Франц Ернст Нойман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Преподавателска дейност: по-ясно |
|||
Ред 96:
Нойман и неговият съвременник [[Вилхелм Вебер]] са основателите на школата по [[електродинамика]] в Германия, която по-късно включва и [[Бернхард Риман]], [[Енрико Бети]], Карл Нойман и [[Хендрик Лоренц]]. Изследванията и анализите на тази група се ръководят от предположението, поддържано първоначално от [[Андре-Мари Ампер]], че [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитните явления]] са резултат от пряко въздействие от разстояние, а не от действието на [[електромагнитно поле]], каквото е съвременното схващане.<ref name="Enc"/>
Основният принос на Нойман се съдържа в две статии, публикувани през 1845 и 1848 г., в които той изгражда теорията и установява математическите закони за електромагнитната индукция на електрическия ток. Докладите, предадени на Берлинската академия, са озаглавени „Математически закони на индуцираните електрически токове“<ref>{{cite journal|first=Franz Ernst|last=Neumann |title=Allgemeine Gesetze Der Inducirten Elektrischen Ströme|journal=Annalen der Physik|volume=143|number=1|pages=31 – 44|year=1846|doi=10.1002/andp.18461430103|url=https://isidore.co/misc/Physics papers and books/Zotero/storage/3UM3CRQ2/18461430103_ftp.pdf|bibcode=1846AnP...143...31N}}</ref> и „За един общ принцип на математическата теория на индуцираните електрически токове“.<ref name="Enc"/> Първият доклад е публикуван през 1845 г. и повторно през 1889 г. от [[Физикохимия|физикохимика]] [[Вилхелм Оствалд]], [[нобелов лауреат]] по химия. Тази теория
Нойман установява закона за [[електромагнитната индукция]] за затворени [[Проводници на електричество (физика)|проводници]], извежда формулата за коефициента на взаимна индукция и въвежда концепцията за векторния потенциал.<ref name="СП"/> Стига до това, което е известно като ''взаимен потенциал на две вериги'', тоест количеството [[механична работа]], която трябва да се извърши срещу [[Електромагнитно взаимодействие|електромагнитните сили]], за да се разделят двете вериги на безкрайно разстояние една от друга, когато силата на тока е постоянна. <ref name="Enc"/>
| |||