Дуранкулак: Разлика между версии

Край бреговете на езерото, на Големия остров и срещу него на брега на езерото в посока юг, е имало няколко селища, като първото е особено старо – от около 7 хил. години пр.н.е. (''енеолит''). Това причислява цивилизацията на това място сред най-древните в [[Европа]]. На югозападния бряг на Дуранкулашкото езеро има землянки от първите земеделци на Добруджа (5100 – 4700 г. пр.н.е.), могилни погребения от протобронзовата епоха (3500 – 3400 г. пр.н.е.) и късноантичен сарматски некропол. Там са разположени и некрополите, оставени от хората, населявали [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] в езерото. На [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] в Дуранкулашкото езеро се намира енеолитна селищна могила (4600 – 4200 г. пр.н.е.), която е паметник на културата с национално значение. На южния склон на острова има укрепено селище от късната бронзова и началото на ранножелязната епоха (1300 – 1200 г. пр.н.е.).

Поселенията в района са с различен произход – от новокаменната епоха през Първата българска държава до Средновековието. Последното от тях е било българско и е изчезнало в края на IXX век. Върху целия остров е било разположено укрепено прабългарско селище от IX – XXI в. Част материалите от него еса експониранаекспонирани в музея на читалището в Дуранкулак. Сред интересните неща е фактът, че в селището е имало [[капище]], чийто вход е бил зазидан, а в близост е изградена [[църква (сграда)|църква]] – т.е. селото е преживяло покръстването. Разкопките са продължили доста дълго (в ограничен мащаб продължават и сега) и са открили редица ценни свидетелства както за древните българи, така и за хората, живели на същото място преди тях. Изключително важни са и находките, свързани с древната българска история. Така например още през 1978 г. е открит прабългарски календар – ''рабош'' от периода VII – Х век (материали по въпроса се пазят в библиотеката на читалището в Дуранкулак).

Големият[[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] е селищна могила с дебели културни напластявания. ОткопаниятНа културенместа пласт до равнищетодебелината на сегашнатаразкритите повърхносткултурени нанапластявания Големиядостигат островдо е достигал на места 23,50 метра. Днес повърху цялата територияпрощ на острова се виждат основите на къщипраисторически изцялосгради, ч„иито основи са изградени от камъккаменни плочи (изключителен факт за тази толкова отдалечена епоха преди 6000 – 6500 години). Къщите обикновено имат преддверие и 1 помещение с размери средно около 1525 m². В центъра на [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]] са разположени останките на огромен за същатаепохата епохаси дворец (над 300250 m²).

На [[Големия остров (селищна могила при Дуранкулак)|Големия остров]], от източнияюжния бряг на 26 m навътре в скалния масив е изсечен древен Тракийски пещерен храм на богинята [[ЗемелаКибела | Кибела]] (III – II в. пр.н.е Хр.). Светилището представлявае двес два успоредни пещерикоридора, ниско нав равнищетодъното на езернатаедин повърхност.от Тотях има внушителнивисок размериолтар. ОткритоСрутване ена едвасводъ следе катопричината сводътхрамът се е срутил отда самопристава себеда сисъществува.