбојници у бугарској пустињи: поглед једног ходочасника на Поморавље средином XI века, Историјски часопис 59 (2010), с. 67.]</ref> Според Васил Златарски българският народ „трѣбвало да тегли двойно иго — византийско и печенѣжко“.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 119.]</ref>
 
През следващите години изворите отбелязват още заселвания на „[[скити]]“, сред които освен печенези след [[1064]] година се включват и узи, а по-късно – и кумани. Някои историци говорят за смесено крайдунавско население през XI-XII век, състоящо от българи, печенези, кумани и други. В 1074 година печенежкият първенец [[Татуш]], управляващ [[Дръстър]], заедно с други печенежки водачи подкрепя [[бунт на Нестор|бунта на Нестор]]. По това време, както пише [[Васил Златарски]], печенегите са „''пълни господари''“ на придунавска България.<ref>[http://www.promacedonia.org/vz2/vz2_1_4.htm Златарски, Васил. История на българската държава през средните векове. Том. II. България под византийско владичество (1018 – 1187), София 1934, с. 159.]</ref>
Ред 97:
Ал Бекри през XI век предава версия, според която печенегите в Причерноморието са мюсюлмани:{{цитат|И разказваха много от мюсюлманите, които са били пленници в Константинопол, че печенегите се придържали към вярата на маджусите. Но след 400 година по Хиджра, попаднал при тях пленник от мюсюлманите, учен-богослов, който обяснил исляма на някои от тях, вследствие на което те и го приели. И намеренията им били искрени и започнала да се разпространява между тях пропагандата на исляма. А останалите, които не приели исляма, ги порицали за това и работата завършила с война. А Бог дал победа на мюсюлманите, макар че те били само около 12 000, а неверните два пъти повече. И те (мюсюлманите) ги убивали и останалите живи приели исляма. И всички те сега са мюсюлмани и при тях учени и законоведи, и познаващи [[Коран]]а.<ref name="Ал Бекри" />|}} Думите на Ал Бекри за пълно приемане на исляма от печенегите се подлагат на съмнение в историографията.<ref>[https://www.academia.edu/1770974/Скитски_разбојници_у_бугарској_пустињи_поглед_једног_ходочасника_на_Поморавље_средином_XI_века_Историјски_часопис_59_2010_59_75_Scythian_brigands_in_Bulgarian_desert_A_Pilgrims_view_of_Great_Morava_Valley_in_mid_11th_century_ Узелац, Александар. Скитски разбојници у бугарској пустињи: поглед једног ходочасника на Поморавље средином XI века, Историјски часопис 59 (2010), с. 70.] </ref>
 
Заселените на юг от Дунава, както и в Унгария, печенеги са покръстени. В житието на Свети Кирил Филеот е отбелязана неговата покръстителска дейност сред печенегите след битката при Левунион. Светецът успял да превърне „предишните скити-вълци в овце“ и да увеличи Христовото стадо.<ref>Гюзелев, Васил. Сведения за историята на Варна е Анхиало (Поморие) през ХI век в житието на Кирил Филеот, Известия на българското историческо дружество, книга ХХVІІІ, София, 1972, с. 322.</ref> Християнизирани са и печенегите, които се включват в състава на васалните на киевските князе черни клобуки.
 
През първата половина на XIII век според Джовани да Плано Карпини кангитите на изток от Волга са езичници.<ref name="Карпини" />