Разлика между версии на „Хана Аренд“

4 байта изтрити ,  преди 2 месеца
м
редакция без резюме
м (Бот: Козметични промени)
м
 
 
== Творчество ==
В своя труд „Произход на тоталитаризма“ (''„The Origins of Totalitarianism“'', 1951), най-вече в неговия трети том „Тоталитарзмът“, Хана Арент първа синтезира общата научна концепция за [[Тоталитаризъм|тоталитаризма]]. При това тя се базира на по-ранните анализи на автори, като [[Виктор Серж]], [[Луиджи Стурцо]], [[Виктор Кравченко]], [[Франц Боркенау]], [[Франц Нойман]], както и на няблюдателинаблюдатели, вече отбелязвали сходствата между [[комунизъм]], [[фашизъм]] и [[националсоциализъм]], като [[Ханс Кон]], [[Жак Маритен]] и [[Карлтън Хейс]].<ref name="знеполски">{{cite | фамилия-част = Знеполски | име-част = Ивайло | автор-част-препратка = Ивайло Знеполски | заглавие-част = Тоталитаризмът – из историята на един незавършен дебат | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 40 – 46}}</ref>
 
„Произход на тоталитаризма“ си поставя за цел да разкрие механизмите на възникване и функциониране на тоталитарното управление, разглеждайки три преминаващи един в друг етапа – предпоставки за възникването му, тоталитарното движение и самото тоталитарно управление. Тя откроява основните общи черти на тоталитарните движения – деструктивност и антисистемност, особено в периода на първоначално разрастване, [[идеология]], превърната в своеобразна светска [[религия]], активна [[пропаганда]], преливаща в масов [[терор]], тоталитарна организация, проникваща в цялото общество и осъществяваща пълен контрол над него. Допълнителни характеристики, които също играят важна роля за тоталитарния режим, са йерархичната организация, [[Култ към личността|култът към личността]] на лидера и сливането на тоталитарната партия с държавата.<ref name="знеполски"/>